Започват евроизборите - първи гласуват Великобритания и Холандия

Изборите за Европейски парламент (ЕП) започнаха в четвъртък, като първи гласуват във Великобритания и Холандия. Двете страни трябва да излъчат съответно 73 и 26 евродепутати.

В петък започва вотът в Ирландия и Чехия, а в събота - в Словакия, Малта и Латвия.

Изборите в останалите страни, включително в България, ще се проведат в неделя.

Резултатите от вота трябва да бъдат обявени късно в неделя, когато затворят избирателните секции във всички страни членки.

Според последните социологически проучвания се очаква Европейската народна партия (ЕНП) да остане с най-голямата група в парламента, а евроскептичните партии да отбележат възход.

Във Великобритания, където се провеждат и местни избори, прогнозите са за пробив на Партията на независимостта (ЮКИП) на Найджъл Фараж. Очаква се тя да спечели изборите и да е единствената британска партия, която ще увеличи присъствието си.

Според предизборно социологическо проучване "YouGov" ЮКИП се очаква да получи около 31 процента от гласовете, следвана от лейбъристите с 27 процента и консерваторите с едва 23 процента.

Заедно с изборите за Европейски парламент в 161 общини в Англия и в 11 в Северна Ирландия гласуват и за местна власт.

В Холандия се очакват добри резултати за антиимигрантската Партия на свободата на Герт Вилдерс.

Европейците ще изберат 751 депутати в Европейския парламент. Първата учредителна сесия на новоизбрания Европейски парламент ще се състои на 1 юли в Страсбург. По-късно същия месец ще се проведе и втора пленарна сесия, на която се очаква да бъде гласуван новият председател на Европейската комисия.

През юли ще има и втора пленарна сесия, на която се очаква да бъде гласуван новият председател на Европейската комисия.

Гласуването е задължително в Белгия, Люксембург, Кипър и Гърция. Гражданите на Чехия, Ирландия, Малта и Словакия нямат правото да гласуват в чужбина.

Мащабът на изборите за Европейски парламент е по-малък единствено в сравнение с изборите в Индия. Европа има 380 милиона регистрирани избиратели, но избирателната активност намалява с всеки изминал вот от 1979 г. насам и този път вероятно ще е под 43 процента, каквато беше тя на миналите избори през 2009 г., посочва в редакционна статия в. "Ню Йорк таймс".

Липсата на интерес едва ли е единственият проблем. Ако прогнозите от допитванията се потвърдят, над една четвърт от местата в Европарламента ще бъдат попълнени от популистки и маргинални партии, чиято крайна цел е разформироването на самия съюз, на който би трябвало да служат. Красноречива илюстрация е предизборният лозунг на френския крайнодесен "Национален фронт" на Марин Льо Пен: "Не" на Брюксел". Антиевропейските партии натрупаха капитал от проблемите, с които се бори Европа в последните пет години.

Социологическо проучване, поръчано от Европейската комисия, наскоро показа, че доверието в ЕС е спаднало от 57 процента през 2007 г. на 31 процента. Според същото проучване силен спад бележи и доверието в националните правителства и парламенти, отбелязва вестникът, цитиран от БТА.

Големият проблем е, че Европа остава сбор от суверенни държави, за които е вътрешно присъщо да се съпротивляват на единната риторика, така че когато нещата се влошат, за всяка от тях е най-лесно да намери изкупителна жертва в далечния и безличен "Брюксел".

Проблемите, с които се сблъска Европа през изминалите пет години, показват, че необходимостта от европейско единство е по-голяма от всякога и поради това - противно на твърденията на националисти и популисти - тези избори са още по-важни.

mediapool.bg