Бизнес | Пет, 03 Май 2024г. 13:32ч. | ЕЦБ с положителна оценка на Закона за въвеждане на еврото в България
Конституционният съд (КС) определи като противоконституционни две спорни разпоредби в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които спъваха разрешителните за строеж и пускане в експлоатация на нови сгради. Приетите поправки натовариха инвеститорите в нови сгради да осигуряват необходимата публична инфраструктура около тях и разтовариха от тази дейност общините. Промените бяха лансирани още в края на януари от кмета на София Йорданка Фандъкова, която уточни, че са разработени заедно с главния архитект на София Здравко Здравков.
Нормите бяха вкарани в пленарна зала от депутата на ГЕРБ Александър Ненков по времето на третото правителство на Бойко Борисов, а след това президентът Румен Радев наложи вето върху тях, но в крайна сметка мнозинството ги остави в закона.
Какво отпада след решението на КС?
Конституционният съд зачерква изискването, при което разрешенията за строеж се издават само при приложена улична регулация. На практика то изисква задължително земята под основната улица към обекта да бъде общинска собственост. За тази цел е необходимо да са приключили процедурите по отчуждаване на частните имоти, върху които ще се изграждат въпросните улици. Това принуди бизнесът да изкупува частите от имоти, попадащи в уличната регулация с цел предоставянето им на общината, както и да инвестират в изграждането на прилежащата инфраструктура, което по принцип е ангажимент на общинската администрация.
Спорният текст казва: "Разрешението за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа".
В началото на годината кметът на София се хвалеше именно с тези промени.
"Тази идея е ключова, така се спира възможността в улиците да остават частни имоти и да се стига до прецеденти като затваряне на улици и като частни улици, каквито случаи никак не са изключение заради липсата на общинска собственост в квартали като "Витоша", ВЕЦ "Симеоново", Манастирски ливади, Малинова долина, Кръстова вада", посочи тогава тя.
От Конституционния съд напомнят, че срокът за започване на отчуждителните процедури за имотите, определени в подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура, е 10 години от влизането в сила на съответния план.
“Прилагането на уличната регулация е изцяло задължение на общината, като срещу бездействието й собствениците на засегнатите имоти не могат да предприемат никакви мерки”, пише в решението на съда.
Съдът отмени и нормата, която казва, че строежите не могат да се въвеждат в експлоатация, ако “не са изпълнени мероприятията по изграждане на улици, пътища или алеи, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен, урегулиран поземлен имот”.
Как се стигна до Конституционния съд?
В началото на февруари Камарата на архитектите в България (КАБ) възрази остро срещу поправките, като сезира президента Румен Радев, който наложи вето.
Въпреки това промените бяха приети в края на 44-то Народно събрание. През юни те бяха оспорени в Конституционния съд от омбудсмана Диана Ковачева, която КАБ сезира с подкрепата на другите браншови организации в сектора.
mediapool.bg
