По времето на Бутрос Бутрос-Гали и Хавиер Перес де Куеляр един британски комик се шегуваше, че основното изискване, за да станеш генерален секретар на ООН, е да имаш дълго и труднопроизносимо име.
Тъй като обичаят постановява постът да се сменя на ротационен принцип между различните региони на света и сега е ред на Източна Европа – регион с много чудесни трудни имена, може да си помислите, че това условие ще бъде изпълнено. Вероятно обаче няма да е така, пише в свой коментар списание "Икономист".
И двете основни кандидатури са на жени от България. Имената и на двете обаче се произнасят, както се пишат. Но въпросът коя от двете ще получи подкрепата на правителството вече предизвиква политически турбуленции в България.
Борбата ще бъде мръсна: кандидатите и техните съюзници вече водят тихи кампании един срещу друг, а някои вече обещаха, че скоро ще се появят доказателства за корумпираността на съперниците им.
Участниците в тази надпревара трябва да играят политически шах на две дъски: на вътрешната – така че да си осигурят номинацията на своите правителства, и на международната – за да си спечелят благоразположението на Москва и на Вашингтон.
И двете българки са силни кандидати. Едната е Ирина Бокова, която в момента оглавява ЮНЕСКО. Неин съперник е Кристалина Георгиева – зам.- председател на Европейската комисия с ресор бюджет.
Миналата седмица тя представи амбициозен план за набиране на хуманитарна помощ – в качеството си на съпредседател на специална комисия, назначена от Бан Ки-мун. Което идва да покаже, че именно тя е неговият избор.
В София министър-председателят Бойко Борисов е под натиск да реши коя от двете кандидатки ще номинира. Той е близък до Георгиева и би предпочел да я запази като съюзник в Брюксел, но въпреки това може да я предпочете и за номинацията за ООН.
В същото време Ирина Бокова е свързана с политическата опозиция, но пък и една малка партия в управляващата коалиция също я подкрепя. На 14 януари нейният лидер заплаши да оттегли подкрепата си за правителството, ако тя не бъде номинирана.
Навремето Бокова се радваше на подкрепата и на Америка, но после си създаде врагове, като лобираше Вашингтон да приеме членството на Палестинската държава в ЮНЕСКО (САЩ пък прекратиха своето финансиране за организацията, което възлизаше на 22% от целия бюджет).
Сега Бокова е смятана за предпочитания от Москва кандидат, пише "Икономист".
mediapool.bg