НАТО планира да увеличи силите си и в България

НАТО планира да увеличи своето военно присъствие на източния си фланг в близост до Украйна, евентуално и в България, съобщи ДПА, като се позова на източници, близки до западния военен съюз.

30-те страни членки на алианса са подписали съответното предложение тази седмица, очаква се следващата седмица да бъде обсъдено на заседание на военните министри от Алианса. То може да бъде изпълнено на практика до седмици.

Генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг каза в петък, че НАТО продължава подсилването на източния си фланг и обмисля по-дългосрочно присъствие в Югоизточна Европа.

Столтенберг повтори притесненията от възможна руска инвазия в Украйна и допълни, че действията на НАТО са защитни. Те предполагат и бързо изпращане на допълнителни общи сили в региона.

"Много съюзници са готови да дадат своя принос", каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Заради напрежението около Украйна България обяви, че е готова да приеме войски от партньорски страни в НАТО, но в рамките на обща батальонна бойна група, в която да е рамкова държава и домакин. Идеята е в групата да бъдат включени и военни от други държави, които да помогнат и за преодоляването на дефицитите в българската армия.

Такива бойни групи има в Полша и балтийски страни. България обаче настоява тя да е рамкова държава, а не някоя от по-големите и модерни армии в НАТО, каквато е обичайната практика.

САЩ вече изпратиха допълнителни сили в Полша и Румъния, но България остана извън тези планове заради позицията си.

След като през 2014 г. Русия анексира от Украйна Кримския полуостров, западният съюз разположи четири бойни групи от многонационални сили в Естония, Литва, Латвия и Полша.

Тъй като в момента повече от 100 000 руски военнослужещи са разположени в близост до границите на Украйна и опасенията за инвазия се засилват, НАТО планира да разположи повече войски в района в държави като Румъния.

Унгария, България и Словакия са трите страни с най-умерена позиция в кризата.

Унгария, която също се намира в източния фланг на алианса, от своя страна обяви, че не вижда необходимост да приема негови сили.

Премиерът Кирил Петков коментира пред БиБиСи, че позицията на България относно напрежението между Русия и Украйна е недвусмислена.

"Ние имаме силен глас в НАТО и Европейския съюз. България е много предсказуем член на НАТО и не мисля, че думата "слабост" изобщо може да бъде свързвана с нас".

В интервюто за рубриката на Би Би Си Hardtalk премиерът посочи, че ако Москва отговори с ограничения в областта на енергетиката в случай на нови западни санкции, това може да се окаже проблем за България. Той добави, че е обсъдил с Европейската комисия план за действие в такава ситуация.

"Ако този много лош сценарий се осъществи, ние ще се справим, но ще бъдем принудени да ограничим износа на ток. Общият европейски пазар ще трябва да направи изключение само за този период този път".

"България все още е нетен износител на електроенергия и може би за кратък период може да има прекъсвания. В момента много бързо изграждаме газовата връзка с Гърция, откъдето можем да имаме достъп до други източници на синьо гориво. Тази връзка е с най-висок приоритет, очакваме да се случи в следващите 4-5 месеца. Активно се опитваме да намалим тези рискове, но е важно да се отбележи, че те трябва да бъдат поети солидарно от Европейския съюз и НАТО", каза Кирил Петков.

mediapool.bg