Същината на съдебната реформа е независимият съд, другото е отклоняване на вниманието

Твърденията за необходимост от бързина и ефективност на правораздаването са опит за отклоняване на вниманието. Миналата година ВСС отчете, че по бързина на правораздаването, особено ако се ликвидират безкрайните досъдебни производства, сме по-скоро сред първите десет на Европа.

В допълнение, за да се говори за бързина и ефективност, трябва да има съд, а съд има само ако е независим, т.е. да се поставя сега въпросът за бързината и ефективността, след като и ЕК в доклада си оценява като най-страшен проблем този с независимостта на съда, е просто акт на отклоняване на вниманието, казва пред Mediapool адв. Георги Атанасов.

[div class='left_orange']Георги Атанасов е завършил Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Адвокат е от 1992 г., практикува в областта на гражданското право и процес, облигационното право, търговското, банковото и дружественото право, приватизацията. Университетски преподавател по гражданско и търговско право. Автор на публикации в тези области. Преди вписването му като адвокат е бил председател на Районния съд – Исперих, председател на Пети районен съд – гр. София, заместник-председател на Софийския градски съд.[class='left_orange' div]Как разчитате внезапния стремеж на ДПС да допринесе за "ускоряването" на съдебната реформа, но само при условие, че идеите за конституционни промени бъдат силно редуцирани?

Неистов опит за завръщане на сцената и ново позициониране в политическото пространство, възползвайки се от късогледото поведение на БСП и "Атака". Настояването за редуциране на предложенията за конституционните промени има само имиджов характер с оглед запазване на някакъв благоприличен облик пред обществото и най-вече пред електората.

Лансираните от главния прокурор Сотир Цацаров идеи за основен ремонт на процесуалните закони, за да се ускори процесът, дават ли възможност за мащабна и ефективна съдебна реформа?

Всъщност идеи няма. Има приказки от най-общ характер, зад които не може да се различи никакво конкретно предложение, макар и едно. Независимо от това има нещо, което всички пропускат. Защо главен прокурор ще прави закони, не е ли същото като да поиска да ги прави Георги Колев (председателят на Върховния административен съд) или Лозан Панов (председателят на Върховния касационен съд) и защо никой не го пита при липса на законодателна инициатива на каква основа ще бъдат поставени отношенията му с политическите сили, които ще "припознаят" негов проект.

Не може да има всеобхватна съдебна реформа, която да се диктува от вижданията на прокуратурата за съда, защото това означава една от страните в съдебните спорове да диктува (доминира) едновременно конструкцията, персоналния състав, както и правилата на правоприлагане. При това най-пренебрегван е въпросът защо никой не пита какво иска Сотир Цацаров от гражданските, административни и търговски съдии (почти 75-80% от общия брой на делата в държавата). Защо прокуратурата има отношение при назначаването на търговските съдии и тяхното повишаване в ранг или преместване в друг съд?

Несериозни са и подхвърлянията за необходимостта от бързина и ефективност на процеса. Миналата година ВСС отчете, че по бързина на правораздаването, особено ако се ликвидират безкрайните досъдебни производства, сме по-скоро сред първите десет на Европа. В допълнение, за да се говори за бързина и ефективност, трябва да има съд, а съд има само ако е независим, т.е. да се поставя сега въпросът за бързината и ефективността, след като и Европейската комисия в доклада си оценява като най-страшен проблем този с независимостта на съда, е просто акт на отклоняване на вниманието.

Възможността да се постигне едновременно независимост, бързина и ефективност на правораздаването само по пътя на изменение на процесуалните закони е нулева. Ако бе възможно защо не бе постигнато с новите Наказателно-процесуален кодекс (НПК) от 2006 г. (с 25 изменения и допълнения) и Граждански процесуален кодекс (ГПК) от 2007 г. (16 поправки, изменения и допълнения). Същите политически играчи бяха на терена при приемането на двата кодекса, както и при тяхното изменение и допълнение и същите играчи всеки път се кълняха в прецизността, актуалността на разрешенията и пълното съответствие на двата нормативни акта със световните разбирания и тенденции и българските традиции и процесуален опит.

Пълна измислица е твърдението, че "изискванията" или "очакванията" на обществото са за допълнителни бързина и ефективност на процесите (граждански или наказателен). Изследване на становището на общественото мнение в този смисъл не е правено, специализираните изследвания на неправителствените организации и ВСС показват съществено "забързване" на гражданските, търговските и административни дела, а вън от претрупаните 5-6 съдилища, делата приключват за срокове, които са фантастични. Вижте за пример годишните отчети на апелативните съдилища, чиито дела завършват (без Софийския апелативен съд) в своите 90% в тримесечен срок от датата на постъпването им в съда.

Как бихте разделили лагерите от заинтересовани реформата да (не) се случи и къде, според Вас, се позиционира сред тях премиерът Бойко Борисов?

Всъщност има само два лагера и засега единствено Реформаторският блок (РБ) има сравнително ясна позиция в подкрепа. Всички останали са против, но поради невъзможността да го кажат пряко, защото ще се изложим пред чужденците, прилагат процесуални хватки и тиражират клишета и общи фрази и/или безпросветни глупости. Борисов само чака да разбере, къде ще е по-изгодно да застане.

Демаскираха ли се ГЕРБ и ДПС като задкулисни партньори, след като само за ден успяха да се разберат и да изработят законопроект, значително орязващ предложенията на провосъдното министерство, а впоследствие се стигна и до трети вариант?

Срокът не е показателен, защото за такива опитни в политическите пазарлъци играчи като Местан и Борисов "претупването" на две страници законопроект е възможно и в рамките на 5 минути.

Изпращането на законопроекта в Конституционния съд може ли да се окаже непреодолима преграда пред съдебната реформа?

Не. Не е сигурно дали ще бъде допуснато до разглеждане едно подобно предварително искане, според мен не би трябвало да е допустимо, както и какво ще бъде решението. При произнасяне от един нов състав нещата стават още по-неясни.

"Исторически компромис" около един осакатен проект създава ли предпоставки за бъдеща правителствена криза при евентуална липса на парламентарна подкрепа за приемане на следващите стъпки от съдебната реформа?

Никой не може да върне обратно нещата в старото положение преди Стратегията за съдебна реформа. Това се отнася и до евентуална правителствена криза. Просто трябва да се настоява върху промените и дори да се радикализират. Например да се поиска промяна в статута на ВСС, като прокурорите и следователите имат квота, която съответства на относителната тежест на броя на разглежданите наказателни дела спрямо общия брой на разглежданите от съда дела (вкл. изпълнителните от държавните съдебни изпълнители).

Този развой дава ли Ви надежда, че депутатите все пак ще приемат макар и орязани, но адекватни промени, които дават възможност за по-нататъшното развитие на ефективна реформа?

Струва ми се, че са притиснати до стената и най-вероятно ще го гласуват, макар да не ми е по вкуса хватката с въведените в последния момент капризи.

_______________

Този документ е

създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

mediapool.bg