Иван Демерджиев: Не може Борисов да бъде вкарван в ролята на жертва

Крайно време е да се ускорят реформите, призовава бившият правосъден министър Иван Демерджиев. Според него заявката, която бе дадена на хората, е била много правилна, но трябва да започне да се реализира много бързо. Според него няма никаква пречка съдебната реформа да се случи. Напротив, това би подпомогнало общество и икономиката да излязат от тази поредица от кризи, които следват една след друга, казва юристът.

Г-н Демерджиев, какво трябва да се прави с главния прокурор Иван Гешев? Докато бяхте служебен зам.-министър, Вие бяхте основен мотор зад предложенията на Мининистерството на правосъдието за неговото отстраняване.

По най-бързия начин трябва да се приеме уредбата, която сме обещали пред Европейската комисия по Плана за възстановяване и устойчивост. Тя предвижда две основни посоки на реформата. Едната е въвеждането на наказателната отговорност за главния прокурор, а втората е за контрол върху отказите на прокуратурата да се образува досъдебно производство, както и върху други актове на прокуратурата, които в момента са необжалваеми. Това трябва да се направи много спешно и веднага ще даде положителен резултат.

Имаше едно обещание от новото правителство, което всички чухме – че главният прокурор може и трябва да бъде сменен до три месеца.

За съжаление аз виждам точно обратното. Главният прокурор Гешев започна да добива увереност през последните няколко месеца. Явно срещу себе си няма опоненти, които да го карат да се чувства некомфортно. Дълго време той не се явяваше пред Пленума на Висшия съдебен съвет, помните. Дълго време не се появяваше пред медиите, ако щете. Сега отново с присъщия си грубоват стил започва отново да остроумничи по един много неприемлив начин.

Пред ВСС Иван Гешев нарича случая "Жоси", наред с другите - смешен. На вас смешен ли ви е този случай?

На мен никак не ми е смешен този случай. На главния прокурор и прокуратура им беше смешен и казусът "Осемте джуджета". Само че на Европейския съд по правата на човека му стори като приоритетен случай. Абсолютно

по същия начин бих третирал и случая "Жоси". Главният прокурор и до ден днешен не е обяснил пред българското общество как така дяловете от това дружество, което се е развивало бурно по онова време, са се озовали при баща му. На какво основание ги е получил? Какво е дал, за да ги получи? Защото ако е дал смешната сума, отразена в документите, всеки би искал да получи такива дялове.

Вие мислите ли, че ВСС може да накара прокурор Гешев да обясни за това?

За съжаление ВСС направи така, че той да не се обяснява. Това е много интересен въпрос. Институтът за отстраняването на главния прокурор съществува от години, но явно никой не имал намерение да го използва, защото ВСС дори нямаше разписани правила как се провежда отстраняването. Но сега, разписвайки правилата за отстраняването, ВСС успя да да вмъкне една поправка на закона, абсолютно недопустимо, като ограничи отговорността на главния прокурор за действия и бездействия до момента на избирането му за главен прокурор.

Ще обясня. Представете си, че дни преди да бъде избран за главен прокурор, той е извършил някакво ужасно престъпление. При тази трактовка на ВСС и с този продължителен мандат от 7 години, ние ще бъдем принудени да търпим един човек, който е престъпник, извършил ужасно престъпление. Вторият мотив за мнозинството във ВСС е, че те не могат да преразглеждат основанията при назначаването на главния прокурор. Само че никой не иска това. Когато го назначаваха за главен прокурор, те не разглеждаха случаите, за които сега се иска отстраняването му. В документите за назначаването на г-н Гешев ги няма нещата, които сега смущават обществото. ВСС може и трябва да разгледа тези данни. ВСС дължи произнасяне.

Още повече, че в КС много ясно обяви, че тримата "големи" в съдебната система (главният прокурор и шефовете на двете върховни съдилища) имат тройно битие. Главният прокурор е още магистрат и член на ВСС. Той е длъжен да се придържа към етичните стандарти на съдебната власт в много по-висока степен от редовите магистрати. Той, освен че е магистрат, е и олицетворение на самата съдебна система. Мен ме смущава факта, че се търси някакво изключително престъпление, едва ли не главният прокурор трябва да е сериен убиец, за да бъде сменен. Това просто не е необходимо. Достатъчно е да се установи, че този човек не притежава необходимите качества като почтеност и уважение към закона, които трябва да има един магистрат на такова ниво.

Говори се за уронване на престижа на съдебната власт.

В това няма никакво съмнение. Ако тръгнем да изброяваме актовете, с които той е уронил престижа на съдебната власт, няколко заседания на Пленума на ВСС няма да стигнат. Много съжалявам, че нямах възможност да дебатирам с Пленума на ВСС тези въпроси. С удоволствие бих го направил.

Бихте ли се явил във ВСС, за да аргументирате твърденията си, защото те някои изявления не ги четат…

Бих се явил навсякъде, където е необходимо. В това число пред ВСС, нямам никакви притеснения.

Би ли помогнало за нещо?

Би трябвало да помогне. Когато хората са готови да мотивират аргументите си, би трябвало да бъдат чути, в крайна сметка. Ако този ВСС ще играе ролята на трите маймунки – не виждам, не чувам и не знам – няма да стигнем доникъде. Най-притеснително е, че тече процедура по избор на следващия ВСС, без да е променено нищо. Нали разбирате, че ако нищо не се промени, ще стигнем до същия ВСС.

Ако някой изобщо бъде избран.

Някой вероятно ще бъде избран, но елементарна грижа е тези условия да бъдат променени, за да не стигаме до избора на идентичен по състав и качество Висш съдебен съвет.

Какво трябва да промени управляващата коалиция и като темпо, и като комуникация на реформата? Изобщо като структура на реформата?

Трябва да имат стратегия и ако щете дори график за приемане на съответните реформи. Трябва да е ясно кои са. Трябва да са структурирани по приоритети. Трябва да е ясно кои са реформите и сроковете. Губи са много време. Ако предните парламенти родиха по един закон за краткия си живот, този дотук роди само два за доста повече време – Закона за бюджета и за спецправосъдието. Трябва да се вдигне темпото. Крайно време е вече. Заявката, която бе дадена на хората, бе много правилна, но трябва да започне да се реализира много много бързо. Има нужда от законодателни изменения в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията. Различните кризи, в които живеем, са предизвикани от външни фактори, но няма никаква пречка съдебната реформа да се случи и да се приемат тези законодателни изменения. Напротив, това би подпомогнало общество и икономиката да излязат от тази поредица от кризи, които следват една след друга.

Какво се случва с всички тези сигнали срещу Гешев, които вие задвижихте – за "Осемте джуджета" и за Митко Каратиста?

За "Осемте джуджета" Прокурорската колегия на ВСС отказа да образува дисциплинарни производства срещу тримата прокурори. Това за пореден път контрастира с ясно изразената позиция на Европейския съд по правата на човека, който нарича този случай "приоритетен". В Страсбург този случай ще бъде гледан с предимство, докато в България г-жа (Валентина) Маджарова (шефката на спецпрокуратурата) го окачествява като "семейна драма". Няма никаква семейна драма. Тук има безобразно потъпкване от прокуратурата на нейните задължения. Там, където тя трябваше да се намеси, при превземането на фабриката на "Изамет" (асансьорният завод от казуса "Осемте джуджета"), при поставянето на охрана от никому неизвестно лице, прокуратурата бездействаше. А се намеси много активно при уреждане на бизнес отношения между баща и син, където прокуратурата няма никаква работа. Това е единият случай. А по другия случай, ми беше много любопитно да прочета, че съм подвел обществеността, че бил преместен следователят, който проверяваше сигнала, че съм бил заплашван от Митко Каратиста с главния прокурор. Той не бил преместен, а бил върнат на мястото му, от което е бил командирован преди много години. Подобно словоблудство е абсолютно неприемливо. Трябва да се научим да наричаме нещата с истинските им имена. Горещо се надявам тази порочна практика с командироването на магистрати да бъде прекратена.

В момента това е един от най-неприятните начини да бъдат държани в зависимост магистрати. Когато те са "непослушни" или не отговарят на очакванията на административните си ръководители, те са връщани по местата, откъдето са командировани.

От доста време името ви се спряга като потенциален председател на антикорупционната комисия (КПКОНПИ).Имало ли е предварителни разговори за това?

Конкретни разговори за конкретни постове не сме имали. Имахме няколко разговора с премиера Кирил Петков в началото на годината, в които той заяви увереност, че в мое лице вижда човек, който може да се бори успешно с корупцията по високите етажи на властта. Аз пък заявих готовност да правя нещо подобно, ако има създадени условия, които биха позволили това да се случи. Но не сме обсъждали конкретни позиции. Имаме коалиция от четири партии и разговор с един от членовете на тази коалиция нищо не означава.

Как я виждате антикорупционната реформа? Какво трябва да става там?

В своите доклади Европейската комисия много ясно посочва, че България има проблеми в борбата с корупцията. Проблемът всъщност е доста прост – няма резултати, няма осъдени за корупция по високите етажи. Това трябва да се случи. Трябва да стигнем до ситуация, в която държавата съумява да насочи вниманието на органите, които се занимават с това, към лицата по високите етажи. Досъдебните производства трябва да се проведат по такъв начин, че да се стигне до осъждане. Не знам защо това не се прави. Аз лично се натъкнах на множество злоупотреби по време на престоя ми в Министерството на правосъдието, но видях такива и в други министерства. Наистина се учудвам защо за толкова години държавата не може да намери сили да изправи пред закона и да накаже хора, които са злоупотребявали с обществени средства.

Как трябва да се преструктурира КПКОНПИ? Говори се за разделяне, даване на разследващи функции на антикорупционни инспектори…

Насоката беше правилна. Анализът на имуществените декларациите на политиците трябва да се върне в Сметната палата. Друга част от дейността трябва да се обособи в звено, което се занимава с борбата с корупцията по високите етажи на властта. Прокуратурата, за съжаление, не показва възможности в тази посока. Явно на нея не може да се разчита да бъде ефективна. Поради това създаването на такова звено в КПКОНПИ би могло да даде резултати. Конфискацията също трябва да се отдели. Във всички европейски държави конфискацията се извършва от наказателния съд, който има пряк поглед върху престъпното деяние.

Тук процесът е пред граждански съд.

Да, тук процесът е граждански и е взет по-скоро от американската система, като ние така пречим на ЕС да приема единни актове за конфискацията. ЕС трябва да се съобразява, че една от страните членки има много различен режим. Много по-правилно е с конфискацията да се занимава наказателният съд, който да търси връзката с престъплението, отколкото по-късно гражданският съд да се опитва да намери или възстанови тази връзка от доказателствата по наказателното производство. Губи се ресурс. Това са два процеса, вместо един. Щом в Европа това може да се случва в рамките на наказателния процес, не виждам защо в България да не може.

Вие настоявате да има конфискация само при присъда за извършено престъпление, а не както е сега – при повдигане на обвинение.

Категорично, да. Тъжното е, че уредбата беше много по-прецизна преди години. С последните промени конфискацията бе откъсната от генезиса й и я превърнаха в един опасен инструмент за разчистване на сметки. Много смешно ми стана, когато наскоро председателят на комисията се похвали с невероятен успех – как били възбранили имущество във Франция, а пък аз доколкото знам, това се е случило още по време на комисията "Кушлев" (преди 11 години).

Грешка ли беше арестът на Бойко Борисов, според вас?

При тази ситуация за мен беше грешка. Аз не бих пристъпил към арест, ако нямах достатъчно доказателствен материал, който да ми даде увереността, че този човек ще бъде задържан. Въпреки че всички знаем какви са проблемите с прокуратурата. Контрастира на това случаят "Хемус". Там бяха предприети много адекватни действия от страна на МВР. Пречка за разплитането на този случай се оказа прокуратурата. При ареста на Борисов не трябваше да стига до това да се реабилитира един човек, който не заслужава реабилитация.

Реабилитиран ли беше Борисов с ареста?

Не може да бъде реабилитиран, но в очите на много хора той придоби статут на жертва, което за мен е абсолютно неприемливо. Този човек не е жертва и не може да бъде жертва. Не бива да се създава една такава илюзия с действията сегашното или на бъдещи правителства. Когато се повдигне обвинение на Бойко Борисов, това трябва да се случи категорично и да бъде обезпечено с доказателства. Трябва и обикновените хора трябва да разберат, че това не е разчистване на сметки, а прилагане на закона.

mediapool.bg