Западногерманското контраразузнаване е вербувало близо 2000 източногермански информатори и шпиони като двойни агенти по време на Студената война. Това показва нов анализ, направен от историка Михаел Вала въз основа на непубликувани досега досиета, предаде ДПА.
Източногерманското външно разузнаване е било силно инфилтрирано от западногермански шпиони, каза Вала, професор по история в Рурския университет в Бохум.
Над 150 служители на Службата за външно разузнаване са предавали тайно информация на Запада, посочи историкът и добави, че "те са продавали сведенията си на западногерманското контраразузнаване за големи суми пари още преди 1989 г., което разбива на пух и прах славата на Службата за външно разузнаване".
По време на Студената война Германия е разделена на комунистическа Източна и капиталистическа Западна Германия, която е член на НАТО. В продължение на четири десетилетия преди падането на Берлинската стена и краха Източна Германия разузнавачите и на двете се опитват да проникнат в другата страна.
Новата книга на Вала "Митът "Щази" предстои да излезе в Германия другата седмица. Тя се основава на досиета на западногерманското контраразузнаване - Федералната служба за защита на конституцията, която продължава да съществува и в обединена Германия.
Вала отбеляза, че след 1976 г. опитите на източногерманското министерство на държавната сигурност, по-известно като Щази, да внедри агенти в Западна Германия "драстично намаляват" заради успехите на западногерманското контраразузнаване.
Според избягал на Запад служител на Щази броят на агентите, влезли в Западна Германия, пада от около 100 на година до не повече от 20.
Може би най-зрелищната шпионска афера в отношенията между двете Германии е случаят "Гийом", когато главният съветник на тогавашния западногермански канцлер Вили Брант, Гюнтер Гийом, е разкрит като източногермански агент.
"Контрашпионажът е формирал основната дейност на Федералната служба за защита на конституцията, особено по време на Студената война, и остава централен елемент от ежедневната ни работа и до днес", коментира изследователския проект сегашният ръководител на Федералната служба за защита на конституцията Томас Халденванг.
mediapool.bg