Кламер БГ - Новини: Не можем да преборим световната инфлация с пари от бюджета

Не можем да преборим световната инфлация с пари от бюджета

Интервюта

|
Съб, 21 Май 2022г. 08:06ч.
Не можем да преборим световната инфлация с пари от бюджета

Никола Янков

България не може да пребори световната инфлация със собствената си фискална политика, но трябва да подпомогне най-уязвимите, заяви в интервю за Mediapool финансистът от "Експат капитал" Никола Янков.

Г-н Янков, като отчитаме факта, че инфлацията е предимно внесена отвън, защо смятате, че намаляването на косвените данъци – акциз и ДДС, не е правилна мярка?

Ролята на държавата в ситуация, в която цените растат, е да подпомогне само тези категории хора, които най-много имат нужда от държавна подкрепа. Това са бедните хора. Тоест, държавните програми трябва да са насочени към тези категории граждани, а не към субсидиране на стоки и ценови равнища за всички. Защото няма как да водим справедлива социална политика, ако субсидираме потреблението. По този начин субсидираме хората с най-голямо потребление, тоест по-заможните хора, за сметка на по-бедните. Това са азбучни истини в икономиката и аз съм изненадан, че хората, които ги мислят тези неща в управляващата коалиция, не ги виждат и не се консултират с икономисти, за да им отворят очите.

Нулевата ставка на ДДС върху хляба не е ли подарък за производителите и търговците на хляб?

Доколкото в момента няма проблем с потреблението на хляб в България и хората не са спрели да купуват хляб, намаляване на данъчната тежест върху тази конкретна стока няма да доведе до сваляне на цената й. Защото цената се определя от търсенето. Просто търговците ще си приберат това нещо като допълнителен марж и това намаление по никакъв начин няма да се усети от крайния потребител. Същото важи и за горивата, за които се готви премахване на акциза и намаляване на ДДС. В момента има търсене на горива и няма причина търговците да намалят своите цени.

Държавата няма никакви директни механизми, чрез които да задължи търговците да прехвърлят намалението върху цената, нали така?

Да, но освен това не е работа на държавата да определя цената и да задължава някого за каквото и да било в тази връзка.

Не е ли проблем това, че с поредната намалена ставка разрушаваме ДДС системата и поставяме под риск най-важния приходоизточник на бюджета?

Абсолютно сте права. България като фискална структура е базирана на косвени данъци. Преките данъци имат сравнително малък дял в приходите на държавата, която се издържа основно от ДДС, акцизи и мита. В момента, в който започнем да рушим тази система, която функционираше перфектно дълги години, ще отворим вратата за всякакви претенции. Преди време бившият премиер Бойко Борисов, за съжаление, започна тази политика с прецедента с намалената ставка за ресторантьорите. Видяхте, че резултат от това нямаше за никого. Потребителите със сигурност не го усетиха. Усети го държавният бюджет с намаления приход от ДДС, както и ресторантьорите - с малко по-големи маржове. Затова смятам, че тази мярка – нулева ставка на ДДС, няма да доведе до по-ниски цени, а само до загуби за бюджета.

Твърдите, че е много важно да се подпомогнат най-уязвимите групи. Но в България големият проблем е, че не могат да се селектират най-уязвимите групи.

А защо смятате така?

От официалната статистика излиза, че прекалено големи групи от населението се водят уязвими. Минимална пенсия например получават над половината пенсионери. Детски надбавки също се полагат на около половината деца в страната. Около 670 000 души са хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст. Още по-трудно пък е да се диференцират уязвимите групи, ако се гледат доходите, декларирани пред НАП. Над 1/3 от работещите взимат на месец минимална работна заплата или по-малко, а към 60% от българите на трудов договор получават до 1000 лв. на месец. Отново по официални данни на НАП едва 8.6% от хората с облагаем доход взимат над 2000 лв. на месец. Как се "таргетира" помощ и как се прави социална политика, когато почти всички в държавата се водят уязвими?

Трябва да се стъпи върху статистиката за доходите. Всяка социална политика стъпка върху доходите като основен критерий за бедност. Когато имате пари, сте богат.

А човек с 2000 лв. доход на месец богат ли е?

Ако се окаже, че всички в тази държава получаваме по 2000 лв., как да вземем от всички, за да раздадем на всички?

Да, това е въпросът.

Не, това не е проблем, защото има решение. Ако говорите за сива икономика, защото вие вероятно говорите за укриване на данъци, значи трябва да се работи в тази посока – срещу укриването на данъци и сивата икономика. Това е важна предпоставка за всяка нормална държава, защото, първо, така тя ще диференцира своите граждани по структура на доходите, и, второ, ще увеличи своите приходи, като ще подпомогне максимално хората, които имат нужда. Раздаването на "хеликоптерни пари" на всички, защото всеки бил декларирал по-малко доходи, изобщо не е решение.

Моят въпрос е свързан и с това, че вероятно в България няма достатъчно стабилна група от населението, която да взима средни доходи и да е гръбнакът, който да издържа огромните кохорти уязвимо население според официалната статистика.

Смятам, че това не е така. Каквато и структура на доходите да съществува в момента според официалната статистика, ние трябва да стъпим върху нея. Знае се къде са бедните хора в България, това не е тайна. Знае се кои са регионите с най-ниски заплати. Например, всички знаем, че София е регион със средноевропейски доходи и даже – над средноевропейските. Тук хората като цяло не могат да бъдат квалифицирани като бедни. Докато доходите в Северозападна България са в пъти под доходите на софиянци. Така че не е вярно това, че не се знае къде са бедните хора в България.

А въпросната социална подкрепа, за която говорите, може ли да е на регионален принцип?

Не, тя трябва да бъде на подоходен принцип. Държавата много добре знае кой получава повече пари и кой – по-малко, и трябва да включи най-бедните хора в програмите си за социално подпомагане. Ако стъпим на сега предлаганите мерки от управляващите, едно средностатистическо семейство в София със средно потребление ще получи няколкостотин лева на месец, докато едно бедно семейство от Търговище или от Враца ще получи или нула, или няколко десетки лева. Просто те потребяват по-малко и за тях тези мерки няма да имат почти никакъв ефект.

Да разбирам ли, че според вас и мярката за подкрепа на работещите родители с данъчно облекчение е погрешна, защото включва и богатите родители?

Качеството на човека дали е със сини очи, дали е висок над 1.80 метра и дали е работещ, не е точният критерий за подпомагане. Доходът трябва да бъде критерият за подкрепа – дали човек е беден или не е беден.

А фактът, че към 1/3 от пазара на труда е в сивия сектор не е проблем за определянето на това кой е беден и кой не е?

Дори и да е така, защото има такъв елемент, все пак трябва да се стъпи върху официалната статистика за доходите. Държавата има установени социални програми през годините със системи за контрол – за енергийни помощи, за директно социално подпомагане и т. н. Те трябва да се засилят като обхват и размер.

Какви идеи за по-адекватни социални помощи предлагате?

Ако идеята е да се помогне на най-уязвимите хора, може да се предвидят ваучери за храна с определен лимит на месец. Другият вариант е да продължи системата за енергийно подпомагане, например за електричество, отново до определен лимит. Бедните хора са бедни, защото не получават достатъчно пари за работата си. Те биха могли да вдигнат своя стандарт, ако си намерят по-добре платена работа или ако от безработни станат работещи. Тоест, държавата трябва да засили програмите за добре платена заетост вместо да дава пари на хора, които не работят.

А идеи за антиинфлационни мерки на макрониво имате ли?

Първо, инфлацията в България и по света се дължи на два важни фактора. Първият е разхлабената фискална политика на големите централни банки (ЕЦБ, ФЕД) в последните години, които напомпаха паричната маса. Вторият е високата инфлацията на енергоносителите, храните и металите в световен план.

Ние не можем да избягаме от тези процеси. Да бориш световната инфлация с български фискални мерки е невъзможно. Но България може да се опита да намали цената на енергията за своя бизнес и за потребителите, ако развива местните източници на енергия – например шистовия газ, за който има мораториум вече над 10 години.

Второто е стимулиране на изграждането на инсталации за производството на ток от възобновяеми енергийни източници – за битови и за индустриални нужди. Държавата може да субсидира такива инсталации, за да генерира силен инвеститорски интерес не след 4-5 години, а още тази година. Така хората ще започнат да си правят соларни покриви, а малките предприятия - соларни панели, което ще доведе до огромно спестяване на разходи за електроенергия. Трябва да се облекчи и регулаторната рамка за присъединяване и лицензиране на тези инсталации.

Третата необходима мярка е заявките за облагане на свръхпечалбите на енергийните дружества веднага да изчезнат от публичното пространство, защото гонят инвеститорите от сектора.

Това са елементарни неща, които всеки икономист знае. За мен е непонятно кой в управляващата коалиция предлага всички тези идеи. Има риск да изгоним целия инвеститорски интерес от енергетиката и после да се чудим защо ни е скъп токът и защо го няма.

Непонятни за мен са и предлаганите огромни концесионни такси за българските находища на енергоносители – газ, нефт и въглища. Тук концесионната такса, която се предлага, е три пъти по-голяма, отколкото в Саудитска Арабия.

А какво ще кажете за повишението на концесионните такси за другите полезни изкопаеми – злато, мед, строителни материали?

Никъде няма нужда от завишаване на концесионните такси, защото това автоматично ограничава инвестиционната дейност и интереса на инвеститорите. Никой няма да дойде да инвестира в добивната промишленост на България. Нашите залежи ще си останат под земята още три поколения, докато другите развиват своята икономика и печелят от високите цени на суровините.

Това са безумни идеи. Те са обратното на онова, което трябва да се направи. Може би ПР-ите правят икономическата политика на правителството. Нямам друго обяснение. Това не е лява политика, това е антисоциална политика, защото засилва социалното неравенство - дава повече на богатите, а не на бедните. Седя и немея пред това, което се случва.

mediapool.bg