Парламентарната здравна комисия даде зелена светлина за нова експресна смяна на ръководствата на държавните болници, като прие на първо четене поправки в Закона за лечебните заведения, предложени от Мая Манолова и нейни колеги от "Изправи се! Мутри вън!". При гласуването се въздържаха представителите на ГЕРБ и ДПС, които смятат, че промените са необмислени.
Предложението на Манолова най-общо иска да върне стария ред за провеждане на конкурси в болниците чрез конкурс и назначаване на управителите от министъра на здравеопазването, а не по процедурата на Закона за публичните предприятия, при която независим член в бордовете на болниците се избира от Агенцията за публичните предприятия. Ако законтопроектът на Манолова, бъде окончателно гласуван от това Народно събрание, то министърът на здравеопазването трябва да проведе до 2 месеца след приемането му нови конкурси за директори и членове на бордовете на болниците.
"Ние смятаме, че болниците имат своя специфика, изпълняват дейности в обществен интерес и не могат да бъдат третирани като публични предприятия, каквито са законодателните промени от края на миналата година. Затова предлагаме лечебните заведения да възвърнат стария си статут и ръководствата им да се избират в конкурс, организиран от министъра на здравеопазването. Не можем да приравняваме ИСУЛ с "Булгартрансгаз", обясни Манолова мотивите на законопроекта. Тя допълни, че това е първа стъпка към премахване на търговския статут на болниците, което разпали ожесточен дебат между депутатите на тема "за" и "против".
Здравният министър в оставка Костадин Ангелов обвини Манолова в непознаване на законодателството и бъркане на основни понятия. Той обясни, че само регистрацията и стопанската дейност на лечебните заведения се извършва по Търговския закон, а медициниските дейности се регулират от здравните закони, медицинските стандарти и други нормативни документи. Той посочи, че ако се ликвидира търговския статут на болниците, ще трябва да се премине през тежка и дълга ликвидационна процедура, което ще ликвидира здравеопазването в условия на пандемия. Становището му беше подкрепено от депутата от ДПС Хасан Адемов.
Манолова обаче обясни, че с този законопроект не се предлага премахване на търговския статут, а единствената цел е директорите, назначени с непрозрачни конкурси по Закона за публичните предприятия, да бъдат преназначени под контрола на МЗ.
Ангелов заяви, че при проведените последни конкурси са били сменени директорите само на 2 болници, като и в двете е заради засечени нарушения. "Всички останали директори са запазили постовете си и те работят от години, дори десетилетия", каза здравният министър в оставка.
Даниела Дариткова (ГЕРБ) пък обясни защо конкурсите са проведени в началото на годината, припомняйки предисторията на Закона за публичните предприятия. "Законът за публичните предприятия е приет през 2019 и беше с отложено влизане в сила през октомври 2020. Този закон е важен за приемането на България в Еврозоната. Още в началото възникнаха два проблема по отношение на лечебните заведения. Единият е невъзможността на управителите на лечебни заведения да осъществяват преподавателска дейност и получихме съгласие, включително от ОИСР, да се направи изключение. В последствие, за да можем да отстраним още един проблем, отложихме с 4 месеца влизането му в сила и постигнахме съгласие управителите, които са лекари, да могат да упражняват лечебна дейност. Затова се наложи сега да са конкурсите. Агенцията за публичните предприятия определя независимия член само в 8 големи болници и едно предприятие за ваксини, на всички други болници управите се назначават от МЗ", обясни Дариткова.
Георги Михайлов (БСП) обаче подкрепи Манолова, че поправките й трябва да се приемат скоростно, защото сегашните конкурси са непрозрачни и без конкуренция. Това стана причина Ангелов да го попита когато Михайлов е оглавил Болницата по онкохематология колко души е имало на конкурса и Михайлов потвърди, че е бил само той.
"Ние с вас, проф. Ангелов, много добре знаем как се правят конкурсите в МЗ. И точно този проблем иска г-жа Манолова да разреши", каза Михайлов.
В крайна сметка законопроектът беше приет с 9 гласа "за", 8 "въздържал се" и без нито един "против".
Депутатите от здравната комисия приеха и поправките в Закона за здравето, предложени от д-р Александър Симидчиев (Демократична България), да се въведе законово изискване за приемането на ясни критерии при въвеждането и отмяната на противоепидемични мерки по време на епидемия. Резерви към това предложение изрази д-р Андрей Чорбанов от "Има такъв народ", който каза, че критериите ще са много различни при различните инфекциозни агенти, а опитът с Covid-19 e показал, че липсват ясни научни данни в подкрепа на различните мерки.
Главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев и здравният министър в оставка Костадин Ангелов казаха, че при фиксирането на точни числа властите ще изгубят гъвкавостта си в управлението на епидемията. Ангелов даде пример, че системата е имала различни възможности за реакция при втората и третата вълна, като първият път е била пренатоварена при по-ниски нива на заболеваемост.
mediapool.bg