Какво промени "Промяната"и какво не?

"Продължаваме промяната" стана първа на изборите миналата година и успя да формира почти невъзможна четворна коалиция със заявка за прекратяване на корупцията и смяна на цялостния модел на управление на страната. Коалицията на статуквото, представлявано от ГЕРБ, ДПС и главния прокурор, обаче даде силен отпор, който можеше и да бъде преодолян, ако в този отбор не играеше и партньорът в управлението "Има такъв народ". През седемте месеца, докато беше на власт, коалицията на "Промяната" попадна в центрофуга от кризи, предизвикани от войната на Путин в Украйна. Всичко това, съчетано с липсата на политически опит на ПП и краткото време, не позволиха на управлението да изпълни приоритетите си. Но опит за промяна наистина имаше.

В някои сектори по-отчетлив, в други незабележим.

След военната агресия на руския президент Владимир Путин срещу Украйна правителството направи ясен геостратегически избор - отказа позицията на снишаване и взе ясни евроатлантически решения, които предстои да бъдат защитавани или ревизирани от следващите управления.

България не позволи да бъде шантажирана с руския газ, изгони десетки руски шпиони и успя да предвижи напред европейската интеграция на Западните Балкани. Въпреки че страната ни остана една от малкото в ЕС и НАТО, които не пращат директно оръжия на Украйна, българската помощ бе оценена от президента Володимир Зеленски.

Разследванията за корупция по високите етажи на властта бяха блокирани от прокуратурата. Аферата с източените пари от магистрала "Хемус" бе един от най-фрапиращите примери.

Съдебната реформа се препъна

Управляващите бяха заложили мащабни законодателни промени в областта на правосъдието, които обаче се забавиха, а някои въобще не започнаха. В крайна сметка, въпреки непрекъснатите скандалните разкрития от страна на вътрешния министър Бойко Рашков, "апогеят" на заявената воля за смяна на модела бе арестът на бившия премиер Бойко Борисов, който впоследствие бе обявен от съда за незаконен.

Съдебната реформа практически се изчерпа със закриването на специалните прокуратура и съд, а реформата на антикорупционната комисия остана само проект. В последните дни правосъдният министър Надежда Йорданова (ДБ) представи пакета от законодателни промени, които да позволят съдия да разследва главния прокурор и са стъпка към решаването на проблема с недосегаемия началник на държавното обвинение.

Правителството всъщност започна мандата си с ентусиазирания призив на премиера Кирил Петков за доброволна оставка на Иван Гешев. Самият Гешев посрещна новия правосъден министър с огромен букет цветя, а Надежда Йорданова отвърна, че чака оставката му.

Висшият съдебен съвет очаквано парира искането на Йорданова за уволнението на Гешев.

За сметка на това шефът на антикорупционната комисия Сотир Цацаров бе принуден да си подаде оставката през януари след спорна атака с допуска му до класифицирана информация.

Властта в КПКОНПИ обаче бе поета от бившия служител на ДАНС Антон Славчев, за когото също се смята, че е близък до ГЕРБ и ДПС.

Вместо бърза и ефикасна промяна в антикорупционната комисия, екипът на Кирил Петков се зае да преработва предложения от Йорданова проект, а окончателният вариант трябваше да бъде готов през март. Със задачата се зае лично Лена Бориславова, но законопроектът бе внесен в парламента едва лятото, когато "Има такъв народ" вече бяха "били шута" на коалицията, освен това активно саботираха антикорупционната реформа заедно с ГЕРБ и ДПС.

Милиардите за пътища

Кабинетът отказа да плаща по порочните строителни договори на Борисов, но и не направи достатъчно, за да стартира бързо нови процедури и да нормализира сектора. В това отношение ключова роля имаше ИТН, която контролираше регионалното министерство и там се появи нов сенчест брокер – Орлин Алексиев.

В крайна сметка, именно съпротивата на "Продължаваме промяната" да осигури още близо 4 млрд. лева за харчене по добре познатите схеми, стана причина за сблъсъка със Слави Трифонов, който изтегли партията си от коалицията и правителството падна.

Отивайки към поредните избори, Кирил Петков обяви, че ще е нужно "парламентарно мнозинство, при което да не си задаваме въпроси дали ще има подкрепа за антикорупционни закони без компромиси, за прозрачно разходване на публичните и общинските средства в полза на хората; за политики за народа, а не за избрани фирми".

Подобно мнозинство около "Продължаваме промяната" изглежда трудно постижимо и след поредните предсрочни избори, така че реализирането на качествена промяна отново ще е заложник на сложни мнозинства и компромиси.

Две външни политики, едната е излишна

Кабинетът на Кирил Петков успя да постигне безспорен дипломатически пробив, изваждайки евроинтеграцията на Западните Балкани от задънената улица, в която я вкара последното правителство на Бойко Борисов.

Въпреки съпротивата на ресорната министърка от "Има такъв народ" Теодора Ганчовска и президента Румен Радев, външнополитическият екип на премиера Кирил Петков успя да изведе двустранните спорове със Северна Македония на европейско ниво и Северна Македония да започне преговори за членство в ЕС.

Сега отговорността колко бързо Скопие ще се движи към ЕС е в ръцете на македонците.

Символна за управлението на кабинета остава репликата на Генчовска, че "България има две външни политики", но външната министърка в крайна сметка продължи процеса на нормализиране на отношенията със Скопие и подписа двустранния протокол със Северна Македония.

Другият основен акцент отразява налагането на ясни евроатлантически позиции след руската военна агресия срещу Украйна. Това стана с цената на персонална смяна в правителството и обтягане на отношенията с президента Радев, който настояваше за "снишаване".

В крайна сметка България изгони десетки руски дипломати и служители, като все още се очаква отговорът на Москва.

Въпреки че под натиска на БСП България официално не помогна с оръжия на Украйна, такива са достигали до нея през трети страни. Освен това украинска военна техника ще бъде ремонтирана у нас.

И все още на съветско въоръжение

Първият военен министър в кабинета "Петков" бе Стефан Янев, който ще бъде запомнен единствено с позицията си, че войната в Украйна трябва да се нарича "специална военна операция", както я представя Путин.

С известно закъснение той бе освободен и ресорът бе поет от дипломата Драгомир Заков, който формулира евроатлантически послания, а това бе важно след Янев. Заков също така аргументира необходимостта от спешна модернизация на армията, която обаче не се задвижи с бързи темпове.

Екипът му се зае с изготвянето на пореден план, а повечето проекти все още са на трупчета.

България разчита предимно на съветско въоръжение, което на практика не може да се поддържа, след като Русия, Украйна и Беларус вече не са опции. Така съвсем скоро секторът може да се окаже блокиран и един от основните приоритети на което и да било следващо правителство ще бъде закупуването на нова военна техника, което ще изисква милиарди инвестиции и осигуряването на политически и обществен консенсус.

Заков успя да защити необходимостта от закупуването на още 8 изтребителя F-16 и управлява процеса правилно, като осигури необходимата публичност, за да не допусне спекулации.

Заплатите в сектора бяха вдигнати, но армията остава в кадрови колапс.

Като цяло, промяната в армията, остава за следващото правителство.

Освобождението от руския газ

Още с встъпването си в длъжност през декември, правителството бе застигнато от задаващата се криза с енергийните цени, породена от ограничените доставки на руски газ в Европа. След началото на пълномащабната руска война в Украйна, Москва спря газовите доставки на 12 страни от ЕС, като България и Полша бяха първите. В момента "Газпром" произволно ограничава газовите потоци за останалите страни в ЕС, разчитайки на това, че някои от тях ще склонят да вдигнат суровите санкции срещу Русия.

В този контекст позицията на Асен Василев, че България няма да подписва нов договор с "Газпром" след изтичането на сегашния, е далновиден ход със стратегически последици. България, която доскоро бе сред най-зависимите в ЕС от руския газ, има шанс да се освободи от тази зависимост. Разбира се, това освобождение си има висока цена, поне на първо време, но още по-висока цена плащат и онези страни, които все още разчитат на "Газпром".

В условията на застъпващи се кризи и гасене на пожари с финансови помощи за бизнеса и гражданите заради скъпите ток и газ, нямаше особени условия за реформи в енергийния сектор през тези 7 месеца.

Реално може да се каже, че справянето с тези проблеми – и особено търсенето на алтернативни доставки на природен газ след спирането на руските, отне цялото внимание и ресурси на енергийното министерство, но и лично на Кирил Петков.

Завършването на газовата връзка с Гърция най-после е на финала и по план в близките седмици България трябва да получава пълните обеми азерски газ.

Законодателните инициативи на Министерството на енергетиката бяха изключително малко, но предложените и приети облекчения за инсталирането на ВЕИ за производство на ток за собствени нужди отварят вратата за решаване на проблемите на бизнеса със скъпия борсов ток.

Неприети обаче останаха териториалните планове за промяната на три от въглищните райони – Стара Загора, Кюстендил и Перник, което да отпуши достъпа до евросредствата от Фонда за справедлив преход.

Така 2.6 млрд. лв. остават заключени по този фонд, както и 12.6 млрд. лв. от Фонда за възстановяване и устойчивост.

По плана за възстановяване и устойчивост обаче бяха заложени иновативни, но спорни проекти като този за изграждане на парк от батерии за съхранение на 6 хил. МВтч енергия. Той ще изземе 1.6 млрд. лв. от еврофонда, докато според експерти по-належащо е да се инвестира в модернизацията на електроразпределителната мрежа, за да може да поеме предстоящите за изграждане ВЕИ.

В последния месец правителството се задейства да реши технически проблеми пред лицензирането на американско ядрено гориво за използване в АЕЦ "Козлодуй", което би позволило на "Уестингхаус" да участва в бъдещ търг за доставка на свежо ядрено гориво.

България успя също така да договори с ЕК у нас да има ситуационен център за проучване на възможностите за общи покупки на природен газ от страните членки на Евросъюза.

Важна роля в анализите на възможностите за алтернативни доставки, маршрути, свързаност на мрежите и свободни капацитети ще играе държавният газов оператор "Булгартрансгаз".

Все още обаче не е задействана същинската работа на този център.

Финанси, пенсии

Сменя ли се курсът на фискалната политика от затягане на коланите към щедро пръскане на "хеликоптерни пари"?

Това бе основният въпрос при изготвянето на двата бюджета на коалицията на "Промяната" – редовният за 2022 г., който беше готов чак през март, и актуализираният от юли. От заемането на поста финансов министър Асен Василев с непоклатима увереност защитава тезата, че правителствата на партиите на статуквото десетилетия наред са водили фискална политика в ущърб на бедните и че разхлабването на държавните финанси, когато е за инвестиции и реформи, е в полза на хората и на растежа.

Затова в редовния Бюджет 2022 заложи нечувана инвестиционна програма в размер на 8.2 млрд. лв., чието реализиране обаче сериозно изостава.

Коалицията на "Промяната" дойде и с обещание да направи големи реформи в социалните сфери в средата на 2022 г., поради което още преди изготвянето на редовния бюджет за 2022 г. Асен Василев обеща, че през юни ще има актуализация. Очакваше се реформа на пенсионно-осигурителната система, на ТЕЛК, на определянето на минималната работна заплата и т. н.

В крайна сметка тежките кризи, които се стовариха върху страната – от войната в Украйна до бомбастичните цени в енергетиката, извадиха изцяло реформите от дневния ред, а предложената през юли актуализация бе за "гасене на пожари". На всичкото отгоре новото парламентарно мнозинство обърка бюджетните планове и в крайна сметка в последния си вариант Бюджет 2022 бе гласуван при дефицит от около 7 млрд. лв. и нов държавен дълг от над 10 млрд. лв. Тези необезпечени разходи, ако не бъдат озаптени до края на годината, вероятно ще са изпитание за публичните финанси.

Асен Василев отнесе много критики заради лошо фокусираните и спорни откъм ефективност антиинфлационни мерки, но най-осезаемата промяна, с която ще се запомни неговото пребиваване във финансовото министерство, е, че под натиска на БСП даде "зелена светлина" за невиждан ръст на разходите за пенсии. Очертава се пенсионерите да получат 4 масови увеличения на пенсиите (с добавките) за периода от октомври 2021 г. до октомври 2022 г.

Като се има предвид, че през декември 2020 г. минималната пенсия беше 250 лв., то за година и половина може да се отчете почти двойно нарастване - до 467 лв. от 1 юли 2022 г. След последното увеличение средната пенсия стана 669 лв. Това нарстване на доходите на възрастните хора от една страна бе отдавна чакана стъпка, която обаче в същото време не изглежда устойчива, защото не бе съпътствана от реформа на пенсионно-осигурителната система и създаде нови изкривявания от гледна точка на осигурителния принос.

Планът за възстановяване и устойчивост

Кабинетът на Кирил Петков не само успя да защити пред Брюксел Плана за възстановяване и устойчивост, по който България до 2026 г. трябва да усвои 11.2 млрд. лв., но и стартира и кандидатстването за първите пари за бизнеса по него.

Ведомството на Даниел Лорер обяви кандидатстването за първите 260 млн. лв. за технологична модернизация на микро, малките и средни фирми.

В края на май месец стана факт първата открита процедура по Плана за възстановяване и устойчивост. Тя е свързана с обновяването на железопътния състав на Българските държавни железници (БДЖ). За тях са заделени около 1 милиард лева от плана плюс още 700 млн. лв. съфинансиране на проектите от страна на държавата, както и за поддръжката на влаковете и локомотивите през следващите 15 години.

Божанов освети плащанията на държавата

Министърът на електронното управление Божидар Божанов (ДБ) успя да осветли всички плащания на държавата към фирми, медии, физически лица и др., които са над 5000 лева. Той предостави детайлни данни, ден по ден, за всички държавни плащания от 2006 г. досега.

Става въпрос за разплащанията по системата СЕБРА, които и до момента са публични, но не можеха да се обработват и анализират софтуерно, а и липсваше информация кой получава парите.

Екипът на Божанов изработи и промени в Закона за електронното управление, които предвиждат за онлайн издаването на значителна част от документите, занапред администрациите да не изискват електронен подпис, а гражданите да могат да ги заявят директно чрез портала egov.bg. За целта ще е необходимо да разполагат с ПИК от НАП или НОИ. Промените обаче все още не са стигнали до пленарна зала.

Плановете на ведомството бяха да реализира лична карта с чип през първите 6 месеца на мандата, но заради световния недостиг на чипове, тази разработка бе оставена за реализация до края на годината.

Много напреднала е работата по изработването на национално приложение за мобилна идентификация, чрез което гражданите ще имат е-достъп до административни услуги без да е необходим електронен подпис. В сряда Божанов публикува и свой пълен отчет за 7-те месеца, през които оглавяваше министерството.

Въздушни линейки и е -здравеопазване

Основните стъпки към промяна в здравеопазването предвиждат да се даде приоритет на профилактиката чрез включването на повече профилактични дейности в пакета, покриван от НЗОК, и заделянето на повече средства за тези дейности след години неглижиране за сметка на болничната помощ.

Другата основна линия, по която се работи в последните месеци, бе намаляването на ножицата в заплащането на медицинския персонал. За да се случи това, бяха заложени механизми в Националния рамков договор. Срещу тях обаче има съпротива от страна на болнични мениджъри, които ги оспориха и издействаха спирането им на първа инстанция от съда.

Проектът за изграждането на система за спешна медицинска помощ по въздух (HEMS), който бе един от основните ангажименти на ПП, също бе придвижен напред в последните дни от мандата.

Беше обявена обществена поръчка за покупката на 6 медицински хеликоптера и бе създадено държавно дружество, което да управлява въздушните линейки. Напредък бе постигнат и в надграждането на електронното здравеопазване: от 1 юни бяха дигитализирани изцяло документите в извънболничната медицинска помощ, а от 1 август това ще се случи и в болничната.

Това ще направи реалност дългоочакваното електронно пациентско досие, което най-после ще отразява целия път на пациента със съпътстващата го документация: информация за прегледи и направления при личния лекар и специалисти, направени изследвания, предписани и получени в аптеката лекарства, болничен престой, епикриза и т.н.

Всичко това, освен ползите за лекари и пациенти, има голям принос и за здравната система като цяло, тъй като изсветлява процесите в нея и спомага за взимането не информирани управленски решения. Процесът по дигитализацията беше съпътстван с известно напрежение заради възникнали трудности при пускането на новите услуги, но в крайна сметка напредъкът е налице.

Рестартиран беше проектът за Национална детска болница, който сега тръгва от нулата с търсене на нови терени, изготвяне на анализ, задание и т.н.

Предприети бяха и традиционните смени на болнични директори, част от които не достатъчно добре аргументирани и обяснени.

Като цяло, обаче, предвид краткия живот на правителството, всички промени бяха подчинени на "възможното" в рамките на съществуващия порочен модел в здравеопазването.

Кризисен мениджмънт

Всъщност по-голямата част от вниманието и енергията на управляващите през тези седем месеца бяха кризисен мениджмънт. Освен сътресения на енергийния пазар, войната в Украйна доведе в България хиляди украински бежанци, а страната не беше готова да се справи с това предизвикателство. Организацията на институциите беше по-бавна и неадекватна от тази на доброволците.

Голяма част от проблемите, на които се натъкна правителството, бяха предизвикани от саботажа на администрацията, наследена от десетилетието, в което Борисов бе на власт. Друга част от спънките обаче бяха резултат от слабата координация и комуникация в самата четворна коалиция.

Нейното създаване бе голям компромис, подчинен на волята да се демонтира корупционния модел от ерата "Борисов" и да се осигури редовно правителство на страната след трикратните парламентарни избори през 2021 г. Начело застана най-младата и политически необиграна формация, която пое юздите на държавата с биткаджийски ентусиазъм и голяма доза идеализъм, че щом имаш добра кауза, тя все някак трябва да победи.

Градената години наред корупционна система обаче е достатъчно мощна, организирана на всички нива и мобилизирана. Един пример от последните месеци – казусът с опита на държавата да си върне контрола върху печелившия бизнес на граничния пункт "Капитан Андреево", даден преди 10 години на частна фирма - показва колко е трудно отвоюването на "завладяната държава".

Онова, което е важно обаче е, че вече имаше правителство, което започна тази битка.

Изборите през октомври ще дадат отговор дали и как ще продължи.

mediapool.bg