Колеги, ще мълчим ли?

Този път Станишев преигра.

Десет дни преди европейските парламентарните избори журналист и издател съвсем по балкански бе нападнат масирано, организирано, координирано и планирано от лидерите на една политическа сила.

Само преди година такова поведение от страна на управляващи политици би взривило колегията. На практика един издател е атакуван, защото си е позволил да определя политиката на собственото си издание.

При това – с аргументи, които предполагам че всеки от вас много трудно ще обори.

На всичкото отгоре позицията на Прокопиев по отношение на проблема с ЕРП не е нищо повече от едната гледна точка, споделяна от поне половината и повече експерти в енергетиката.

Извън здравия разум е да се правим, че нищо не се е случило, когато лидери на партии от роден и международен калибър си позволяват да громят медии с речник от най-мрачните тоталитарни времена. Какво означават определения като скандал, нечистоплътни игри и Гьобелсова пропаганда, сценарий, теза, организатори и опит за правене на точно определени внушения, по думите на Станишев?

Къде беше Станишев за простотиите на обвинения в хулиганство Сидеров? За предаванията на телевизия "Алфа”? За насаждането на ксенофобия?

Кой от вас не е определял редакционната политика на всяка планьорка, кой не е поръчвал автори в защита на една или друга теза? Та това е наше задължение.

До вчера дори опитът на някой политик да обвини в зависимост медия от финансови, корпоративни или политически пристрастия предизвикваше буря от възмущение.

Абсурдът политиците да нападат издателя, защото си позволява да определя редакционната политика е връх на самозабравила се властова безпардонност. А кой да я определя, ЦК ли?

Но това е само едната част на въпроса. Защо мълчим, когато ни се ровят в личната кореспонденция? Защо мълчим, когато срещу наш колега е извършено престъпление? Защо не го осъдим. (не колегата, принуден съм да уточня). И докога записи, флашки, компромати ще излизат само срещу неудобните на властта?

Днес е една, утре ще бъде друга.

Но и това не е всичко. Въпросът е защо мълчи Станишев - президентът на ПЕС, за грубото криминално поведение срещу медиите? Защо не го осъди? Същият Станишев цяла седмица мълча и не осъди изгарянето на знамето на ЕС, а само преди час неговият колега Ханес Свобода го направи. Това ли е лидерът на демократичните социалисти в Европа? И ние ли ще мълчим с него? И като мълчим, подкрепяме ли го?

Цялата работа лъщи като дермо на девствен сняг и също толкова мирише. Всички отлично го знаем.

Затова в този безпрецедентен случай всеки трябва да изрази позиция. Каквато смята за правилна. Да осъди действията на политиците спрямо колегата Прокопиев или да ги защити. Моята е, че поведението и позициите на Сергей Станишев и актива на БСП са дълбоко недемократични и недопустими в европейска България. И, че този път преигра.

Мълчанието в този случай ще означава липса на позиция. А издател без позиция е като лектор без лекция. Или издателят е друг.

С или без медийни съюзи, морални кодекси и писани и неписани правила, позиция трябва да има. За честта на перото.

*Текстът на журналиста Евгени Петров е публикуван в страницата на www.vevesti.bg.

mediapool.bg