През едно неотдавнашно лято тридесет и петгодишната Злата Торгушина предприема пътешествие от разположения по склоновете на планината Урал руски град Екатеринбург до Кримския полуостров в Украйна. Но Злата, съпругът й и дъщеричката й не отиват просто така, само да летуват на черноморския бряг в Крим като повечето руснаци.

Тя иска да посети местата, откъдето идват баба й и дядо й – кримски българи. В лаконичен стегнат репортаж*, придружен с много снимки, Злата разказва за село Кишлав, в което са се родили и отрасли баба й и дядо й. Селото е разположено в красива долина, из която не се разхождат ветрища и където слънцето не пече така жарко, – пише Злата, – то е в подножието на хълм, около който са засадени и растат много дървета.

Тя снима запазените български къщи, типичните им покриви с турски керемиди, прозорците, боядисани в синьо, дори халката на тавана, на която някогашните българи връзвали люлките на новородените си деца. Снима загасналите огнища и запазените в изоставените къщи печки. Снима струпаните на едно място надгробни плочи от старото българско гробище, което някога се е намирало до църквата.

Самата църква е разрушена и на нейно място е построено новото руско училище, а игрището на училището е разположено върху гробовете на основателите на селото. Останали са само няколко изпочупени надгробни плочи. На една от тях Злата открива името Константин Албантов. Тя не знае кой е, но е сигурна, че е роднина – родът на дядо й е Албантови. Фотообективът на Злата ни показва и построеното още през 19 век от българите с техни собствени средства училище. Училището е изоставено, прозорците му са изпочупени, пише Злата и добавя: ”Но то ни дочака.”

Тя разговаря с местните хора. Те охотно и с уважение разказват за някогашните българи, в чиито къщи живеят. Показват й изкопания от българите кладенец. Макар че никога не са ги виждали, местните хора се опитват да съхранят спомена за българите, основали селото Кишлав, което днес носи името Курское.

Злата отива и до съседното село Софиевка, намира къщата, в която са живели баба й дядо й след сватбата си. Селото се руши изоставено и почти без жители, но

къщата на баба й и дядо й е обитаема. Злата се запознава с хората, които живеят днес там, преселници от Воронежка област.*

И така, българските къщи, макар и стогодишни си стоят на мястото, училището, макар и порутено е там, кладенецът – също. Там са и дърветата, посадени от българите, а споменът за тях се пази. Само българи няма.

На военно-топографската руска карта от 1842 година Кишлау (името на селото идва от думата „къшла”) е обозначено със 153 селски стопанства.**

В навечерието на Втората световна война българите в Крим според едно преброяване от 1939 година са над 15 хиляди души.

Какво е станало с тях? Сякаш торнадо или цунами е отнесло изведнъж всички жители на Кишлав, голямата някога българска колония, една от най-старите в Крим.

Какво се е случило? И не само с тях. Какво е станало с кримските гърци и арменци, с кримските немци, с коренното население на Крим – кримските татари?

Всички те са жертва на жестоки наказателни депортации, извършени по заповед на Сталин.

Първите пострадали са немските колонии в Крим, чиито обитатели са депортирани по заповед на довчерашния съюзник на Хитлер – Сталин заради нападението на Германия срещу СССР през 1941 година и изпратени в Сибир, където малцина оцеляват.

Три години по-късно са депортирани и останалите народи в Крим – татарите, българите, гърците, арменците.

Днес татарите в Крим трябваше да отбележат 70 години от своята насилствена депортация. Но руският окупатор им забрани.

Наказателните депортации през 1944 г.

Още в първия ден след изтеглянето на немците от Крим, НКВД (Народен комисариат за вътрешни работи) предприема масови арести и разстрели сред местното население, обвинявайки го в сътрудничество с немските окупатори.

По това време татарите наброяват близо 200 хиляди и са предимно жени, старци и деца, тъй като мъжете се сражават на фронта в редовете на Червената армия.

Това, разбира се, не интересува Сталин, който заповядва депортацията на всички кримски татари до един.

Всъщност, това не е първата депортация по времето на Сталин. През 30-те години населението на Крим, вкл. българските преселници, е пострадало от жестока частична депортация заради насилствената колективизация и "разкулачването“. Раните от насилственото отнемане на собствеността на земята, от гражданската война през 1918-1920, от масовия глад през 1921- 1922, от сталиновите чистки през 30-те години и неописуемия терор са още пресни и затова не е чудно, че войната заварва кримските народи с враждебно отношение към съветската власт. Някои татари наистина се бият на страната на Германия, защото – също като финландските евреи смятат СССР за по-голям враг. Но повечето са в редовете на Червената армия или участват в партизанското движение срещу немските окупатори. Освен това татарите, които се бият на страната на германците, отстъпват заедно с техните части и де факто, когато Червената армия превзема отново полуострова, те не са там.

Също както и в Източна Полша (дн. Западна Украйна) през 1940 г., в продължение на няколко седмици преди определения за арестите ден, НКВД внимателно проучва областта. Когато местните хора питат защо изведнъж толкова войници са разположени в Крим, зад фронтовата линия, служителите на НКВД са посъветвани да отговарят, че „просто са в отпуск от фронта“.***

Писмото до Сталин от 10 май 1944 на шефа на НКВД Берия с предложение да бъдат изселени кримските татари, всъщност е знак, че акцията е подготвена.

На разсъмване в утрото на 18 май 1944 г. въоръжените части на НКВД навлизат във всяко отделно татарско село. На хората е заявено, че имат 10-15 минути, за да се приготвят, но без да дочакат и толкова, въпреки писъците на жените, детските плачове и стенанията на безпомощните старци, съветските войници грубо и безцеремонно изгонват от домовете им татарите, вкл. болните, умиращите, бременните, майките с пеленачета на ръце.

Бившият лейтенант от НКВД Никанор Перевалов, който участва в акцията, разказва: "Не ми беше приятно да гледам застаналото пред мен съкрушено татарско семейство. Една много възрастна жена бе отнесена на носилка до камиона... Толкова бе изтощена, че думичка не можеше да каже. Дори не помръдваше. Беше много стара.“***

И допълва: "Ясно е, разбира се, че тази болна старица не би могла да сътрудничи на германците.“***

Кебире Аметова е още малко момиче, когато от НКВД идват да отведат нея и семейството ѝ. Баща ѝ го няма у дома, защото воюва за Съветския съюз в редовете на Червената армия. Но това няма никакво значение за НКВД. Без значение е също и че по времена окупацията майка ѝ помага на местните партизани. С риск да бъде разстреляна от германците, майката на Кебире храни и крие партизаните.

Но на 18 май 1944 година НКВД се интересува само от едно – Кебире, майка ѝ, трите ѝ сестри и брат ѝ са включени в техния списък за депортация като кримски татари.

"Дойдоха двама възрастни войници – припомня си Кебире. – Казаха ни, че ни изхвърлят от къщи и че разполагаме с петнайсет минути да се подготвим. Майка ми се засуети, разплака се и се опита да събере каквото може. Разбира се, настъпи суматоха, шум, викове. Имаше писъци, олелия и жалби. И горчиви сълзи... На една тринога имаше сварено мляко. Майка ми ги помоли да почакат малко, за да ни даде да пийнем. Но той [един от войниците] ритна съдината и млякото се изля. Не ни разреши да пийнем мляко.“***

Тя си спомня как войниците на НКВД започват да търсят злато, знаейки че татарите имат обичай да предават на дъщерите и снахите си златни накити, но не ги намират. Семейство Аметови държат техните под печката в кухнята. Войниците от НКВД се задоволяват да отнесат шевната им машина.

Семейството е откарано до близкото мюсюлманско гробище, определено за сборен пункт на всички семейства от околните села. Там се разиграват сърцераздирателни сцени.

"Неописуеми бяха жалбите и писъците – казва Кебире. – Из цялото село се носеше плач и вой. Хората изгубваха синове, дъщери, съпрузи. Суматохата беше оглушителна и много страховита.“ ***

Хората остават заградени в гробището почти цял ден и децата естествено искат да ходят до тоалетна, но тяхната вяра им забранява да оскверняват по този начин гробището. Въпреки това войниците на НКВД отказват да пуснат, когото и да било навън, за да се облекчи в съседната нива. И така, освен от унижението, са угнетени от срама и позора.³

Късно следобед войниците на НКВД навлизат в гробището и подгонват хората към очакващите ги камиони, за да ги откарат до близката гара, където да бъдат качени на товарни вагони. Тези действия са извършвани с грубост и бързина. Изобщо няма значение дали семействата ще бъдат изселени заедно. ***

"Слагаха децата в един камион, а възрастните в друг... И после, когато стигнахме на гарата, много хора се щураха насам-натам като полудели и се опитваха да намерят децата си... А когато ни натоварваха, те просто ни хващаха за яките и ни мятаха във вагона... Хвърляха ни като котета, хващаха ни за вратовете, подритваха ни. Държаха се жестоко с нас, както си поискат. Изобщо не пожалиха нито едно дете".

Много от вагоните преди това са били използвани за транспортиране на добитък и са пълни с въшлясала слама. „Вонята беше неописуема – казва Кебире. – Беше ужасно, просто кошмар.“***

Когато влакът потегля, чуват воя и мученето на изоставените кучета и крави в опразнените села. Само допреди няколко часа татарите са празнували края на военните действия на Кримския полуостров и са мечтали да се завърнат към нормален живот. Сега ги откарват като животни в неизвестна посока. ***

Идва ред и на кримските българи

Тези драматични разкази, публикувани в книгата на Лорънс Рийс "Тайните на Втората световна война” описват малка част от трагедията на депортираните през 1944 година цели народи от Сталин. След татарите идва редът и на кримските българи, гърци и арменци, чиято участ не се различава от описаната от кримските татари.

Десетина дни след депортацията на кримските татари, Берия предлага на Сталин да бъдат изцяло изселени и останалите кримски “народи-предатели” –

българи, гърци и арменци:

До Й.В. Сталин, 29 май 1944

След изселването на кримските татари продължава работата в Крим по разкриването и арестуването от органите на НКВД на антисъветски елементи. На територията на Крим са отчетени живеещи към момента 12 075 българи, 14 300 гърци, 9 919 арменци. Българското население живее предимно в населените места между Симферопол и Феодосия, а също в района на Джанкой. Съществуват 10 села, всяко от тях с население от 80 до 100 жители българи.

През периода на немската окупация значителна част от българското население активно е участвала в провежданите от немците мероприятия за производство на хляб и хранителни продукти за германската армия, съдействала е на германските военни власти при разкриването и задържането на военнослужещи от Червената армия и съветски партизани, получавала е охранителни удостоверения от германското военно командване. Немците организирали полицейски отряди, съставени от българи, а също провеждали вербуване сред българското население за изпращане на работа в Германия.

…

НКВД смята за целесъобразно да се проведе изселване от територията на Крим на всички българи, гърци, арменци.

Л. Берия

На 2 юни 1944 Сталин подписва постановление № 5984 на Държавния комитет за отбрана за “допълнително изселване от територията на Крим на 37 000 души, сътрудници на немците, от българите, гърците и арменците” :

"…Да се възложи на НКВД (др. Берия) допълнително към изселването на кримските татари по постановление на ДКО № 5859 от 11 май 1944 г. да изсели от територията на Кримска АССР 37 000 немски съучастници от българите, гърците и арменците. Изселването да се проведе от 1 юли до 5 юли т.г. Изселените от Крим българи, гърци и арменци да бъдат изпратени за разселване в селското стопанство, в помощни стопанства и към промишлени предприятия в следните области и републики: Гуревска област на Казахска ССР – 7 000 души, Свердловска област – 10 000 души, Молотовска област – 10 000 души, Кемеровска област – 6 000 души, Башкирска АССР – 4 000 души. Да се задължи Народният комисариат на транспорта и съобщенията (др. Каганович) да организира превоза на спецпреселниците със специално сформирани ешелони…”

За два дни в края на юни са изселени 12 422 българи, 15 040 гърци и 9 919

арменци. В мащабната операция участват 23 000 военни от войските на НКВД и около 9000 души от оперативния състав на органите на НКВД-НКГБ.

На 5 юли 1944 Берия докладва, че изселването на кримските народи е успешно завършено.

До другаря Сталин Й.В.

На 4 юли 1944 г. НКВД на СССР докладва, че изселването от Крим на спецпреселниците – татари, българи, гърци, арменци, е завършено. Общо бяха изселени 225 009 души, в това число татари 183 155 души, българи 12 422, гърци – 15 040, арменци – 9621, немци – 1119, а също чужди поданици – 3652.

Всички татари пристигнаха и бяха разселени в областите на Узбекска ССР – 151 604 души. В областите на РСФСР съгласно постановление на ДКО от 21 май 1944 г. – 31 551 души.

Българите, гърците, арменците и немците, в количество 38 802 души, са на път към Башкирска АССР, Марийска АССР, Кемеровска, Молотовска, Свердловска, Кировска области и Гуревска област на Казахска ССР.

При провеждането на операцията по изселването по места и по време на път произшествия нямаше.

Л. Берия

Заточението

В тези рапорти за "успешните акции” не е отразена трагичната истина. Мъчителното пътуване с товарни влакове трае няколко седмици. Много от хората, особено най-възрастните и най-малките измират още по пътя. Не им разрешават дори да ги погребат набързо.

"В нашия вагон едно малко дете умря – разказва Мусфера Муслимова, която е единайсетгодишна тогава. - На следващата спирка оставиха телцето на детето край релсите.”

Когато татарите пристигат в "специалните поселища“ в Узбекистан, местното население ги посреща враждебно и ги подлага на гонения. На узбеките е казано не само че татарите са предатели, но и че са канибали, които ядат деца и пият кръвта им. Не особено грамотните местни хора вярват на това.***

Дори и без антипатията на местните хора, животът на татарите в Узбекистан е достатъчно суров. От регион с умерен климат, те са запокитени в сухи и безплодни пущинаци, където летните температури често стигат до 40 градуса по Целзий, а зиме

редовно падат под минус 20 градуса.

"Специалните поселения“ за татарите са създадени от НКВД. Те твърде малко се различават от концлагерите. Задължават татарите да работят на колхозните ниви с памук или във фабриките, но колкото и да се борят за живота си, условията са такива, че много от тях измират. Повечето от депортираните са жени и деца, но са принуждавани да работят по десет часа непрекъснато тежка кърска работа. Хората се заразяват от дизентерия поради мръсната вода, после започват да измират от малария. Гладът е ужасяващ, децата се подуват и умират мъчително пред очите на отчаяните си майки. Липсата на лекарства и недостигът на храна са унищожителни.

Така е и с останалите народи. След едномесечно мъчително пътуване в препълнени и мръсни товарни вагони, измъчените и едва оцелели хора са настанявани в ужасяващи условия –

в землянки, в негодни за обитаване бараки, в конюшни и обори, в срутени постройки и дори под открито небе. Те нямат право да напускат мястото на принудителното си заселване, бягството е почти невъзможно и се наказва строго. Женският и детският

труд се използват и в най-тежките дейности. Поради физическа слабост, глад и болести изселниците измират като мухи. А тези, които оцеляват, плащат жестока цена – минали са през жесток глад, детска просия, скиталчество, унижения, побоища, изнасилвания. До 1 юли 1948 загиват близо 45 хиляди души или около 20% от всички изселени от Крим.

Нова вълна депортации

В резултат на войната и депортацията населението на Кримския полуостров намалява драстично от 1 126 426 души (според преброяването от 1939г.) до 379 000 (по данни на Кримския обком от октомври 1944). В края на лятото на 1944 Държавният комитет за отбрана нарежда в Крим да бъдат заселени “добросъвестни и трудолюбиви колхозници” от различни краища на РСФСР с цел “належащото обработване на плодородните земи, градини и лозя”.

Обезлюденият Крим е заселен с руснаци и украинци. Имената на селата, градовете, на жп гарите, на реките и планините са сменен със съветски, за да се изличат следите на живелите тук от столетия татари, германци, гърци, българи и други народи.

Новите руски и украински заселници не могат да се приспособят, не притежават градинарски познания и не знаят как да обработват градините и лозята, голяма част, от които изкореняват в невежеството си, както и доматите, тъй като ги мислят за декоративни и дори отровни насаждения.

Така че от докараните през есента на 1944 година около 65 000 “планово -доброволни” преселници от Украйна и Русия, повече от половината

тайно и нощем си заминават, неизкарали и три години, тъй като положението им става критично.

Въпреки това параноята на Сталин и шпиономанията предизвиква нова вълна на прочистване на полуострова през 1948 година.

На 13 септември 1948 г. Сталин приема във вилата си в Ялта секретаря на Ялтинския градски комитет на партията Булаев, обръща му внимание върху завръщането в Крим на избягали от местата на принудително заселване татари, гърци и пр. и нарежда “да не бъдат допускани в Крим в никакъв случай, тъй като са база на чуждото разузнаване”.

В началото на октомври сътрудници на вътрешното министерство извършват проверки и записват “предизвикващите съмнение лица от националностите, изселени от Крим през 1944 година”.

“Животът отново се къса по шевовете”

През тревожния октомври на 1948 г., пише Гулнара Бекирова*****, чекистите “прихващат” писма, цитирани след това в секретни съобщения на началника на кримското управление на Държавна сигурност Кондаков до министъра на държавната сигурност Абакумов. Ето някои писма на българи****:

Подател: гр. Симферопол, обратен адрес не е посочен

“…Скъпа Ниночка! Започват нови скитания и мъки. През цялото време плача, но сълзите не помагат. В Крим отново се готви нещо. Нямам повече сили. В Ялта беше на почивка Й.В. Сталин, след което започна изселване на смесените бракове. Нали в Крим разрешиха да се завърнат гърците, арменците и др. националности, а сега отново ги изселват, след което изглежда ще изселват репатрираните и репресираните. Както виждате, аз попадам в това число. Децата нямат нито палта, нито обувки – къде да вървя с тях през зимата. Обзема ме ужас. Още не е известно къде ще ни изпратят, но не е тайна, че предстои, отдавна се говори за това като за обикновено нещо. Гледам на смъртта като на избавление, тогава поне децата ще останат в приют тук в Крим.”

Подател: Симферопол, обратен адрес не е посочен, 17 октомври 1948

“Мили Геночка! Връчиха на мама нареждане за изселване от Крим, но ме видяха, попитаха ме коя съм и също ме записаха. Сега чакам всеки момент заповед. Колко молих родителите си сами да заминем, а сега дочакахме изселване. Какво да правя? Паспортът ми е в мен, мога да замина, но къде? А не ми се иска да замина, може и да се размине. Макар че изпратиха в Москва моята анкета и тези на други репатрианти, надеждата да ме оставят е малка, още повече, че съм от българско семейство. Много страдам, защото това ще е клеймо за цял живот и ще трябва да живея, където ми наредят. Поне да бях вече осъдена и да знаех, че всичко е свършено, а то пета година продължава тази игра на нерви.”

Подател: Янова, М.В., Крим, Белогорски район, село Богатое, 12 октомври 1948

“Здравейте, скъпи мои! В Крим е много тревожно. Изселват всички, които имат смесени бракове. Аз не се показвам, ще чакам да приключи. Коля разбира се няма да го закачат, той има руски паспорт. Дават три дни да си продадеш нещата. От нашето село вече заминават Халджиеви, Гра, леля Зоя, а леля Лида изселват като жена на французин, други чакат реда си за изселване.”

Подател: Крим, гр. Симферопол, обратен адрес не е посочен, 10 октомври 1948

“Здравейте, татко и мамо! От Крим започнаха да изселват българи, татари, немци и други, които са се завърнали нелегално или легално от изселването. Крим ще го заселват само с руснаци и украинци. Жалко, че не можем да напуснем Русия заради напрегнатата международна обстановка.”

Подател: Ялта (не е отбелязан обратен адрес), 8 октомври 1948

“Скъпа приятелко! В Ялта се очакват много промени. Вече на някои им предложиха да напуснат Ялта, ние също сме си стегнали куфарите в очакване на нареждане да заминем. Изпитвам страх,

нищо не съобразявам и нищо не мога да подхвана. С една дума в Крим се повтаря 1944 година. Животът отново се къса по шевовете... “

Послеслов

Едва след смъртта на “бащата на народите” са премахнати някои от ограниченията на “спецзаселниците”. Те вече може да се придвижват в пределите на съответните републики или области и са длъжни да се отчитат в комендатурите само веднъж годишно, а не на всеки три дни.

През 1956 година на всички депортирани народи в рамките на СССР е позволено да се върнат в историческите си родини.

Само на кримските татари не е разрешено. Тогава те започват борба за завръщане в родината си – те са коренният народ на Крим, те са формирани в Крим и нямат друга историческа родина. Тази тяхна борба за правото на родина стои в основата на съветското правозащитно движение.

Когато през 1969 година в Москва се създава първата открито действаща правозащитна група в нея влиза и Мустафа Джемилев, активист на кримско-татарското движение от Узбекистан. Той прекарва 15 години в съветските затвори и в заточение.

Днес руските окупатори отново са го прогонили от Крим и не му разрешават да се върне у дома. Започват репресии срещу кримско-татарското население. Забраниха на татарите днешните възпоменателни шествия за жертвите от депортацията. В момента над Симферопол и съседните, населени с татари села летят военни въртолети. А в Бахчесарай два военни хеликоптера са летели ниско над траурния митинг, всявайки страх и заглушавайки изказващите се.

Поради своята малобройност и разпокъсаност, множеството смесени бракове и липса на български училища, кримските българи не устояват на асимилационните процеси.

Злата Торгушина, която помни своите български корени не говори български език, макар че знае някои думи от баба си и дядо си. Днес тя е руска журналистка и подкрепя аншлуса на Русия в Крим.

С аншлуса на Крим към Русия през март 2014 г. руският президент (и формален главнокомандващ) Путин не само извърши престъпление срещу мира – започване на военни действия срещу чужда суверенна държава без обявяване на война (за същото военно престъпление след края на Втората световна война седем висши японски политици и военни бяха осъдени на смърт и обесени в Токио), но и неизбежно тласка Русия към епохата на Сталин с всички произтичащи от това репресии. Ако, разбира се, не бъде спрян преди това от света, а не "умиротворяван”, както бе "умиротворяван” Хитлер.

____________________________________________

*Злата Торгушина. Крым. В поисках крымских болгар. Путешествие Златы Торгушиной. http://ekburg.tv/

** Топографическая карта полуострова Крым, л. V, Съёмка полковн. Бетева и подолк. Оберга. 1842 г.

*** Лорънс РИЙС. Тайните на Втората световна война. Сталин, нацистите и Западът. Изд. Сиела, София 2012.

****Борислав СКОЧЕВ. Шестдесет години от депортацията на кримските българи. Още инфо, 24 юни 2004 г.

***** Гульнара

БЕКИРОВА. “В Ялте отдыхал товарищ Сталин ...” Зачистка" Крыма конца 1940-х в письмах современников. http://www.krimtatar.com/Archive/st1948.html

Текстът е писан за сп. "Българи“, Прага. Тук е с малки изменения и допълнения.

mediapool.bg