Иван Костов: Българската криза е разтваряща се спирала

"България преживява втора продължителна политическа криза с дълбоки основи и надеждата, че ще бъде разрешена само тези избори и от този нов кабинет, е подложена на съмнение", коментира пред БНР бившият премиер Иван Костов.

Той посочи, че за да излезе страната от политическа криза, трябва едно правителство да завърши цял мандат и то нормално, а "не както го направи третото правителство на Бойко Борисов- лишено напълно от доверие и след бурни протести".

"В теорията на частните диференциални уравнения кризата се описва с една разтваряща се спирала, тоест нанасят се поражения, непрекъснато се увеличават и това става все по-неовладяемо. Това е българската криза в очите не на мен, а на Европейския съюз, който през Съвета на министрите по правосъдието каза: "България няма върховенство на правото. България няма правна държава, няма закони, които да се спазват, за които да се следи от страна на всички институции, които да се налагат и на институциите, и на гражданите". Това е най-тежкото поражение", посочи Костов.

Той разкритикува новите управляващи за въведения мораториум върху цените на тока и ги упрекна, че потъпкват независимостта на регулаторите – в случая Комисията за енергийно и водно регулиране. Освен това Иван Костов посочи каква разликата между риск и криза.

По думите му, когато девалвацията на думите се прави от овластените институции, вместо да се овладее риск, се прави опит да се овладее криза и се правят "трагични грешки":

"Това е причината да се наложи мораториума върху цената на електроенергията. Разликата между управление на рискове и овладяване на кризите е фундаментална. Рискът е вероятностна опасност, която може да бъде предотвратена и управляема. Кризата е случила се опасност. Кризата, за разлика от рисковете, е неуправляем процес, тя се овладява - възстановява се управляемостта чрез сложни процеси на идентификация на пораженията и тяхното неутрализиране, чрез идентификация на рисковете. Кризата се овладява чрез закриване и преструктуриране на цели части на системата, чрез стратегическо прегрупиране, отказ от цели, преориентация. От тази гледна точка у нас можем да говорим за криза в политическата и в институционалната система на държавата".

Той подчерта, че регулаторните органи стоят над изпълнителната власт и над законодателната власт по отношение на функциите, които изпълняват, и дълга, който имат към обществото. "Законодателната власт влезе брутално в правомощията на тези институции. Пораженията могат да се окажат много тежки", добави Костов.

Според него здравеопазването е друга система в криза. "Най-страшното е, че броят на населението намалява с по-високи темпове, отколкото в една обикновена ситуация. Спадът на населението е един неудържим процес. Всички институции не изпълняват задължението си към българското здравеопазване", каза Иван Костов. И прогнозира, че системата на здравеопазването трудно ще бъде реформирана в настоящата ситуация на продължаваща Covid-пандемия.

За бившия премиер ние вече сме общество на страха, "но целият свят се люшка между крайните си страхове и това ги прави особено чувствително към рисковете".

"Когато политиците са толкова уплашени, че не могат да погледнат ценовия риск в очите, те го наричат криза, за да оправдаят собственото си безсилие. Така работи системата на преувеличение на опасностите".

Начин за справяне с криза е като концентрираш власт, но това не е най-добрият начин, особено ако тази концентрация се обърне с обратен знак, допълни още Костов.

"Другият начин е децентрализация на властта, когато всеки поеме собствената си отговорност. Така демократичните системи се справят с кризи... В България се поема по първия стереотип".

По думите му в момента няма криза на цените.

"Криза има, когато пазарът се опустоши, когато няма стоки, когато цените до такава степен изкривяват търсенето и предлагането, че се появяват огромни стокови дефицити, когато рухва пазарът. Това е ценова криза и сме го преживели през 1990 и 1996-1997 година. Сега имаме динамика на цените".

По темата за Северна Македония Иван Костов коментира, че нерешените проблеми между София и Скопие са проблем на Европейския съюз, който трябва да се наеме с решаването им. Според него е ясно, че Северна Македония нарушава договора с България, а "Европа не може да защити ценностите, които прокламира, например – мултикултурализма".

mediapool.bg