Емоцията около “робството“ е параван на незнанието на масата, останала под робството на клишетата

Да идва заветната дата 3 март, че да мирясаме. Пак да се озъбим на поробителя и да се поклоним пред освободителя; да потвърдим националните си комплекси и, изтощени от емоция, да продължим да се примиряваме с липсата на справедливост и с пладнешкия грабеж на "Лукойл"...

Да, имало е робство, особено през XV в., но и по-късно- през XIX в. са съществували ферми за "производство" на черни роби и нелегални робски пазари, на които са продавали и отвлечени българи. Въпреки това българският селянин е бил много по-свободен и заможен от робите в плантациите на американския юг или многобройното закрепостено руско селячество.

Да, имало е съжителство, има го и днес, на християни и мюсюлмани. Векове наред Иван и Хасан, Анна и Айше живеят, работят и се веселят заедно и в това няма нищо лошо. Напротив, прави ни толерантни хора в не особено толерантния към другия, към различния съвременен свят.

Да, имало е присъствие на друга религия, на други етноси, обичаи и порядки, което е навредило на високата ни, но е обогатило масовата ни култура. То продължава в началото на ХХI в. чрез популярните турски сериали и турски ресторанти, срещу които никак не роптаем.

За политическата история на българите обаче е важно, че в продължение на близо пет века (в някои региони и повече) по нашите земи се е разпореждала чужда власт, която със силата на оръжието, но и със закони, е налагала и поддържала господството на небългарски и неевропейски институции, порядки и воля.За разлика от балканските си съседи, героично сме търпяли османската система с оправданието, че се намираме в "чрево адово" (Вазов).

В опита си да пробудят своя народ и да привлекат вниманието на Великите сили нашите възрожденци са инструментализирали понятието "робство", което са превърнали в емоционален етикет на столетията чуждо владичество.

Пренесена в наши дни, емоцията е параван на незнанието и простотията на масата, останала под робството на клишетата. Последните пък - отлична среда на пропагандни внушения и хибридна война, дори в областта на научната терминология.

Нека престанем да се оглеждаме в изкривеното огледало на националната история. Величието на всяко поколение не е в делата на предците му, а в неговите собствени постижения. Споровете за миналото, като този за нелекия период на османското господство, не помагат нито за едното, нито за другото. Те отклоняват вниманието и задълбочават разделението - не нам, а имени твоему.

*Препечатваме статус на Борис Стоянов, главен асистент в катедра "Нова и съвременна история" на Софийския университет, публикуван във Фейсбук по темата за новите учебни планове, в които някои видяха опити за пренаписване на историята.

mediapool.bg