Моделът "КОЙ" владее съдебната власт, не спасим ли съда – няма шанс за промяна

В рядко срещано смело интервю членът на ВСС Галина Карагьозова (съдия във ВАС, излъчена от БСП за член на кадровия орган) говори за зависимостите в системата, необяснимите кадрови решения на съвета и необходимите промени в конституцията. Тя настоява за по-радикална реформа и създаването на два отделни съдебни съвета, за да се гарантира независимостта на съдиите и прокурорите. Според нея съдебната реформа е изключително наложителна, за да се спре задкулисното решаване на делата и да се върне доверието на гражданите в Темида.

Г-жо Карагьозова, вие сте сред членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), които смятат, че трябва да има промяна в него. Защо?

Споделям идеите за реформа и не подкрепям позицията на мнозинството във ВСС срещу нея. Не разбирам съпротивата против разделянето на ВСС на две колегии, тъй като още от началото на мандата на ВСС в този състав, работата в неговите най-важни комисии буквално се раздели на две именно по колегии. И в момента Комисията по предложенията и атестирането, Комисията по натовареност и Етичната комисия, работят на принципа на разделението на съдии от една страна и прокурори и следователи – от друга. И в момента атестирането на съдиите се извършва и докладва от съдии, а това на прокурорите – от прокурори. Особено в комисията по натовареността разделението е много ярко. Там има подгрупи за съдиите и прокурорите, които работеха отделно по изработването на критериите за натовареност. Дори в Етичната комисията председателят й Ясен Тодоров внимава да разпределя сигналите срещу съдиите на съдии, а тези срещу прокурори и следователи – на прокурори и следователи. Разделението е съвсем естествено заради спецификата на магистратските професии. Тук няма политика или някакви задкулисни интереси. Поради това съм безкрайно удивена от яростната съпротивата срещу предлаганото разделяне на две камари.

Как си я обяснявате?

Нямам обяснение. Настоящият модел на общо произнасяне от целия пленарен състав – например при дисциплинарното наказване, води до грешки относно ангажиране на отговорността и налагането на наказанията. А в кадровата практика - не бива изборите на административни ръководители в съдилищата да зависят от прокурорската квота и обратното. Ако трябва да бъдем откровени, аз смятам, че и сега предлаганите реформи са недостатъчни. Трябва да направим съвсем отделни съвети за съдии и прокурори и следователи. Просто това са твърде различни професии с много специфики. Много държави са решили така проблемите.

Има ли политическа воля за това?

Вие можете ли да ми кажете какво се крие зад това аморфно понятие? Най-просто казано, това е да искаш нещо и да го направиш. Но в момента кой стои зад министър Христо Иванов? Да не би от ръководството от ГЕРБ да са застанали зад него? Има едни спорадични изказвания на премиера, че го подкрепя. Подкрепя го в какво? Аз не съм сигурна, че има политическа воля за приемането на каквито и да е реформа, макар всички да декларират, че трябва да има. Какви реформи? Кога? Някой да е изговорил ясно нещата? Само правосъдният министър направи нещо и срещу него моментално бе впрегната обичайно използваната медийна атака. Има атаки от всякакви кръгове и те не са по същество. Дебатът, съвсем нарочно, се политизира крайно, за да не влезе в руслото на експертността. Не се даде възможност на министъра да постигне някакъв консенсус. Това се случва и в медиите, които "подгряват” общественото мнение. Обратно, на обсъжданията, които се направиха между съдиите по апелативни райони, много колеги изразиха откровено своето мнение. Да, имаше много критики, но имаше и много позитивни мнения за реформите. В парламента обаче това не се случи. Това, което чух от депутатите във временната комисия за промените в конституцията, беше едно плъзгане по повърхността без никаква експертиза. Там не ставаше дума за реформа, а за политическа игра. Без рационален разговор няма как да достигнем до положителен резултат.

Какво ни показва ВСС, за да трябва да се сменят правилата на играта?

Първо искам да кажа, че настоящият ВСС се опитва и да реши някои тежки проблеми на системата. Има сериозен опит да се реши проблемът с натовареността, създавайки ясни критерии за измерването й както на индивидуално, така и на институционално ниво. Дано ни стигне времето да вземем управленски решения в тази област. Работи се много по съдебната карта. Трябва да кажем дали има нужда от обединяване на съдилища, от закриване или друго, защото реформа е необходима, но при спазване на принципите за достъп до правосъдие. ВСС се опита да реши и някои от проблемите с атестирането. Там има "отпушване” и повишаване на качеството на атестациите. Огромни усилия се направиха за провеждането на конкурси, защото в системата имаше дълъг период на "вакуум” при провеждането им. Чрез редовно откриване на конкурси за младши съдии, за повишаване и преместване могат да се решат и проблемите с командироването на съдиите.

В същото време проблемът с кадруването продължава да си стои. Реформата цели да прекрати влиянието на прокурорите върху избора на ръководители в съдилищата. И обратното. Всички виждаме колко голямо е влиянието на "тримата големи” върху ВСС. Нека то да се ограничи в съответната колегия. Нека си дадем и сметка, че моделът на прокуратурата е изключително централизиран. Сега никой не смее да "пипне” мандатите на тримата големи. Защо те трябва да са толкова дълги? Кое го налага? Всички възражения против съкращаване на мандата на ВСС са мотивирани със съотносимост на мандатите. Питам се тогава, не трябва ли и мандатите на председателите на ВКС, ВАС и на главния прокурор, за да са съотносими с мандатите на останалите мандатни органи и да бъдат намалени?

Дайте пример с кадруването?

Има един емблематичен пример при избор за административен ръководител в две малки съдилища в близки до Бургас градове. И на двата конкурса се яви едно младо момиче. При първия избор за нея се изразиха остро отрицателни становища – нямала съдийски стаж, нямала административен опит, как си позволявала, едва ли не, да кандидатства за такава длъжност. Против кандидатурата се обявиха Галя Георгиева, Светла Петкова, Румен Боев, Георги Колев… Резултатът при гласуването беше 12 “против”, 3 “въздържал се” и само петима “за”. В нейната мотивация, освен всичко друго, прозираше и чисто човешка история - че живее със семейството си в Бургас и желае да работи в по-близък съд. Кандидатурата й бе категорично отхвърлена с меко казано нетактични мотиви. По-малко от година по-късно същата колега кандидатства за председател на друг съд в друг близък до Бургас град. Нищо в нейната професионална биография не се беше променило, за този кратък срок, за да окаже влияние върху позициите на членовете на ВСС. Независимо от това колегата получи единодушна подкрепа – за избора й се изказаха същите членове на съвета - Светла Петкова, Галя Георгиева … Резултатът при гласуването беше 19 “за”, 1 “против” и двама “въздържали се”…

Може да е решила да играе правилната игра?

Най-вероятно това е направила. Най-вероятно "кастингът” е бил предварителен, а не в залата. Същото момиче, същите качества, но друг резултат. Това не е ли емблематичен пример как се “кадрува“?

Извън кадруването има ли зависимости в съдебната власт? Има ли ги т.нар. “бели покривки“?

Сигурно ги има. Аз лично не съм се сблъсквала с корпоративните интереси в системата, които граничат с чисто подкупване. Поради това не знам как да говоря за тях. Но съм се сблъсквала с опити за оказване на влияние през административните ръководители. Тяхното влияние е огромно и заради това е изключително важно какви хора избира ВСС.

Как влияят шефовете в системата?

Чрез директни искания за резултат по дело, чрез прикриване с правни мнения, целящи определен резултат в противоречие с практиката и даже с елементарната логика. Там влиянието прозира, няма как да не се види. Има и по-прикрити форми, има и съвсем директни. Отива се и до там, че се искат точни резултати по делата.

Това като член на ВСС ли сте го видяла или като съдия във ВАС?

Основно като член на ВСС. Защо са основателните съмнения за манипулиране на случайното разпределение на делата? Защо може да се иска да се манипулира, освен за да се влияе върху резултата по делото чрез предопределяне на съдебен състав, от който може да се очаква точно определено решение. Тук може дори и да не говорим за намеса. Просто се знае как разсъждава определен съдебен състав по конкретния правен проблем и е по-удобно делото да отиде там. Повечето форми за влияние са прикрити в стил “Дай да свършим това, защото другото…“. Директните са много неудобни, защото тези, които ги упражняват, стават много по-уязвими.

Ако вие пишехте реформата в конституцията, кое щяхте да настоявате да се промени?

Трябва да се реформира досъдебното производство. Въпиющата некомпетентност на дознателите предопределят катастрофалното движение на наказателните дела. Там има неподготвени хора. Може би това е не по-малко важно от управленските проблеми в съдебната власт. Мнението на обществото за съдебната система се формира основно през наказателната политика на държавата.

Защо политиците не говорят за МВР? Не им е удобно ли?

Да, най-вероятно е така. Винаги съдът излиза виновен, тъй като никой не пита с какво качество на разследването едно дело е влязло в съда. По знаковите дела, когато се четат оправдателни присъди, всички сочат към съда, но никой не пита дали обвинителният акт води към осъдителна присъда.

Какво е влиянието на главния прокурор във ВСС?

Не се наемам да твърдя има ли влияние и какъв е механизмът му. Той безспорно е авторитетна фигура. С него често спорим, но имаме и общи позиции. Скоро разменихме реплики по-повод цитатите от Мао. Стори ми се смущаващо цитирането на Мао Дзъдун -“Да цъфтят 100 цветя“. Програмата “Да цъфтят 100 цветя“ е въведена от Мао с цел повишаване на критиката, за плурализъм на мненията. Благодарение на тази програма обаче загиват хиляди. Да илюстрираш желанието за плурализъм в мненията за реформата, чрез политиката, довела до унищожаване на библиотеки, до избиване на професори и заместване на цялата литература на Китай само с цитатите от Мао, ми се видя доста провокативно. Дано не е вложил подтекст.

Особено остра беше позицията на мнозинството във ВСС, а и на главния прокурор, срещу премахването на тайното гласуване в съдебния съвет. Какво мислите за това предложение?

Няма орган в държавата, който да гласува тайно. За Бога, като магистрат винаги си подписваш актовете, излизаш с името си. Какъв проблем има да гласуваш явно и във ВСС? Отказвайки да гласуваме явно, признаваме, че има влияние. Признаваме, че върху ВСС има толкова сериозно влияние, че един член, който следва да е с високи нравствени качества не смее открито да вдигне ръка. Признаваме, че сме слаби и не можем да устоим. През този дебат стана ясно, че очевидно има такива влияния върху ВСС, след като мнозинството отказва да подкрепи подобна промяна. Чие е това влияние няма никакво значение. Тук е моментът да тълкуваме прословутите твърдения, че във ВСС има лобита и по-специално “революционното малцинство” действа под натиска на някакво лоби. Кое е това лоби?

На Съюза на съдиите в България (ССБ)?

Единствено Калин Калпакчиев може да бъде свързан със ССБ. Юлиана Колева беше депутат от ГЕРБ. Тя ли е проводник на ССБ? Или може би Юлия Ковачева, или може би аз, която съм от парламентарната квота, избрана с подкрепата на БСП? Или кой друг? Аз не се определям като революционер, нито като част от някакво малцинство. Аз съм човек, който си казва и отстоява мнението. Ако ние сме "революционното малцинство”, то излиза, че другите са "ретроградното мнозинство”? Не мога да се съглася с това. Госпожа Итова ни дефинира по този начин, но пропусна, че съответно през отрицанието, през аргументум а контрарио дефинира останалите членове. Бих искала да ни кажат чрез кое решение "революционното малцинство” сме провели някакъв външен интерес? Това е абсолютно голословно. Ето например изборът на Калоян Топалов за шеф на Софийския градски съд, който по форумите се цитира като избор на ССБ. Това е кандидат, подкрепен от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Той застана открито зад него, разбира се, получи подкрепата и на други членове от съвета, поради притежаваните качества и много добро представяне.

Какво биха загубили политиците от реформата в съдебната власт?

Самият факт, че промените в Конституцията почти винаги са били фокусирани върху главата, касаеща съдебната власт, би следвало да събужда въпроси в общество. Защо все в съдебната власт? Очевидно тя не е удобна на политиците и има очевиден интерес да бъде уязвима.В настоящия дебат за промените се твърди, че министър Христо Иванов и кръгове около него искали да я овладеят. С кое предлаганите промени искат да овладеят и в чия полза искат да овладеят съдебната власт? Дали с това, че се иска вотът във ВСС да е явен? Дали с това, че се иска ВСС да работи по-компетентно с оглед спецификата на магистратските професии, разделен съответно на две колегии? Дали с това, че се иска повече самоуправление за магистратите? С какво точно се постига овладяване? Аз не мога да си го обясня и нямам такъв прочит на реформата. Кажете ми вие. Кой иска да овладее съдебната власт?

Може би "КОЙ"?

Че той "КОЙ" си я владее. Тя си е негова. Ако трябва да сме сериозни, смятам, че повишаването на независимостта на съда трябва да стане крайъгълен камък на българската демокрация. Не се ли спаси съдът, няма шанс за промяна в обществото.

mediapool.bg