Здравка Калайджиева: Ясен Тодоров не е съгласен с Рузвелт

Средствата за натиск върху съдиите са най-различни, но целта винаги е една - послушен и удобен съд, казва Здравка Калайджиева, бивш български съдия в ЕСЧП, в интервю за Mediapool. Тя напомня, че самият факт на образуване на дисциплинарно производство срещу съдии заради действията им в полза на правовата държава би могъл да има сплашващ ефект и поради това да е незаконно ограничаване на техните права. Калайджиева казва, че ВСС не е стигнал до такова сплашване в случая с Лозан Панов, но поставя въпросът дали несъгласието на членовете на ВСС с гражданската му позиция не е не съгласие със самата свобода на словото?

Допустимо ли е един съдия да изразява своята политическа и гражданска позиция?

Съдия без убеждения е като лист на вятъра. Магистратите са граждани и имат правото да упражняват правата си и да участват в обществения и политически живот. Законът допуска те не само да гласуват, но и да заемат временно длъжности в управлението на страната като членове на правителството и народни представители. В това отношение законът не допуска съвместяване на магистратска и политическа длъжност, но същевременно задължава Висшия съдебен съвет (ВСС) да възстанови съответните лица на заеманите по-рано магистратски позиции независимо от мнението на членовете му дали временната заеманата от магистрат политическа позиция е била от името на "правилната", или "неправилната" партия.

Както всеки гражданин, така и съдията "не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения", а и тяхната забрана не е практически възможна, защото мисълта, съвестта и вярата не са подвластни на закона. Както Конституцията и международните документи, така и нашият закон не забраняват на съдиите да изразяват своите политически и граждански позиции. Нещо повече, според приетия от ВСС Етичен кодекс, българските магистрати са "свободни да изразяват лично мнение в средствата за масова информация по всички въпроси, за които няма изрична законова забрана".

Забраната за съдия, прокурор и следовател да "членува в политически партии или коалиции...", докато заема длъжността си е предвидена в закона не за да ги лиши от убежденията им, или от правото им да ги изразяват, а за да съхрани независимостта им като ги предпази от потенциално политическо влияние и евентуален натиск от страна на политически партии, коалиции и организации при решаването на спорове. За мене няма съмнение, че целта на тази разпоредба е да осигури на съдиите възможност да се произнасят по делата не "както се очаква" според "линията на Партията", или по нейна повеля, а единствено съобразно закона и вътрешното си убеждение, както и да елиминира партийни зависимости и пристрастия при избора, повишаването и наказването на политически не/удобни магистрати "по партийна линия”. В условията на гарантирания от Конституцията политически плурализъм никоя политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна, или "правилна", а съдиите следва да са свободни от политическо влияние при решаването на делата. Това не означава, че те нямат право на убеждения и граждански позиции, или на изразяването им.

[div class='left_orange']Здравка Калайджиева е родена през 1951 г. Завършила е право в СУ „Св. Климент Охридски”. Има аспирантура по социология на правото в Института по социология към БАН. От 1980 г. е член на Софийската адвокатска колегия. Здравка Калайджиева е основател, член на УС и координатор на проекти на "Български адвокати за правата на човека."

През 2008 година убедително печели избора за българския съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. По свое желание съдия Калайджиева напусна високия пост на 1 март 2015 година, въпреки че имаше право да остане в ЕСПЧ още две години. Тя се мотивира с факта, че е избрана с шестгодишен мандат, а междувременно мандатите на съдиите в Страсбург бяха удължени до 9 години.[class='left_orange' div]Къде е границата на допустимото?

Историята познава закони за цензурата и печата, изземване и унищожаване на печатни произведения, контрол върху радио и телевизионни честоти, изгаряне на клада, затвор и други тежки наказания за разпространяването на неприемливи мнения. Познава и стремежа към заглушаване на критиките чрез "нахранването", купуването, насилването и дори лишаването от живот на онези, които ги изразяват. Свидетели сме и до днес на опитите за "овладяване" на представители на "четвъртата власт" чрез пряко назначение на ръководителите й от страна на изпълнителната власт, която най-често е подложена на критика. В някои държави се правят и откровени опити за подобно политическо "овладяване" на съдебната власт. Въпросът не е къде е границата на "допустимото" упражняване на правото на изразяване на съдиите, а по-скоро какви са допустимите му ограничения и какви са гаранциите, че те няма да се налагат произволно.

Закрилата на свободата на изразяване не се разпростира само върху "подходящите", но и спрямо критичните, провокативни и нелицеприятните мнения, но не е абсолютна нито според българската Конституция, нито според Европейската конвенция за правата на човека. Доколкото това е необходимо за защита на основни ценности и правата на другите в едно демократично общество, упражняването на тази свобода подлежи на предвидени в закон ограничения. Освен на общоприложимите допустими ограничения, професионалните задължения на магистратите предполагат и ограничения на тази свобода в интерес на опазване на тайната на съвещанието при вземането на решения по съдебни спорове, или на авторитета, независимостта и безпристрастието на правосъдието. Тъкмо за това съдиите не могат да обсъждат публично делата си и полагат клетва за конфиденциалност. Това не означава, че те нямат право да изразяват мнението си по въпроси, които вълнуват цялото общество и особено по въпроси, засягащи гаранциите за независимост и безпристрастие на магистратите.

Значимостта на темата на обществения дебат, в който съдиите изразяват мнение е един от основните критерии за законност на намесата на властите и необходимостта от евентуалното ограничение на тази свобода. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е разгледал оплаквания за нарушения на свободата на изразяване на магистрати чрез отказ да бъдат назначени, или отстраняването на съдии от длъжност във връзка с изразени от тях мнения. В тези решения неизменно се подчертава, че Конвенцията гарантира права и свободи не само на обикновените граждани, но и на държавните служители, и на съдиите. С решение от 1999 година по делото "Виле" е установeно, че принцът на Лихтенщайн е отказал предложеното повторно назначаване на жалбоподателя за Председателя на Върховния съд поради неодобрението си към изразеното от съдията мнение за компетентността на Конституционния съд да решава спорове между Принца и народа. По делото "Кудешкина срещу Русия" съдът е приел, че отказът да бъде възстановена на длъжността й е резултат от публично оповестени дефекти на системата на правосъдието и изразените в рамките на кампанията за избора й като народен представител критични оценки за състоянието й. Така по делото на съдия "Бака срещу Унгария" – че елиминирането му от поста председател на Върховния съд е пряко свързано с неодобрение към изразените от него критики по предлаганите конституционни промени, с които се рискува независимостта на съдебната власт. Впрочем, достигнатите по тези дела правни принципи и критерии за оценка на допустимите ограничения са обобщени в издадения през юни 2015 година доклад на Венецианската комисия относно свободата на изразяване на съдиите.

Що се отнася до дисциплинарните мерки наложени заради публичните политически изявления и участието на съдии в протестни демонстрации, решението на Интерамериканския съд по правата на човека по делото "Lopez Lone други срещу Хондурас" по оплакване за нарушение на правата им на изразяване, на сдружаване и участие в политическия живот, гласи: "В моменти на тежка криза на демокрацията, нормите, които обикновено ограничават участието на съдиите в политиката не са приложими към действията им в защита на демократичния ред. В този смисъл би било в разрез със самата независимост на държавните власти и с международните задължения на държавата, съдиите да не могат да се произнесат против един държавен преврат... Поведението ..., заради което (в случая) са били образувани дисциплинарни производства, не може да се счита за противно на техните задължения като съдии и в този смисъл, да се смята за нарушение на дисциплинарния режим, който обикновено се прилага за тях. Напротив – тези действия трябва да се разбират като законно упражняване на правата им като граждани да участват в политиката, да упражняват свободата на словото и правото на събиране и манифестиране...Зачитането на човешките права и основни свободи, достъпът до властта и упражняването й в съответствие с нормите на правовата държава и разделението и независимостта на публичните власти, наред с други, са съществени елементи на представителната демокрация. Произволното уволняване на съдии, особено на съдии от кариерата без дисциплинарни нарушения до момента, заради действията им против държавния преврат и отношението на Върховния съд към него, както е в този случай, съставлява посегателство срещу независимостта на съдебната власт и е в ущърб на демократичния ред...Независимостта на съдиите, включително в рамките на съдебната власт, е тясно свързана не само с консолидирането на демократичния ред, но и с цели опазването на човешките права и свободи на гражданите. ”

По отношение на изискването за ясно дефиниране на деянията, които се считат за нарушения и съответно на спазването на изискването за законност на дисциплинарните мерки, Интерамериканският съд отбелязва, че наказващите органи „са прибягнали до основания за дисциплинарното производство, в които се използват неопределени понятия като „достойнството на правораздаването” или „честта на длъжността”, които са лишени от необходимата в областта на дисциплинарните санкции прецизност, както и от ръководещи обективни критерии за тълкуването им, за да се ограничи дискреционната власт при прилагането на санкциите. Такива критерии могат да се дефинират с нормативен акт или чрез юриспруденциално тълкуване, което да впише тези общи понятия в контекста, намерението и целта на нормата, така че да се избегне произволното използване на общо формулирани хипотези според личните и частните предубеждения или разбирания на санкциониращия орган в момента на прилагането им... Правната уредба на дисциплинарната отговорност на съдиите трябва да цели защита на съдебната функция и да позволява преценка на качеството на работата на съдиите при изпълнение на възложените им функции. ... В противен случай обхватът на тези дисциплинарни разпоредби ще бъде подвластен на моралните или личните убеждения на (наказващия).” В заключение, Интерамериканският съд намира оплакванията на наказаните съдии за основателни като посочва, че в случая "нито правната уредба предлага основа или обективни критерии за точно определяне на обхвата на (приложените) дисциплинарните разпоредби, нито работата на наказващия орган е позволила да се положи основа за ограничаване на евентуалния произвол при прилагането им.”

Как този проблем се интерпретира в българската действителност?

Българското общество едва ли се съмнява, че речта на съдия Панов изразява гражданската му позиция по важни проблеми, които са предмет на обществен дебат и засягат независимостта на съдебната власт. Дали това е "проблем" и за кого? Етичната комисия на ВСС потвърди, че съдия Панов е упражнил правото си на гражданска позиция, но не успя да достигне до заключение дали това е "проблем", тъй като съставлява нарушение на Етичния кодекс и дисциплинарно нарушение. Макар срещу възнагражденията, които им плаща данъкоплатецът да очаква от членовете на този орган тъкмо това, в утвърдения стил на ВСС комисията се ограничи да констатира факта и отказа да постанови мотивирано решение дали и в какви случаи счита за нарушение упражняването на свободата на изразяване на гражданска позиция. Може би когато не са съгласни, или когато са съгласни с нея?

Законът за съдебната власт не съдържа ясни разпоредби и както и в делото на съдиите срещу Хондурас, няма и ясни дефиниции на понятия като "накърняване престижа на съдебната власт", които остават отворени за различно тълкуване и евентуално произволно и различно прилагане – т.е. да доведат, или да не доведат до образуване на дисциплинарни производства и тежки санкции в зависимост от представите на санкциониращия орган за конкретния израз, с който са съгласни, или не, или пък според конкретното лице, което е "дръзнало” да изрази гражданската си позиция. Очевидно е, че Етичната комисия на ВСС не достигна в разсъжденията си до международните стандарти за свободата на изразяване и участие в обществения живот.

Но това не бива да ни учудва. Известно е, че българските власти не се влияят от мненията на Венецианската комисия дори и когато сами са ги потърсили. Макар и по друг повод, наскоро някои от членовете на ВСС ясно заявиха, че не считат решенията на ЕСПЧ за задължителни. Други провидяха опит за финансиране на държавен преврат в предоставените от правителството на Норвегия и усвоени от ВСС средства за "Укрепването на капацитета на съдебната власт при прилагането на Европейската конвенция за правата на човека” в размер над 1.6 млн.лв. Вместо решение, постановено в съответствие с този укрепнал капацитет, обществото получи констатация на факти, в които никой не се е съмнявал – председателят на ВКС Лозан Панов изрази своята гражданска позиция. Дали пък някои несъгласни членове на Етичната комисия са се смутили от изненадващо ясната подкрепа на множеството съгласни съдии, или пък предпочетоха просто да се съгласят с мнението на министър Захариева?

Има ли насаждане на страх в съдийската общност, ако да, каква е целта?

Речта на съдия Лозан Панов дава отговор на този въпрос. Средствата може да са различни – натиск, наказания, претоварване, повишения, подкупване и пр., но целта в крайна сметка е послушен и удобен, а не независим съд. Според вече цитираното решение по делото "Lopez Lone и други", самият факт на образуване на дисциплинарно производство срещу съдии заради действията им ... в полза на правовата държава би могъл да има сплашващ ефект и поради това да съставлява незаконосъобразно ограничаване на техните права.” До такова "сплашване” не се стигна, макар че някои членове на ВСС "не били съгласни” с изразената гражданска позиция на съдия Панов. Съгласни и несъгласни всякога ще има. Етичната комисия не реши дали несъгласието на г-н Ясен Тодоров с позицията на президента Рузвелт, или на съдия Панов е само по себе си достатъчно, за да характеризира изразяването им като дисциплинарно нарушение. Същината на свободата на словото е именно свободата ни да изразяваме мнение, с което други (дори и членове на ВСС-бел.авт.) може да не са съгласни.

mediapool.bg