Митрофанова сравни войната с Украйна с освобождението на България

Посланикът на Русия в България Елеонора Митрофанова излезе с поредно смущаващо изказване. Този път във видеообръщение тя сравни войната с Украйна с освобождението на България.

"Голяма част от моите сънародници възприемат събитията в Украйна, както и преди 144 години като справедливи и отдавна назрели действия за защитата на жителите на Донбас от нацисткия киевски режим, който в продължение на осем години безразборно избива цивилно население", казва тя във видеото, което уж е посветено на националния празник на България, но всъщност съдържа основно опорните точки на Кремъл за руската инвазия в Украйна.

Любопитен детайл е, че в началото Митрофанова не се обръща към целия български народ, а само към "приятелите на Русия в България", които поздравява "сърдечно с нашия общ празник – Деня на Освобождението на България от османско иго". Видеото е на руски и няма субтитри на български.

След това тя припомня за Руско-турската Освободителна война и заявява, че тя "отеква и днес" и започва да говори за нахлуването на Русия в Украйна. Тя твърди, че многобройните опити конфликтът да бъде разрешен по дипломатически път не са дали резултат.

Митрофанова не използва думата "война", а "специална военна операция по демилитаризация и денацификация", както и Владимир Путин нарича руската инвазия. Тя говори за "нашите хуманни християнски ценности", които принудили Русия да предприеме действия срещу Урайна заради Донбас. Изказването ѝ идва на фона на многобройни съобщение за това, че Русия обстрелва жилищни райони в много украински градове.

"В този ден бих искала да призова българските граждани да се замислят и да погледнат на случващото се в Украйна с незамъглен от антируската пропаганда поглед. В момента в Украйна се провежда специална военна операция по демилитаризация и денацификация на престъпното киевско управление, което от 2014 г. води война със собствения си народ. Ще допълня, че в своята история Русия никога не е започвала войни – тя ги завършваше", казва Митрофанова и заявява, че е убедена, че "нашата кауза е правилна".

В края на изказването си тя се връща към днешния празник и този път поздравява "всички граждани на България с националния празник".

Преди дни руското посолство излезе с публикация, в която се говори за "Вашингтон и неговите евроатлантически подлоги", с което обижда и България. От българското външно министерство поискаха извинение и настояха публикацията да бъде свалена, но и до момента това не е станало.

Същото ли е?

В края на 2013 година правителството на проруския украински президент Виктор Янукович отказа под натиска на Москва да подпише споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС, въпреки политическите обещания. Най-големият опонент на Янукович бе хвърлената в затвора прозападна Юлия Тимошенко. Отказът на Янукович да подпише с ЕС доведе до мащабни протести в Киев и други големи градове на страната.

Историята ще запомни кървавия Евромайдан в Киев, който започна на 21 ноември и продължи три месеца преди да започнат убийствата. Протестиращите успяха да щурмуват редица правителствени сгради, а специалните полицейски части използваха снайперисти, за да убиват цивилни хора. По официални данни убитите протестиращи за три дни са над 100 души. Прозападни протести, макар и малобройни, имаше дори в Донецк и Луганск.

По това време украинското общество беше силно разделено,. Над 45% от украинците подкрепяха членството в ЕС, докато над 35% от тях настояваха за членство в Митническия съюз на Русия, Беларус и Казахстан.

В разгара на кървавото потушаване на Евромайдата украинският парламент гласува на 22 февруари 2014 година за отстраняването на президента Виктор Янукович. В нощта предиу гласуването той се евакуира тайно в Русия, охраняван от руските специални част (Спецназ).

Само два дни по-късно се проведоха проруски протести на руския полуостров Крим, а на 27 февруари в Крим се появиха руски войници без отличителни знаци, които помогнаха за провеждането на светкавичен референдум за присъединяването на Крим към Русия на 16 март. Русия обяви Крим за свой пет дни по-късно.

Безредиците в Донецк и Луганск започнаха без забавяне в началото на април. И досега официалната версия на Русия и сепаратистите е, че най-обикновени протестиращи миньори без никакъв боен опит са успели да се организират, да намерят отнякъде тежки оръжия и да откъснат за кратко от Украйна територия с размер на половин България. Свидетели и международни наблюдатели обаче говорят за хиляди отлично подготвени военни с униформи без отличителни знаци са атакували украинската армия. Това са станалите известни "малки зелени човечета".

По това време състоянието на украинската армия е плачевно, но въпреки това Киев успява да си върне част от териториите в Донбас. Конфликтът води до над 13 000 жертви и от двете страни. Допреди руската инвазия над 20 000 украински военни охраняваха контактната линия със сепаратистите, наблюдавани от представителите на Ораганизацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Точно преди началото на войната на Путин украинското общество вече бе променило радикално нагласите си към членството в НАТО. Над 60% от украинците подкрепяха приемането на страната им в НАТО в сравнение с едва 30% през 2013 година. Планът за действие за приемането на Украйна в НАТО датира още от 2008 година, а Русия използва този аргумент, за да нахлуе 14 години по-късно.

mediapool.bg