Кирил Петков: В околната среда е най-голямото безхаберие. Крадяло се е 1:3

В сферата на околната среда е най-голямото безхаберие, корупцията е безумна – крадяло се е 1 към 3, тоест една част от трите е отивала за корупция, заяви съпредседателят на "Продължаваме промяната" и потенциален премиер Кирил Петков по време на дискусията за целите и предложенията на четиримата евентуални коалиционни партньори за бъдещо правителство в областта на екологията.

Стана ясно, че с различна степен на важност, основните проблеми и пред първата политическа сила "Продължаваме промяната", и пред БСП, и пред "Има такъв народ" (ИТН), и пред "Демократична Бълария" (ДБ), са мръсния въздух, лошото управление на водите и на отпадъците, недостатъчната защита на биоразнообразието, също така и непрозрачното финансиране както от еврофондовете, така и от националните програми към екоминистерството. Заключението е, че от спешни и кардинални реформи се нуждаят всички тези сектори, а кръговата икономика и истинското оползотворяване на отпадъците въобще не са присъствали сериозно в българските екополитики.

Оценка на въглеродния отпечатък на всеки продукт

Обсъдено бе и въвеждане на оценка за въглеродния отпечатък на всеки пускан на пазара продукт, на депозитна система при опаковките, което обаче би означавало трансформация на сегашната система за разделно събиране на отпадъците от пластмаса, стъкло и метал. Предложено бе реално да се работи за кръговата икономика и повторното оползотворяване на отпадъците, особено на строителните, за които да има изискване за задължително използване на такива в инфраструктурни проекти.

Като друг неотложен проблем бяха очертани 16-те наказателни процедури на ЕК срещу България, част от които вече са в съда, а по тази за мръсния въздух е предложена първоначална санкция от 10 млн. евро и ежегодна от 20 млн. евро до отстраняване на проблема.

Кирил Петков подкрепи призивите и на трите партии за спешна ревизия на състоянието на язовирите, за да няма наводнения, "защото там цената на корупцията е човешки живот". Както се разбра, средствата за ремонта им всъщност са наполовина по-малко от определените от последния кабинет на ГЕРБ.

"Трябват нови технологии за част от решенията. Сега използваме чужди технологии късно и на висока цена, а трябва да се видят нови технологии", коментира Петков. Той даде пример и за огромния неразработен геотермален капацитет, в който трябва да се инвестира, за решаване на енергийните ни проблеми. Администрацията трябва да започне да работи в полза на бизнеса, заяви още лидерът на "Продължаваме промяната" (ПП). Преценката за ОВОС е едната врата за корупция, смята още той и предлага да се изчисти нормативно въпросът дали трябва такава екооценка, а не инвеститорът да не знае дали ще загуби шест месеца или две години и за оценката, и за реализацията на проекта си.

"Досега постигахме синергия в преговорите и финалните документи бяха по-силни от индивидуалните предложения. Отборите започват да се сработват, защото колкото политиките са важни, толкова са и хората", коментира Петков при откриването на преговорите, в които по-късно стана ясно, че има около 99 процента припокриване на приоритетите и постигане на съгласие.

Под въпрос и за последващо обсъждане остана идеята за отделно министерство на климата, срещу което възразиха от ИТН, тъэй като според тях обособяването на такова ще отнеме много време, а такова за губене няма. Дискусионнни останаха предложенията и за вкарването на Агенцията по горите, която в момента е част от земеделското министерство, към ековедомството, както и за изваждането на оперативната програма "Околна среда" извън екоминистерството, защото усвояването на средствата по нея вървят изключително бавно. Година след края на програмния период 2014 -2020 г. използвани са само 45 на сто от парите по тази програма.

В крайна сметка след близо шест и половина часа дискусия бяха одобрени от всички останали предложения, както и идеята за вицепремиер по климата, вече приета при енергийните преговори.. .

Не само глоби за замърсяване, а възстановяване на щетите

Според Борисов Сандов, част от преговорния екип на ДБ, трябва да се разшири мониторингът на качеството за въздуха, включително с дронове и данните от измерванията в реално време да са публични. Той предложи още да се завишат санкциите за индустриалните замърсявания, защото сега са толкова ниски, че фирмите предпочитат да си ги плащат, вместо да предприемат мерки за превенция. Тома Белев допълни, че в момента замърсителети само се глобяват, а трябва да бъдат залъжавани да възстановяват нанесените от тях щети.

Грети Стефанова, също от ДБ, предложи всички над 5 хиляди язовира да минат за управление под една шапка. От името на десните Емил Георгиев призова най-сетне да се въведе принципът "замърсителят плаща" и такса смет да мине от абсурдния начин за определяне върху данъчната оценка на имота към сума според количеството генерирани отпадъци. "Трябва безкомпромисна война срещу незаконното изхвърляне на отпадъци и нерегламентирания внос на боклук, но законният внос е важен за рециклиращата ни индустрия", заяви Георгиев. Според него трябва да се се спре проектът за изграждане на инсталацията за използване на гориво от отпадъците на София за производство на топлоенергия и той да се пренасочи към енергийния комплекс "Марица Изток". От ИТН обаче припомниха, че заводът е одобрен от ЕК и е нужно по-внимателно разглеждане на проекта и намиране на консенсус.

Депозитна система за опаковки

И ДБ, и БСП се обявиха за въвеждане на системата за връщане на продукти като гуми и акумулатори или бутилки срещу заплащане. "Клиентът плаща депозит при закупуването на продукт и като върне опаковката си получава парите. Системата е скъпа за изграждане, но постига 95 процента оползотворяване на опаковките", каза Георгиев.

В момента гражданите плащат няколко пъти за опаковките – веднъж като купуват продукта, втори път през такса смет и след това през държавния и общинските бюджети, които финансират проекти за решаване на проблеми с отпадъците и замърсяването, отбелязаха и десните, и левите.

Тома Белев коментира, че трябва да има екологичен омбудсман и да се ускорят екооценките на ключови инфраструктурни проекти. "Над 2 млрд. лв. еврофинансиране висят на ОВОС за проекти като магистрала "Струма" и други", каза той. Има много проекти с изтекли или изтичащи ОВОС, а самите те все още не са започнати, което означава, че трябва да им се правят нови екооценки. Известният природозащитник предложи и създаване на защитени речни течения и на единна платформа за сигнали за нарушения срещу дивата природа, укрепване на зоополицията и защитата на животните.

Според него трябва да се въведе временен мораториум върху строежите до брега на Черно море до приемане поправки в закона за Черноморието и да има нов подход към опасните отпадъци и старите лекарства.

За ИТН наказателните процедури от ЕК в областта на околната среда са най-приоритетният въпрос, защото са тежки и в критична фаза и изискват мерки, които не са за ден и два и за тях трябва огромен финансов ресурс. Проблемът не е в екозаконодателството, а в прилагането му. Въпреки много евросредства кризите нарастват, констатираха още от партията на Слави Трифонов. Тя също е за мониторинг на въздуха, за контрол върху изпълнението но общинските програми за чистотата на въздуха, за поетапна замяна печки и котли на твърдо гориво и повече ВЕИ в домакинствата.

Да има нискоемисионни зони в градовете и данъчни стимули, а не директно субсидиране за използване на нисковъглероден транспорт, призоваха още от ИТН, според които предлаганите от тях мерки са буквално за вчера.

Поредна и нова водна реформа

Не сме видели полза от държавния ВиК холдинг за решаване на проблемите в сектора, заявиха още от ИТН, според чиито експерти приоритет трябва да се даде на строежа на водна инфраструктура за намаляване на загубите на вода. Те призоваха за сериозна водна реформа, но определиха като спорна идеята за разделяне на Комисията за енергийно и водно регулиране на два отделни органа.

Представителите на партията на Трифонов призоваха още приходите от търговията с държавни парникови квоти да се изразходват за финансиране на зелени дейности, а не са намаляване цената на тока, както е в момента.

Атанас Костадинов (БСП), който в две правителства беше зам.- екоминистър, представи осем приоритети на социалистите в областта на околната среда с над сто мерки. Всички заставаме зад промяната, но материализацията й са реформите. В околната среда има нужда от генерални реформи, защото нещата са драматични в околната среда.

Според левицата трябва нова цялостна водна реформа. Стотици милиони лева са отклонени корупционно по досегашните водни проекти, създаде се абсурдният модел за водните асоциации, похарчиха се огромни средства за няколко мастър планове и е почти нулева усвояемостта на евросредствата за ВиК сектора, посочи Костадинов. Според него водните асоциации безсмислени, а трябва да има държавна ВиК структура, която да отговаря за значимите язовири за питейна вода и за големите довеждащи магистрални водопроводи и да предлага единна държавна цена до входа на съответните ВиК, а след това цената на клиентите де според управлението на съответния оператор.

Промяна в разделното събиране на отпадъци

Явор Божанков предложи реформа в разделното събиране на отпадъците, за което в момента държавата е създала предпоставки за монопол на отделни организации. Според него хората трябва да бъдат стимулирани да връщат опаковките и отделни продукти, а не да бъдат санкционирани за това, че горят кабели и гуми, за да се топлят и да извлекат малките количества цветни метали в тях.

БСП предлага още да се създадат условия за екологизиране на бизнеса, както и да се приемат спешни мерки за ускоряване на административното му обслужване. По-функционални публични регистри и запълването им с информация както и анализи за финансирането от страна на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПЕДООС), където постъпват приходите от продуктови такси за коли, електроуреди и други, и на Националния доверителен екофонд (НДЕФ), където пък влизат приходите от продажба на държавни парникови квоти.

mediapool.bg