Ключовата сделка за износ на украинско зърно през Черно море бе удължена за трети път

Ключовата сделка, насочена към предотвратяване на глобална хранителна криза след войната на Русия в Украйна, беше удължена с нови два месеца.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза в сряда, че е постигнато споразумение с Русия и Украйна за удължаване на черноморската сделка за зърно, разказва CNN.

Украйна е един от водещите износители на зърно в света, но след началото на войната Русия блокира украинските пристанища, предизвиквайки страхове от глобален глад.

От миналото лято споразумение между двете страни позволява безопасното преминаване на кораби от Украйна. Това е първият и единствен голям договор, сключен между враждуващите страни от избухването на войната.

Сделката вече е подновена за трети път, след като над оцеляването й висеше въпросителна. Ето какво трябва да знаете.

Какво представлява Черноморската зърнена сделка и какво е важно?

Черноморската зърнена сделка беше за първи път постигната през юли 2022 година.

Русия вече беше блокирала жизненоважния зърнен износ от ключовите украински черноморски пристанища, включително Одеса, Черноморск, и Пивденни. Американското разузнаване също така посочи, че руските сили са разполагали мини в Черно море.

Блокадата означаваше, че милиони тонове украинско зърно не се изнасят за многото страни, които разчитат на него.

Ударът на войната върху световния пазар на храни беше незабавен и изключително болезнен, най-малкото защото Украйна е основен доставчик на зърно за Световната програма по храните (WFP).

По данни на Европейската комисия Украйна държи 10% от световния пазар на пшеница, 15% от пазара на царевица и 13% от пазара на ечемик. Освен това е ключов световен играч на пазара на слънчогледово масло.

Организацията по прехрана и земеделие (FAO), орган на ООН, предупреди по това време, че около 47 милиона души могат да бъдат тласнати в "остра продоволствена несигурност" поради войната. Западни служители обвиниха Русия, че използва храната като оръжие.

Сделката – с посредничеството на ООН и Турция с Русия и Украйна – създаде процедури за гарантиране на безопасен износ на зърно от украинските пристанища.

Като част от сделката корабите със зърно можеха да преминат през безопасен коридор в Черно море под ръководството на украински моряци и след това да преминат през пролива Босфора – важен коридор за корабоплаване в северозападна Турция – за да достигне до световните пазари.

Споразумението се оказа жизненоважно за стабилизиране на глобалните цени на храните и за облекчение на развиващите се страни, които разчитат на украинския износ.

Откакто беше сключена, сделката даде възможност на около 900 кораба да напуснат безопасно черноморските пристанища, доставяйки 24 милиона тона зърно до страни като Африка и Близкия изток.

Кои са основните играчи?

Сделката за черноморското зърно беше споразумение между Русия и Украйна, но не беше директно договорена. По време на подписването му в Истанбул представители на Русия и Украйна не седяха заедно по време на церемонията, предаде по това време Washington Post.

Членката на НАТО - Турция, която се позиционира като посредник между Киев и Москва от началото на конфликта, посредничи в сделката с ООН.

Съвместният координационен център по сделката включва 20 представители – по 5 представители от Русия, Украйна, ООН и Турция – и има за задача да наблюдава движението на корабите и да гарантира, че всички страни спазват инициативата.

Защо се стигна до подновяването му за трети път?

Оцеляването на сделката е в ръцете на Русия. Преди третото му подновяване Кремъл оставаше не даваше ясни сигнали дали ще остане в пакта.

Сделката първоначално беше сключена за период от 120 дни и трябваше да изтече през ноември миналата година.

Русия спря участието си за няколко дни в края на октомври и началото на ноември миналата година, позовавайки се на атаки с дронове срещу град Севастопол в окупирания Крим. По-късно Москва обяви, че ще обърне курса и ще се присъедини отново към сделката за още 120 дни.

Сделката беше подновена през март за още 60 дни, които изтичат в четвъртък, 18 май.

Преди съобщението, дошло късно в сряда, остана неясно дали споразумението ще бъде подновено за трети път, след като двудневните спешни преговори в Истанбул по-рано този месец не успяха да постигнат решителен резултат.

Русия отново заплаши да се откаже от сделката и цитира списък с искания, до голяма степен за износа на собствените й хранителни продукти и торове.

Москва многократно се оплака, че отделно споразумение с ООН за улесняване на доставките на руски торове и зърно, което беше сключено като част от пакета през юли миналата година, не е дало резултати.

Кремъл също така предупреди, че ще отмени сделката, ако страните от Групата на седемте (G7) наложат допълнителни забрани върху износа за Русия като част от санкциите заради нахлуването й в Украйна. Bloomberg съобщи миналия месец, че представители на Г-7 обмислят дали да наложат пълна забрана на почти целия износ за Русия, оказвайки допълнителен икономически натиск върху страната.

Руският заместник външен министър Сергей Вершинин предупреди след преговорите в Истанбул, че ако няма консенсус до 18 май, сделката ще "престане да съществува".

"Благодарни сме на нашите партньори за тяхната непоколебима и целенасочена позиция, че споразумението трябва да продължи да работи и при условията, подписани от всички страни."

Въпреки това говорителят на руското външно министерство Мария Захарова предупреди: "Изкривяванията в изпълнението на сделката за зърно трябва да бъдат коригирани възможно най-бързо".

Всички ли печелят от сделката със зърното?

Не точно. След блокадата от Русия Европейският съюз премахна всички мита върху зърното от Украйна по суша, за да улесни износа.

Това обаче предизвика пренасищане с евтино украинско зърно в Централна и Източна Европа, което удари продажбите на местните производители.

Миналия месец протести на фермери блокираха с трактори границата между Румъния и България, в опит да попречат на украински камиони да влязат в страната им.

Тези видими признаци на недоволство бяха значителни в регион на света, който последователно подкрепяше Украйна в лицето на руската агресия. Както каза българският министър на земеделието Явор Гечев: "България е солидарна с Украйна, но се създава местно пренасищане на нашия пазар, защото вместо експортни коридори нашите страни се превръщат в складове".

За да потуши безредиците, ЕС впоследствие прие временна мярка, която забранява износа на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе с произход от Украйна за България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия.

Този ход обаче беше критикуван от украинския президент Володимир Зеленски, който заклейми "протекционистките мерки" като "напълно неприемливи".

mediapool.bg