Корида, Франко, "Вива Еспаня!": Колко крайнодясна е партия Вокс?

Усмихнати и непринудени, двамата са застанали един до друг: единият с пура в устата и облечен с дънки, другият в костюм на тореадор и с банкенбарди в стил Елвис. Сантяго Абаскал, ръководител на крайнодясната партия Вокс тези дни не пропуска възможност да се появи заедно с любимия си тореадор Моранте де ла Пуебла.

Политикът е заклет почитател на бикоборството, което той възприема като "форма на изкуство, тясно свързана с испанската идентичност".

В навечерието на парламентарните избори на 28 април Абаскал възхвалява не само коридата, но и други традиционни испански обичаи като фламенкото и лова - любими теми на неговата новопоявила се партия, която поражда все по-голямо безпокойство на политическата сцена.

Четирийсет и тригодишният Абаскал съзнава, че залогът на изборите е голям. За първи път след края на диктатурата на Франсиско Франко през 1975 г., партия от крайната десница може да влезе в парламента в Мадрид. Ако социологическите проучвания са верни, дори с двуцифрена подкрепа още от самото начало.

Това вече се случи на регионалните избори в Андалусия през декември, където Вокс спечели 11 процента от гласовете. Сега основаната през 2013 г. партия споделя управлението там в коалиция с консервативната Народна партия (НП) и либералната "Сиудаданос" ("Гражданите"). Това сложи край на 36-годишното господство на на социалистите в областта.

От известно време темата "тауромакия" (тавромахия или изкуството на бикоборството) се появи в кампанията за националните избори. Тореадорът Серафин Марин дори бе издигнат за кандидат не къде да е, а в Барселона - която се обяви за град противник на коридата още през 2004 г.

Сега Вокс се обявява за защитник на културното наследство и други старомодни ценности и преди всичко на единството на страната, където според нея няма място за никакви движения за автономия.

"Автономията е злокачественият тумор на Испания", каза Абаскал пред стотици възторжени привърженици на неотдавнашен митинг в предградието на Мадрид Леганес, апелирайки към онези, на които им е дошло до гуша от каталунския сепаратизъм.

Номер едно в предизборната платформа на Вокс от 100 точки е "премахване на каталунската автономия до пълно поражение на подстрекателството към преврат".

Друго предизборно обещание е колективното експулсиране на нелегални имигранти, както и изграждането на "непреодолима стена", която да замени сегашната шестметрова гранична ограда между Мароко и испанските северноафрикански анклави Сеута и Мелиля.

Подобни настроения напомнят за предизборното обещание на американския президент Доналд Тръмп за стена по американската граница с Мексико, въпреки че във вестникарски интервюта Абаскал подчертава, че партията му не се чувства тясно свързана нито с Тръмп, нито с Марин Льо Пен от френската крайна десница.

"Ние от Вокс защитаваме само испанските интереси", каза той пред в. "Расон" в края на 2018 г. Но Абаскал добави, че партията му има повече общи черти с тези политици, отколкото с германския канцлер Ангела Меркел, "която разрушава Европа чрез отваряне на вратите за масова имиграция и подриване на суверенитета на националните държави".

Въпросът, който мнозина задават, е дали Вокс все още е просто крайнодясна или екстремистка крайнодясна партия. Дори ултраконсерватори като кандидатът на Народната партия Пабло Касадо, който не изключва възможна коалиция с новата формация, неотдавна призна, че не би могъл да отговори на този въпрос.

Има дни, в които той се пита: "Господи, колко далеч ще стигнат?" Той отхвърля като безсмислица предложението на Абаскал на всяко испанско семейство да се позволи да се защитава чрез притежаване на огнестрелно оръжие.

Фернандо дел Рей, историк в Университета Компултенсе в Мадрид, подчертава в интервюта, че наред с много негови колеги има усещането, че Вокс принадлежи към "радикалната десница", но партията, поне за момента, се придържа към демократичните правила на играта.

Но много испанци виждат нещата по друг начин. В проучване на консервативния електронен вестник "Еспаньол" и социологическия институт "Сосиометрика", близо половината от 1800 анкетирани възприемат Вокс като "заплаха за испанската демокрация".

Много от все още многобройните привърженици на диктатурата на Франко, които дълго време нямаха политическо представителство в Испания, се смятат за твърди избиратели на Вокс.

На 20 ноември м.г. отбелязването на 43-годишнината от смъртта на Франко бе съпроводено с католически меси в цяла Испания. Пред една от църквите на елегантния мадридски булевард "Кале Серано" много хора предизвикателно вдигаха дясна ръка в нацистки поздрав и пееха химни, възхваляващи режима на Франко.

Чуваха се възгласи: "Вива Франко! Вива Еспаня!" и дори "Вива Хитлер!".

Това съответства на обстоятелството, че Вокс е издигнала за кандидати няколко генерали в оставка, които са възхвалявали диктатурата.

Вестник "Паис" отбелязва, че "Католическият национализъм се е прикривал от десетилетия. Съществувал е, но не се е показвал. Фундаменталните му характеристики бяха табу. Но това вече не е така".

Абаскал, който е етнически баск и участва в политиката от около 20 години, включително като член на НП преди това, е приветстван като национален герой на предизборните му митинги. "Пресиденте, пресиденте!", скандира хорово множеството.

По БТА

mediapool.bg