Вирусологът доц. Любомира Николаева-Гломб обяснява какво се случва с пандемията от Covid-19, какво знаем за новите подварианти ВА.4 и ВА.5 на Омикрон и какви са предимствата на ваксинационния имунитет в интервю за кампанията на МЗ "Плюс мен" за повишаване информираността относно ползите от ваксините и ваксинацията срещу Covid-19. Като ръководител на отдел "Вирусология" в Националния център по заразни и паразитни болести тя е сред специалистите, които първи се запознават с най-новите научни данни за SARS-CoV-2.
Много хора вярват, че пандемията от Covid-19 е останала в миналото? Каква е реалната картина?
Covid-19 все още е сред нас и това трябва да бъде ясно на всеки. Защо хората решиха, че пандемията е зад гърба ни – заради съвпадaнето на няколко събития. Първо – в края на февруари у нас започна спад на вълната от Covid-19, а с него и поетапното разхлабване и отменяне на противоепидемичните мерки. По същото време Русия започна войната срещу Украйна и тази тема измести другата – за пандемията. Така, медийно, Covid-19 отпадна от полезрението на хората и сред много от тях се създаде усещането, че темите пандемия и коронавирус вече не съществуват. Още нещо – с отпадането на епидемичната обстановка личните лекари преустановиха издаването на направления за PCR тестове, което доведе и до по-малко тестване.
Освен това вариантът Омикрон протича по-леко и хората не искат да се изследват. Това означава, че и към момента имаме скрита, макар и леко изразена заболяемост. Въпреки че по-малко хора влизат в болница по причина Covid-19, хоспитализации има, има и хора, които умират от Covid-19. Виждате, в никакъв случай не можем да твърдим, че пандемията е приключила. Изхождам от определението за пандемия – инфекция, която се разпространява в цял свят. Като доказателство ще посоча, че в момента има повишена заболяемост в някои страни. Това е знак, че вирусът продължава да циркулира активно, макар в момента тежката заболяемост, приемът в интензивни отделения и смъртността да са по-слабо изразени. Какво ни очаква наесен не бих могла да прогнозирам, но нови варианти на SARS-CoV-2 ще продължат да се появяват. Затова е важно да сме бдителни и да се ваксинираме навреме.
Защо продължават да се появяват нови варианти на вируса и как ще се отрази това на хода на пандемията?
Макар че коронавирусът SARS-CoV-2 е един от най-стабилните РНК вируси, той като всеки вирус, е изменчив. При новите варианти имунитетът ни започва да пропуска "врага". Хубавото, което показват резултатите от проучванията на различните ваксини, е, че настоящите формули успешно намаляват тежките форми на протичане на Covid-19, хоспитализациите и леталитета.
Въпреки че е генетично по-стабилен от грипния вирус, в момента SARS-CoV-2 показва четири пъти по-бърза изменчивост в сравнение с вируса на сезонния грип, защото се разпространява много бързо, предавайки се от човек на човек. При грипа това се случва по-бавно заради сезонността и относителното затихване на грипните вълни през лятото. При SARS-CoV-2 виждаме, че от една страна, сезоните не пречат, а от друга, новите варианти вече доста успешно избягват предхождащ имунитет и се стига до т.нар. пробиви в имунитета.
Така че, нови варианти ще се появяват и трябва да бъдем подготвени за това. Оръжието го имаме - ваксините. Затова ми се иска хората повече да вярват в науката – едно от хубавите неща на нашето съвремие са нейните постижения. Само преди 50-60 години очакваната средна продължителност на живота е била значително по-кратка от това, което имаме днес благодарение на научния напредък.
Крие ли риск появата на новите подварианти на Омикрон – BA.4 и BA.5?
За пръв път в историята на човечеството следим еволюцията на живо. Опитваме се да бъдем една крачка напред пред съответните патогени, което не е никак лесно. Новите подварианти ВА.4 и ВА.5 възникнаха в Южна Африка и много бързо се разпространиха. В Португалия през месец май повече от 1/3 от всички положителни случаи се дължаха на подварианта ВА.5. За тези два подварианта на Омикрон е характерно, че значително по-успешно избягват имунитета, дори и след преболедуване от субвариантите ВА.1 и ВА.2. Затова ВА.4 и ВА.5 будят безпокойство.
Като добавим и факта, че са значително по-лесно предаваеми от предхождащите субварианти на Омикрон, се получава повишена заразност с повишено избягване на предхождащ имунитет. В Южна Африка, където възникнаха за първи път тези субварианти, по структура на имунния си статус населението е сходно на нашето – около 30% ваксинирани, останалите – в голяма степен преболедували. Там вълната от ВА.4. и ВА.5 беше сериозна, но не доведе до значително повишаване на броя на хоспитализациите, с изключение на рисковите групи и най-вече сред хората над 65 г., неваксинираните или отдавна ваксинирани. Те понесоха тежко удара от ВА.4 и ВА.5, затова и леталитетът в Южна Африка не беше нисък.
Към днешна дата разполагаме с данните за циркулиращите варианти в нашата страна до 17 май 2022 г. До тази дата новите субварианти ВА.4 и ВА.5 все още не са регистрирани у нас, но трябва да се има предвид, че при секвенирането има технологично забавяне до излизането на резултатите. Скоро трябва да имаме и резултати от края на май – началото на юни. Очаквам ВА.4 и ВА.5 да се установят и в България.
Възможно ли е да се изправим пред нова вълна на пандемията и кога?
Респираторните вируси "обичат" есенно-зимния сезон и затворените помещения, защото тези условия благоприятстват въздушно-капковия механизъм на предаване на инфекцията с тях. При SARS-CoV-2, тъй като е налице податливо население, това обаче все още не е правило. Отново ще дам пример с Португалия, която е по-топла страна, но топлото време там не възпрепятства разпространението на новите субварианти на коронавируса. Заради особеностите на подвариантите ВА.4 и ВА.5, скоростта, с която мутира вирусът, и появата на нови субварианти, очаквам да има и нови вълни.
Евентуалният епидемичен риск е в движението и поведението на хората, като нещата у нас могат да се влошат с влизането на ВА.4 или ВА.5. Не бива да разчитаме на това, че инфекциите, предизвикани от тях, са леко протичащи. Не трябва да омаловажаваме опасността, а да вземем мерките, които знаем, че действат в много голям процент от случаите и да се надяваме, че ще бъдем в този голям процент. Имам предвид ваксинацията, която доказа, че е безвредна и че спасява, ако не от инфектиране, то от тежко протичане на болестта, хоспитализация и смърт.
За съжаление, ваксините срещу редица инфекциозни болести станаха жертва на успеха си, понеже когато не виждаме дадена инфекциозна болест, не ни е страх от нея. Много хора не видяха това, което преживяха редица лекари, лекувайки болни от Covid-19, не видяха тежестта на работата в интензивните отделения по време на вълните, не видяха загубата на човешкия живот. Тази липса на познаване на болестта изигра много лоша шега на много от тях, защото решиха, че са по-силни от природата и допуснаха да не се ваксинират, страхувайки се от някакви имагинерни вредности на ваксината. Така станаха жертва на вируса, който не прощава подобни грешки. Ще дам един пример със заболяването морбили, срещу което някои хора си позволяват да не се ваксинират. На два пъти болестта се опита да влезе в нашата страна. За щастие все още имунизационният обхват е достатъчно висок, така че да пази от страшни епидемии. Не можем да кажем същото за Covid-19. Затова всички, които сме ангажирани с опазването и промоцията на общественото здраве, трябва да бъдем активната част и да разясняваме колко е важно хората да се имунизират срещу коронавирусната инфекция. Само така може да се предпази общественото здраве.
Какви са предимствата на постваксиналния пред постинфекциозния имунитет?
Много хора изтъкват, че постинфекциозният имунитет е по-добрият вариант, но през тези две години научихме, че този имунитет изключително много се влияе и зависи от инфектиращата доза. Още през 2020 г. излязоха съобщения, че когато човек е прекарал леко Covid-19, вероятността от повторно инфектиране е много по-висока, отколкото, ако е преболедувал тежко. Има ли смисъл да разсъждаваме кой имунитет е по-добър?! Ако кажем, че постинфекциозният е по-добър, защото съдържа цялата палитра на антитела и цитотоксични компетентни клетки срещу абсолютно всички съставки на коронавируса, цената, която трябва да платим за този многоцветен имунитет, е тежкото преболедуване, чийто изход е неясен. Много млади хора и хора без придружаващи заболявания умират от Covid-19, а и кой може да твърди със сигурност, че няма съпътстващи заболявания при положение, че не се е изследвал.
Като лекар съм привърженик на постваксиналния имунитет. Той тренира имунната система контролирано, като знаете точно с каква доза се имунизирате и че тя е достатъчна да осигури имунитет, без да ви разболее. Затова постваксиналният имунитет е многократно по-предпочитан пред постинфекциозния. Въпреки че при варианта Омикрон има пробиви, постваксиналният имунитет категорично предпазва от тежко боледуване.
Преди няколко дни излезе съобщение в научното списание "Лансет", което даде много интересни резултати от изследване сред медицински работници, ваксинирани с три дози срещу Covid-19. Изследването стартира през 2020 г. в Швеция и обхваща над 2000 здравни работници – хора в по-висок риск от заразяване. То сравнява постваксиналния с постинфекциозния имунитет при тях и случаите на пробиви при двата вида имунитети и колко пъти има реинфекция. Участниците са набрани през месеците март и април 2020 г. и са ваксинирани с ваксините на Pfizer или AstraZeneca, а след това имат и усилващата доза с информационна РНК ваксина. В това изследване на всеки четири месеца им се взема кръв и се изследва имунитета им. Сред участниците е проучена субпопулацията от 56 души, при които е наблюдаван пробив на ваксината. Пробивите са с вариант Омикрон. Това са тройно ваксинирани хора, работещи в заразна среда. Изследва се какво се случва с техния имунитет след пробива. Всички са прекарали инфекцията безсимптомно, като повечето от тях са диагностицирани, защото са участници в изследването и трябва периодично да правят PCR тестове. Ето още едно доказателство, че ваксините ни пазят от тежко боледуване и последващи усложнения за здравето.
mediapool.bg