Проф. Анастас Герджиков: Ще дадем повече свобода на студентите да избират учебния си план

Софийският университет “Климент Охридски“ ще даде на студентите повече свобода да избират дисциплините, които ще изучават по време на следването си, като на първо време ще могат да избират между такива от други факултети и постепенно ще започнат да влияят все по-силно на учебния си план, казва в интервю за Mediapool новият ректор проф. Анастас Герджиков. Той смята, че в некачествените специалности в университетите изобщо не трябва да се допуска обучение на студенти и е против обсъжданата в Закона за висшето образование възможност за направленията с ниско качество да се разреши платен прием. В същото време той е убеден, че в Софийския университет няма некачествени специалности, които не заслужават да останат в програмата му, но предвижда промени в магистърски програми, които да направят обучението в тях финансово по-ефективно. Герджиков е на път да стане първият ректор, който, без законът да го задължава, ще въведе фигурата на мениджър, който да поеме част от отговорностите му, свързани с финансовото управление на университета.

Малко преди да го наследите на поста вашият предшественик проф. Иван Илчев каза, че “висшето образование в България е мишена на необосновани, злонамерени и често продиктувани от користни цели нападки“. Споделяте ли това виждане – всички критики ли са неоснователни?

Не, разбира се, че има основателни критики. Както и професор Илчев не е казвал, че всички критики са неоснователни. Но в някои от случаите се усеща известна предубеденост.

Кои са слабите места и дефектите на системата в момента и за какво необосновано се отправят критики?

Най-слабото място на системата изобщо е моделът на финансиране и затова е добре, че сега има предложение в Закона за висшето образование той да бъде променен. Самите висши училища имат много недостатъци, така че има повод за основателна критика.

Един от недостатъците е, че ние не сме достатъчно гъвкави, така както по света студентът може сам да изгражда учебния си план или до голяма степен да го управлява. Недостатък е това, че научната ни дейност, дори на най-добрите университети, не е на световно ниво или поне не е в първите 500. Недостатък е това, че има дублиране на дейности и това е финансово неефективно. Има и други пропуски, разбира се.

Колкото до това кои критики са недоброжелателни – тези, които ни упрекват в неща, които не зависят от висшите училища.

Доколко основателна е критиката, че висшите училища не дават подготовката, нужна на пазара на труда?

Първо, не може да се каже общо за висшите училища до каква степен отговарят на нуждите на пазара на труда. На този въпрос е отговорила рейтинговата система, в която един от основните критерии е реализацията на пазара на труда. Тя използва и други критерии, които са свързани с това до каква степен завършилите студенти са пригодни за този пазар. В тази класация се вижда, че някои университети, като Софийския университет, са с много висока реализация, а други – с много по-ниска. Но иначе като цяло, за да отговорим на нуждите на пазара на труда, са необходими няколко неща. Първо, да имаме по-ясна представа от какво имат нужда потребителите на кадри. Не само бизнесът, това е и държавната администрация и неправителственият сектор. И затова трябва и двете страни да бъдат по-активни. Често казвам, че ние имаме общи съвместни планове с бизнеса, но имаме и много откази от страна на предприятия да участват в подобна инициатива. Така че процесът е двустранен и не могат да бъдат упрекнати само висшите училища.

Споменахте начина на финансиране на университетите и това, че той е на път да се промени със Закона за висшето образование, така че качествените специалности да бъдат финансирани по-добре. Според рейтинговата система Софийският университет е лидер, но има ли според вас специалности, които не отговарят на нужното качество и не заслужават да са част от програмата на Софийския университет?

Не, няма такива специалности и това ясно се вижда в рейтинговата система, където ние сме на първите места в 21 професионални направления. Ако някоя година в дадено направление не сме на първо място, сме на второ. Така че по най-важните критерии, между които реализацията на студентите и научните резултати, сме на водещо място. Очевидно щом според тези критерии сме на първо място, тези специалности са качествени и това се доказва и от оценката на Националната агенция за оценяване и акредитация.

Това, за което не сме сигурни, са по-скоро магистърските програми. Защото ние имаме над 100 бакалавърски специалности, но и 450 магистърски програми. Там има такива, които са много търсени и такива, които не са. Тези, които не са търсени, са вероятно също качествени, но не са финансово ефективни, защото когато се запишат в тях двама-трима студенти, а им преподават по-голям брой преподаватели, очевидно това е разпиляване на ресурси и не е най-добрият начин за постигане на финансова ефективност.

Така че едно от нещата, които обещахме и двамата кандидати за ректор, а сега аз смятам да го изпълня, е да направим преглед на тези 400 магистърски програми и да намерим общо решение както за ефективните, така и за неефективните. В случай на дублиране да обединим усилията на няколко специалности и няколко факултета, така че студентите да са повече.

Финансовата ефективност не е проблем до такава степен при бакалавърските специалности, където според мен проблемите ще бъдат решени с промените в Закона за висшето образование, който ще се погрижи за защитените професионални направления и защитените специалности. Но ще има такъв проблем в магистърските степени и занапред и затова там трябва да положим повече усилия.

При обсъждането на промените в закона пред депутатите от парламентарната комисия по образование вие се обявихте против възможността да има платено обучение в некачествените специалности. Аргументирайте тази ваша позиция.

Финансовият модел, който предлага законопроектът на Министерския съвет, е правилният модел. Досега в продължение на повече от 15 години се отчиташе единствено броят на студентите при определянето на субсидията за висшите училища, въпреки че Законът за висшето образование изискваше да се отчита и качеството. В последните години качеството се отчита, но с много минимални бонуси. Сега идеята на Министерството на образованието и науката е постепенно делът на субсидията, която се определя според качеството, да стане равен на дела на субсидията, която се определя от броя на студентите. Това е правилно, защото ще спрем да се борим само за по-голям брой студенти, което в някои университети е довело до разкриване на много несвойствени за тях специалности, за които нямат нужния потенциал и капацитет.

Затова предложението на Министерския съвет ще доведе до това най-добрите според определени критерии да получават повече средства, а тези, които са на последно място в професионалното направление, няма да получават средства за него. Така, освен че ще се постигне справедливост, ще накараме тези, които са по средата, а това е масовият брой университети, да се стремят да влязат в първата група на тези, които са успешни. Така те ще получат по-добро финансиране, а качеството при тях ще се повиши. Тоест те ще имат стимул да привличат студенти не в несвойствени специалности, а да повишават качеството в тези, в които са най-добри. Това е правилният модел.

[div class='left_orange']Анастас Герджиков е завършил класическа филология в Хумболтовия университет в Берлин през 1990 г. Специализирал е в Австрия и Германия със стипендии за академичен обмен. През 2001 г. защитава научна степен доктор в специалност "Римска литература", през 2008 г. става професор по антична и средновековна литература. Преподава в Софийския университет от 1991 г., а през 2010 г. става заместник-ректор по учебната дейност и заема поста до избирането му за ректор през ноември 2015 година. Бил е управител на Фонд "Научни изследвания" в периода 2008-2009 година и зам.-министър на образованието и науката в правителството на Симеон Сакскобургготски в периода 2001-2003 година.[class='left_orange' div]

На фона на този модел сега се обсъжда дали на тези, които са на последно място в рамките на направлението и които няма да имат утвърдена субсидия за съответните специалности, да им се разреши платено обучение. С логиката, че когато държавата не плаща, няма защо да се притеснява от това, че качеството е ниско. Моята логика е друга – когато става въпрос за най-ниското качество в рамките на направлението, не трябва там изобщо да се допуска приемане на студенти, защото проблемът не е в това кой плаща – държавата или студентите, а в това, че качеството е ниско.

Споменахте преди малко възможността студентите сами да управляват учебния си план. Вие предвиждате ли и имате ли законовата възможност да наложите този принцип в Софийския университет?

Законът не е пречка за това, но университетите са консервативни институции, а Софийският университет като най-стар и най-голям е и най-консервативен. Така че това е една дългосрочна цел и го записах в програмата си, когато се кандидатирах за ректор. Краткосрочната цел е да дадем на студентите повече свобода – повече избираеми дисциплини и възможност да избират от дисциплини в други специалности и факултети. И така постепенно ще стигнем до това, което е дългосрочната цел – студентът да може силно да влияе на учебния си план и евентуално и сам да го построи.

А кога трябва да бъде постигната тази дългосрочна цел?

Това вероятно няма да стане в близките четири-пет години, но може би още през първите една-две ще решим въпроса с достъпа на студентите до избираеми дисциплини от други звена. Някои факултети позволяват на студентите си да избират дисциплини от други факултети, други обаче са се затворили и не допускат това.

Това важи и за магистърските програми, някои са отворени, други затворени.

Добре, други приоритети, които си поставихте, са да направите финансовото управление на университета по-прозрачно и да увеличите постъпленията поетапно. Какво правите в тази посока?

Вече разговаряхме с няколко фирми от най-големите лидери на световния пазар за оценка на финансовата ефективност на институциите, а също и за това доколко са ефективни по отношение на административните процедури. Вероятно скоро ще сключим договор с някоя от тях, така че да видим къде са слабите ни места както в пропуснати приходи, така и в излишни разходи, а и в разходи, които не носят нови приходи. Целта е да бъдем финансово по-ефективни.

Малко по-трудно е с административните процеси, защото ние сме една от публичните организации в страната с наистина тежка администрация и като казвам това нямам предвид техническата страна като юридическо обслужване, обществени поръчки, счетоводство, а отделите, отговарящи за студентите и докторантите. Университетът има толкова много процедури от приемането до завършването, че действително трябва човек с опит да погледне на тази дейност, така че да бъде структурирана по-ефективно. Това ще е една по-трудна цел и ще я постигнем по-трудно, надявам се до една година.

Колкото до привличането на средства, предложил съм набор от мерки и се опитваме сега да задействаме всички тях. Ние подаваме документи за институционална акредитация за електронно дистанционно обучение, за да можем да стигнем до студенти, които не са от България, тъй като световният пазар е много по-голям от българския. Ще създадем бонуси за тези специалности и магистърски програми, които предлагат обучение на чужди езици. Разбира се, само ако предварително докажем финансовата ефективност на такива нови специалности и програми.

Ще се опитаме да привлечем студенти и в самия университет от съседните страни, особено от Турция.

В същото време имам пакет от мерки за това как да оптимизираме разходите. Не казвам да ги намалим, защото те са ниски според мен. Те ще се увеличат, когато се повишат приходите за качествените специалности. Но идеята е разходите да се оптимизират, за да сме сигурни, че не отиват за нещо, което не е полезно за университета.

Като например...

Като например дублиране на дейности – и в администрацията, и в обучението.

А предвиждате ли промени в администрацията, свързани с финансовото управление на университета?

Да, ние вече създадохме с промяна на последния Академичен съвет едно звено от трима души, което да има контролни функции и в административната, и във финансовата сфера.

На предстоящия Академичен съвет също ще има някои структурни промени. Разделяме отдела, който се занимава с финансовата политика на университета от финансовия контрол – този, който разрешава разходите.

Има и предложение за въвеждането на длъжността главен мениджър, който да се занимава с финансовата и административната дейност на университета, за да бъде разтоварен ректорът от неща, които не са му присъщи. Няма как той да не подписва окончателните решения, защото по закон той е органът за управление, но един добър специалист би подпомогнал много този процес.

Как се решихте на тази стъпка? Правени са опити под една или друга форма от доста години тя да бъде въведена централизирано за всички университети, но много ректори са против...

Много ректори са против, защото сегашната система на управление, при която органът за управление е ректорът, означава, че ако се въведе такъв втори ръководител и му се даде прекалено много власт, накрая той ще взима решения, а отговорност ще носи ректорът. В случай, че държавната политика доведе до това да има два органа за управление, тогава нещата ще стават, както в някои други страни. И двата модела съществуват, и двата модела са възможни. Докато този въпрос не е решен на законодателно ниво, ние можем в университета да въведем такъв ръководител. Просто трябва да регламентираме неговите права и задължения, за да не се налага друг да носи отговорност за неговите действия.

Обявихте се също за въвеждане на диференцирано заплащане за преподавателите според резултатите. Как смятате да го организирате?

Ако ние настояваме, че субсидията за университетите трябва да е според резултатите, били те научни или образователни, защо да не направим това и вътре в университета. Тогава и нашите резултати като институция ще са по-високи. След като искаме в цялата система за висше образование да има конкуренция, трябва да създадем такава конкуренция и вътре в университета. В рамките на администрацията това е сравнително просто. Трябва да установим какви са дейностите, които извършва администрацията, да ги разпределим между служителите с длъжностни характеристики и след това да отчитаме кой извършва повече дейност според длъжностната си характеристика или пък допълнителна дейност извън тази, която му е вменена.

По-трудно е при преподавателите. Там трябва да се отчетат няколко неща. Двете основни са образователната и научната им дейност. При образователната дейност става по-лесно, защото се гледат две неща – едното е количеството часове, които един преподавател взима, а другото – качеството на дейността, която може да се установи с различни средства, например анкетите за проучване на студентското мнение, които Законът за висшето образование изисква от нас. Трябва да ги използваме по-активно.

По-трудно е да установим баланс при научно-изследователската дейност. Там, от една страна, имаме лесния достъп до двете големи световни научни бази данни, които да ни кажат какви са научните резултати – например брой статии, брой цитати, h-индекс и т.н. От друга страна, не е толкова лесно, защото има разлика между науките. Слава богу, много хора са се сблъскали с този проблем преди нас в други страни и те са го решили като са създали коефициенти, така че да може да се отчете от кой тип науки в професионално направление какво да очакваме, за да има сравнимост между тях.

Трябва да направим една много проста формула, която да отчита брой публикации и брой цитати в сериозни научни списания. Ако включим и много други неща, които изглеждат обосновани, ще се затрудним и ще създадем несъпоставимост между факултетите.

Примерът, който обикновено давам, е с преводите. Има преводи, като този, който аз съм направил на едно произведение на Аристотел, който определено не е само превод, а има и научен принос. Но има и преводи, които нямат научен принос. Предлагам да игнорираме подобен тип приноси, въпреки че това е във вреда на колегите от науките от типа на моята, защото тогава нещата ще станат много сложни и несъпоставими. Ще бъдат съпоставими, ако сравняваме монографии, статии и цитати.

А каква ще е тежестта на научната дейност, каква на студентското мнение през анкетите?

Съотношението между научната и образователната дейност ще се реши от по-голяма група хора. Според мен те трябва да имат еднаква тежест. И в двете трябва да има един минимум, под който не бива да пада преподавателят, защото това означава, че или не е добър преподавател, или не се занимава достатъчно с научна дейност. Оттам нататък трябва да има бонуси и за двете, така че човек да има стимул да развива поне едното над минимума.

А каква част от възнаграждението ще е под формата на бонус за резултати?

Според мен за резултати ще бъде все по-голяма част от възнаграждението. Ние трябва да имаме един минимум – базови заплати, над който да получаваме повече, ако имаме повече часове, ако ни оценяват високо по различни критерии и ако имаме по-висока научна дейност от изисквания минимум.

mediapool.bg