Защо западната демокрация е изправена пред онлайн кошмар?

През 2024 г. за първи път в историята в една и съща календарна година ще се проведат ключови избори в Съединените щати, Великобритания и Европейския съюз. Очаква се десетки други държави, сред които Индия и евентуално Украйна, също да проведат национални избори.

Този важен изборен цикъл е напът да промени лидерството на западния свят.

Никога досега целостта на демокрацията не е била толкова застрашена поради превръщането на политическите кампании във война, водена предимно онлайн, през последните години.

В същността си социалните мрежи са сила, поляризираща дебатите. Владимир Путин е агресор, желаещ да осуети изборите, разпространявайки лъжи на Запад. Докато западните политици пък не могат да устоят на използването на лични данни, за да се насочат към избирателите от ключови за вота места.

Facebook, Youtube и TikTok не създадоха партийните деления, които всекидневно се разиграват онлайн. Но тези социални мрежи се превърнаха в огнище, от което се разпалват социални вълнения – например случаите на насилие във Вашингтон на 6 януари 2021 г. и в Бразилия тази година.

В условия на икономическа стагнация и широкоразпространена инфлация разочарованите избиратели вече се обръщат към политици, отнасящи се пренебрежително към демокрацията.

"Нелибералният популизъм се разпространява в световен мащаб", споделя Али Фънк, директор по изследванията в областта на технологиите и демокрацията във Freedom House, организация с нестопанска цел със седалище във Вашингтон, която насърчава демократичните ценности. "Дълбоко съм загрижена за състоянието на изборите", допълва тя.

Съединените щати: Диаметрални противоположности

Пет дни след като на 1 август бе повдигнато обвинение срещу Доналд Тръмп за предполагаемата му роля за щурма на Капитолия, Алън Пайпър публикува във Facebook видеоклип за Courier Newsroom – партийна медия, обвързана с благодетели на Демократическата партия. Той подчерта какво трябва да знаят хората за провиненията на бившия президент на САЩ.

Според данните на аналитичния инструмент на Meta CrowdTangle в рамките на няколко часа видеоклипът е събрал стотици хиляди гледания предимно от леви фейсбук групи.

В същия ден обаче консервативното издание Breitbart News, свързано със спонсори на Републиканската партия, напълно игнорира обвиненията срещу Тръмп. За сметка на това разкритикува футболистката Меган Рапино, към която десницата таи неприязън заради критиките й към Тръмп и готовността й да коленичи по време на националния химн. В този ден женският футболен отбор на САЩ бе загубил от Швеция на Световното първенство по футбол за жени.

В публикация във Facebook от Breitbait пишат: "Скъпа Меган Рапино, кармата е нещо красиво. Никога не проявявай неуважение към националния химн.". Постът бе споделен в десни групи хиляди пъти, а Тръмп също нападна Рапино.

Тези партийни постове, единият използван почти изцяло от левицата, а другият – от десницата, са симптоми на дебатите в социалните мрежи на повечето потребители. Демократите и републиканците вече нямат общо разбиране за света, на което да основават политическите си решения.

"Социалните медии не са основният двигател на поляризацията, но я изострят", казва Дженифър Маккой, професор в Държавния университет на Джорджия. Тя създава термина "вредна поляризация", за да опише как светогледът на хората е неразривно свързан с техните политически ценности. Маккой нарежда САЩ наред с Индия и Бразилия по отношение на вкоренените разделения.

В тези затворени дигитални дискусии съмишленици укрепват собственото си мнение, като същевременно демонизират отсъстващите си опоненти.

Това е тенденция е подхранвана от сложните алгоритми на социалните мрежи, които отчасти силно насърчават омразното съдържание. Според вътрешни документи на Facebook, разобличени от Франсис Хоугън, подобни материали предизвикват по-голяма активност чрез харесвания, споделяния и коментари, отколкото по-умерените публикации. А това означава повече пари от рекламни приходи за Facebook, тъй като хората прекарват повече време в социалната мрежа.

В отговор от Meta заявиха, че са се опитали да решат проблема, като е намалила ролята на ангажираността при определянето на това колко видимо политическо съдържание се появява на страниците на потребителите.

Множество партийни публикации създават "усещане за екзистенциални заплахи и от двете страни на политическия спектър", споделя Маккой. "Изборите се превърнаха в изключително важни залози. Те са събития, в които всичко е на живот и смърт", допълва тя.

Конгресът е в партийна безизходица. Реваншът между Байдън и Тръмп е почти сигурен по време на президентската кампания през следващата година. Рискът е, че подобно съревнование в епохата на поляризираните социални мрежи ще направи политическия дебат още по-токсичен.

Партийни публикации от групи във Facebook като "Президентът Тръмп е моят радетел" и "Импийчмънт на Тръмп" сега са едни от най-споделяните във Facebook, сочат данните на CrowdTangle. Те се стремят да провокират поддръжниците си, като се фокусират върху горещи теми като абортите, правата на транссексуалните, контрола над оръжията и фалшивите твърдения, че президентските избори през 2020 г. са били манипулирани.

"Разделението сред хората остава много голямо", казва Дейвид Лейзър, професор в Североизточния университет, който анализира политическата поляризация във Facebook.

Неговата работа, базирана на безпрецедентен достъп до вътрешни данни на Meta, разкрива, че либералните и консервативните потребители имат почти диаметрално противоположни политически новини във Facebook с малко, ако изобщо има такова, припокриване. Тези поляризирани преживявания в социалните мрежи са създали различни реалности в зависимост от това къде се намират хората в политическия спектър.

Десните избиратели получаваха постоянен поток от невярна информация, например, че по време на изборите през 2020 г. бюлетините в подкрепа на Тръмп са били изхвърлени в кошчето за боклук. Историята от консервативното издание PJ Media беше видяна близо 113 милиона пъти във Facebook - повече от всичко, споделено от традиционните медии.

"Не очаквам това наистина да се промени до следващата година", добавя Лейзър.

Европейският съюз: Руските лъжи

Войчех Конончук преглежда Twitter, когато попада на думите на Михайло Подоляк, близък сътрудник на украинския президент Володимир Зеленски, че разкъсваната от войната страна скоро ще стане съперник на Полша.

Хиляди полски потребители на социалните мрежи, включително някои високопоставени политици от крайнодясната политическа партия "Конфедерация", бързо обвиниха Киев в неблагодарност.

Полша прие повече от един милион украински бежанци от началото на войната, а парламентарните избори през октомври доведоха до критична точка на напрежението. Скорошния спор за зърното прерасна в сериозен скандал между Варшава и Киев.

И все пак компроматът на Подоляк в Twitter (сегашния Х) бе лъжа.

Конончук, който ръководи полския Център за източни изследвания, финансиран от правителството мозъчен тръст, бързо намери оригиналните коментари на Подоляк на украински език. Държавните медии на Русия ги бяха извадили от контекста, за да посеят недоверие между Украйна и нейната съседка.

"Една от най-основните цели на Русия в тази част на Европа е да раздели Полша и Украйна", казва Конончук, който открива, че местни полски потребители в социалните мрежи са разпространили прокремълските тези.

Изборите в Полша са критичен тест за демократичната устойчивост на ЕС, който се бори с враждебността на Русия по границата си. На фона на продължаващите опити на Кремъл да дестабилизира демокрациите в други държави, през юни ЕС ще проведе избори за Европейски парламент във всичките си 27 държави членки. Това ще бъде момент на уязвимост за европейската демокрация - и възможност за Москва да се опита да внесе смут.

Десетилетията на съветско управление и жестокостите на Втората световна война затвърдиха обществените нагласи срещу Русия в Полша. Неотдавнашните санкции на ЕС срещу подкрепяните от Москва медии, които включваха и забрани в социалните мрежи, прекъснаха възможността на Путин да залива Полша с дезинформация.

Но лъжливите наративи на Кремъл продължават да се разпространяват.

Заплахата от руската дезинформация се използва и за политически цели във Варшава. Полският президент Анджей Дуда настоява за законодателство за разследване на руското влияние, което според критиците е опит да се заглуши опозиционният лидер Доналд Туск.

От офиса си в Южна Полша Павел Терпиловски, главен редактор на Demagog, местна група за проверка на факти, следи прехода от явна руска пропаганда към по-незабележими форми на влияние на Кремъл. Почти невъзможно е съдържанието от този тип да бъде приписано директно на режима на Путин.

Тези проруски тактики разчитат на полските потребители в социалните мрежи да поляризират темата. Посланията се фокусират върху притока на украински бежанци и твърдението, че социално либералната програма на Европейския съюз е твърде "woke" за консервативна Полша.

"Проруските инфлуенсъри са автентични", казва Терпиловски. "Те са полски граждани."

В края на юни екип за проверка на фактите откри видеоклип във Фейсбук от Мариуш Макс Колонко, бивш полски журналист, който живее в САЩ. Той невярно твърди, че украинските бежанци ще гласуват на изборите в Полша. Публикацията бива споделена повече от 6000 пъти, преди Мета да я премахне. Подобна проруска дезинформация се появява и в TikTok.

Неверните твърдения не могат да бъдат пряко свързани с Кремъл. Но антиукраинските лъжи помагат на Путин да откъсне Варшава от Киев. Освен това те позволяват на крайнодесни полски политици като Гжегож Браун, лидер на политическа партия "Конфедерация", да се възползват от страховете на хората относно украинските бежанци.

"Политици с проруска или антиукраинска нагласа популяризират тези наративи за собствена политическа изгода", казва Терпиловски.

Великобритания: Агресивно таргетиране

В някои части на живописното провинциално графство Съмърсет, Югозападна Англия, хора в 30-те си години, чиито интереси включват околната среда и доброволчеството, през юли почти сигурно са получили съобщение във Facebook от Сара Дайк.

"Гласувайте днес за местния водач на либералдемократите Сара Дайк и изпратете послание на правителството" - гласеше дигиталната реклама. Тя е платена от британската Либералдемократическа партия преди неотдавнашните извънредни парламентарни избори в областта. Кандидатът на партията Дайк спечели кампанията си, преодолявайки мнозинството от 19 000 гласа, с което разполагаше кандидатът на управляващата Консервативна партия.

Рекламата струвала малко повече от 100 долара и е била видяна от около 6000 потребители във Facebook. Тя е била насочена почти изцяло към онези избиратели, които според данните на Facebook вероятно ще подкрепят партията на Дайк, като е използвана сложната рекламна система на технологичния гигант. Рекламата бива изпратена до прецизно подбрана аудитория въз основа на възраст, пощенски код, характеристики като "активизъм" и "обществени проблеми" според библиотеката за политическа реклама на Meta.

Подобно микротаргетиране на дигитални политически кампании е напълно законно. В навечерието на британските парламентарни избори през 2024 г. , които според настоящите проучвания на общественото мнение ще бъдат спечелени от опозиционната Лейбъристка партия, тази тактика се превърна в основен метод за мобилизация на електората. Съгласно политическите конвенции на Обединеното кралство изборите се очакват преди края на следващата година.

Микротаргетирането включва събиране на огромни количества лични данни от политическите партии за бъдещите гласоподаватели, след което те получават многобройни с подбрани послания. Стратегията е достигнала такова ниво на усъвършенстване, че хиляди различни съобщения се изпращат на малки групи избиратели, че е почти невъзможно да се проследи как се използват политическите наративи. По време на политическите кампании вече се изпращат различни послания на различни избиратели, дори на една и съща улица.

Дори части от британската правителствена машина използват тази тактика: Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство има реклами във Facebook, които призовават нелегалните имигранти да стоят далеч. Кампанията, която струваше едва няколкостотин долара, беше насочена към хората в Белгия и Франция.

Тя разчиташе на показването на реклами на потребители във Facebook, за които корпорацията знае, че се интересуват от етнически специфични ключови думи като "афганистанска Висша лига" и "иранска музика". Ефектът бе, че рекламите бяха насочени предимно към потребители на социалните мрежи от тези общности. Подобно етническо таргетиране потенциално противоречи на правилата на Meta, които забраняват реклами, фокусирани единствено върху раса или етническа принадлежност.

"Това е абсолютно стандартна тактика за водене на политическа кампания", казва Бен Колиър, професор в Единбургския университет.

Meta и TikTok са създали бази данни за тези платени съобщения, за да позволят на отговорните групи и широката общественост да виждат рекламите, показвани на техните платформи.

Но политическите партии редовно не уведомяват технологичните корпорации за своите разходи, въпреки че са задължени да го правят. Такива дигитални кампании включват събиране на лични данни на хората, за да бъдат насочени онлайн към тях по начини, граничещ с нарушаване на правилата за защита на личните данни.

Управляващата Консервативна партия във Великобритания например популяризира "проучване за домашните любимци" сред потребителите на социалните мрежи, което номинално има за цел да установи загрижеността им относно кражбите на животни. Но политиката за поверителност, приложена към проучването, позволява на партията да използва имейл адресите и пощенските кодове на анкетираните за бъдещи кампании.

В предградията на Лондон вече се води онлайн битка за всеки глас.

Сблъсъкът е съсредоточен върху политиката на градската "зона за свръхниски емисии", известна като ULEZ, която беше въведена в опит да се намали значително замърсяването на въздуха. Зоната включва такса от 15 паунда за силно замърсяващите автомобили и бе увеличена през август, предизвиквайки яростта на множество щофьори.

Групи, свързани с Консервативната партия, се противопоставят на увеличаването на таксата за автомобили с високи емисии. Тези, свързани с Лейбъристката партия, пък я подкрепят.

Една от рекламните кампании е платена от група, наречена StopULEZ, която се ръководи от бившия консултант на Cambridge Analytica, дискредитирана компания за дигитален маркетинг. Тя е била насочена предимно към мъже от работническата класа с публикации срещу ULEZ във Facebook. Целевата аудитория е била идентифицирана въз основа на интересите им към ключови думи като "гипсокартон", "EastEnders" - британска сапунена опера, и "The Only Way is Essex" - телевизионно риалити предаване.

Същевременно прогресивни групи като 38Degrees, организация с нестопанска цел и политическа активност, пуснаха реклами в подкрепа на таксата в социалните мрежи. Те се радваха на интерес и гледаемост от по-заможните лондончани. Тази кампания използваше ключови думи като "защита на животните" и "екология".

"Ако другата страна го прави, вие също трябва да го правите, ако искате да се конкурирате", заявява Кейт Домет, професор в университета в Шефилд и бивш съветник по дигитална политика в британския парламент.

Мегацикъкът

Поляризацията в социалните медии, руска намеса и агресивно микротаргетиране на избирателите изглежда ще изиграят основна роля по време на изборите в Запада през следващата година. Тези характеристики на дигиталната политика могат да се окажат още по-токсични за демокрациите извън Европа и Северна Америка.

През следващите 12 месеца до урните ще отидат и избиратели в страни като Венецуела и Шри Ланка. Неглижирането от страна на технологичните корпорации, ограниченият местен надзор и скритите тактики на онлайн кампаниите заплашват да нанесат по-големи щети на младите демокрации, отколкото на техните по-устойчиви западни партньори.

Има предупреждения, че авторитарните лидери редовно разпространяват дигитална пропаганда срещу своите опоненти в Тунис, а анонимни потребители в социалните мрежи насърчават речта на омразата срещу бежанците в Южна Африка с политически цели.

За да се влошат нещата, технологичните гиганти съкращават своите екипи за мониторниг, за да намалят разходите си на фона на намаляващите приходи от реклама. Тъй като политиката все повече се премества онлайн, на карта е заложена надеждността на управлението на голяма част от света.

"Навлизаме в криза", споделя Александра Пардал, директор на кампаниите в Digital Action, организация с нестопанска цел, която работи с част от гражданското общество в държави като Бразилия и Индия, за да изгради тяхната устойчивост.

"Имаме този мегацикъл на избори с държави по целия свят. Никой не е подготвен", допълва тя.

mediapool.bg