Нарастващите рискове от горещите вълни и как да се адаптираме

Горещата вълна в Европа отново постави на фокус темата за климатичните промени и за това как да се адаптираме към тях. Въпросът за климатичните промени и здравето на хората е особено актуален за България в контекста на нарастващия брой екстремни метеорологични явления през последните години: наводнения, суши, горещи вълни и горски пожари, инфекциозни болести и т.н. и с оглед на това, че българското население е сред най-уязвимите в Европа заради застаряването, по-лошия здравен статус и ниски доходи. Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) публикува през тази година ръководство за здравния сектор “Политики за адаптация към изменнение на климата“, в което отчита спешна необходимост държавата и местните власти да се ангажират по-активно с политики и мерки за адаптиране към изменението на климата.

Скорошно проучване прави оценка на вероятността горещите вълни да станат по-интензивни за 31 европейски столици, включително София, и е установено, че всички изследвани европейски мегаполиси ще бъдат по-уязвими към горещото време през следващите десетилетия. Очакванията са София да бъде сред най-засегнатите от горещи вълни европейски столици. Същевременно делът на възрастното население в Европа, което е особено уязвимо в горещото време, до 2050 г. ще скочи от 18 на 28%. В България делът на възрастното население над 65 г. и в момента е по-висок от средноевропейския – 21.8% към края на 2020 г.

Ръст на заболяванията заради жегите

Всичко това увеличава здравните рискове за населението на България и се очаква да доведе до повишаване с от 40% до 60% на смъртността от сърдечно-съдови заболявания и инсулти в големите градове през летните периоди, повишаване на инфекциите, причинявани от комари и кърлежи с от 10% до 30%; нарастване броя на случаите със салмонела с от 50% до 100%; увеличаване и обостряне на респираторните заболявания и алергиите с от 10% до 30% и много други последици.

Смъртните случаи, свързани с високите температура на въздуха, са проблем, който се наблюдава всяко лято в Европа, включително и в България. В нашата страна, при сценарий без ограничаване на парниковите емисии и при реализиране на най-голямо увеличение на температурите на въздуха, свързаните с високите температури смъртни случаи ще се удвоят към средата на века, в сравнение с периода 1971 - 2001 г. и ще нараснат 3.5 пъти до края на настоящия век.

Причините са свързани с увеличение честотата, продължителността и интензивността на горещите вълни, урбанизацията, стареещото население, фактори като бедност, социално изключване и т.н.

Рискови групи

Най-уязвими в горещото време са малките деца, бременните жени, възрастните, хората с хронични сърдечно-съдови, респираторни заболявания, диабет и психични разстройства, както и жителите на градовете, където плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност спомагат за достигането на екстремни температури, т.нар. “топъл остров“.

Друга рискова група са работещите на открито и тези, които работят в близост до допълнителни източници на топлина. Горещото време намалява работоспособността, увеличава риска от трудови злополуки, а ако експозицията е твърде продължителна, може да се стигне до топлинно изтощение и топлинен удар. Горещото време, освен че оказва пряко въздействие върху смъртността, е свързано и със загуба на работни часове за упражняващите професии на открито.

Хората с по-ниски доходи също са сред уязвимите групи. По данни от предишното преброяване, делът на домакинствата, които не са снабдени с климатик в домовете в България, е най-висок в целия Европейски съюз – около половината от населението не е разполагало с климатици в домовете към 2011 г., като 70% от хората с ниски доходи са нямали климатик в домовете си. •

Мерки за адаптация

Болестите и смъртните случаи, свързани с горещото време, са до голяма степен предотвратими.

Според експертите в дългосрочен план най-важната мярка е подобряване на градското планиране и архитектура и на политиките в секторите енергетика и транспорт.

Опитът на Франция

По отношение на уязвимите групи, френската държава въвежда изисквания в старческите домове, болниците и други социални институции да има "охладени стаи“, предназначени за отдих в горещите дни. При гореща вълна метрото в Париж моли всички, които могат, да работят от вкъщи, за да не се претоварва охлаждането на градския транспорт.

Министерството на образованието има правомощията да затваря училища при определени стойности на високи температури, а болниците са в максимална степен на готовност, като от години медицинският персонал преминава през обучения за третиране на топлинен удар, тъй като през 2003 г. се оказва, че голяма част от медицинския персонал е бил недостатъчно подготвен за потенциалните фатални последици.

Всяка година, преди да настъпи лятото, е важно да се посъветва обществеността да поддържат домовете хладни, тялото хладно и хидратирано и да помагат на другите (мерки, които трябва да се предприемат, ако другите имат здравословни проблеми, живеят сами или са много възрастни).

Една от най-ефикасните мерки, които може да предприеме здравната система е разработването и прилагането на планове за действие за защита на здравето на населението от екстремната топлина, с компоненти като:

Точни и навременни предупреждения към обществото и медицинските специалисти за настъпването на тези събития и съвети за поведение като редовна консумация на вода, ограничаване на излизанията в най-горещите часове и др.

Стратегии за намаляване на индивидуалната и общностна експозиция на топлина, особено сред уязвимите групи от населението. В домовете за стари хора и болниците например могат да се обособяват прохладни зони, в които да се поддържа температура под 26 °C, редовно да се преценяват състоянието на пациентите за обезводняване, да се преместват процедурите по физиотерапия в по-прохладно време от деня и др.

Важни елементи от подготвеността на здравните услуги за топлинни вълни включват: външно засенчване на сгради, енергийно ефективни охладителни съоръжения, осигуряване на термометри, достатъчно питейна вода и подходящо адаптирани менюта; енергийно ефективни сгради; подходящо планиране на персонала и работните условия; специални грижи за пациенти; идентифициране на лица в риск, корекция на медикаментозната терапия и организиране на домашни грижи; обучение на персонала за идентифициране на свързани с горещото време здравословни проблеми и подходящи техники за лечение и охлаждане.

Като цяло, адаптацията към изменението на климата е необходима, но тя не може да замени действията по смекчаване като намаляването на отделяните парникови газове, тъй като човечеството може да се адаптира към измененията на климата само в определени рамки.

mediapool.bg