За реваншизма в Деня на Конституцията

Завръщането на властта в ръцете на Народното събрание е добър знак, когато става дума за парламентарна република. Въпросът е какво новият парламент ще реши да прави с властта. Винаги има риск добрите намерение за връщане към нормалното и законното да се люшнат в посока към реваншизма. Денят на Конституцията е добър повод да се замислим над това. Анализ на правозащитника адв. Александър Кашъмов*

След повече от две десетилетия битки за основни човешки права в съдебните зали, парламента, пред Конституционния съд и Съда в Страсбург, се замислих през какво преминахме, какво предстои и какво искаме да предстои. Нашата конституция бе написана преди три десетилетия, а полагането на основните ни закони преди около 20 години.

В последното десетилетие, под знака на уж продължаващата потребност от промяна, започна процес на развала на част от постигнатото.

Предходният парламент оряза втората съдебна инстанция по редица административни дела, които по конструкция имат за крайна цел освен защитата на гражданските права, налагане на дисциплина за администрацията и противодействие на нарушенията, нередностите и дори корупцията. Това бе аргументирано с нуждата от облекчаване на Върховния административен съд от натоварването.

Върховна проява на арогантност беше спекулацията с новата конституция през 2020 година. Това бе направено без никаква потребност, без елементарен жест към суверена . В проекта за нова конституция защитата на основните права, изведени през 1991 г. на преден план, бяха запокитени на опашката.

"Трябва да се смени моделът“, се повтаря често в последните години.

Разбира се, в тези случаи хората с власт най-често посягат към промени в закона, тъй като под "промяна на модела“ е лесно да се свърже с "промяна на закона“. Тази болест не е наша, тя е характерна за Източна Европа. Щом се появи проблем, се започва: „нека променим закона, Конституцията, основите на обществото, да започнем отначало“. Истината е, че започването отначало е добро само в революционни моменти, но дали сме свидетели на такъв?

Всъщност основите, релсите бяха поставени. Страната пое пътя си към Европа, НАТО, пазарната икономика, върховенството на закона и демокрацията. Оказа се, че не е лесно да се пътува с този влак. На него се качваха и слизаха различни политически сили в последните двадесет години, но крайната му гара изглежда все така далеч.

За да се смени моделът, трябва да се започне пълноценно и еднакво прилагане на Конституцията и законите. Това не означава изобщо да не се променят, но да се променят само по изключение, с много сериозни и тежки аргументи, след много широко обществено обсъждане, за което е отделено достатъчно време. За промяната в законите трябва да се поема отговорност, както за посоката на промяната, така и за отхвърляне на предлаганите алтернативи.

"Зелените" в новия парламент знаят за какво става въпрос. Знаят го и хората, които имат опит като народни представители. Те помнят не само проектът за "нова конституция“ през 2020 г., но и редица законопроекти през 2017-2018 г. които не бяха обсъждани прозрачно.

Как ключови за страната проекти като АЕЦ "Белене“ през далечната 2005 г. бяха стартирани от правителството, а всъщност от задгранични кукловоди, с имитация на обществено обсъждане, проведено за три часа на Ивановден. Промяната на модела включва тъкмо това - да се оттласнем от дълговременната ни връзка с тиранията, липсата на диалогичност, задкулисието и подмолността.

Това обаче е трудно и не може да се запише в закон, дори той да е Конституцията.

Днес доста се говори за "ревизия“. Разбира се, след всяко управление оборът трябва да се изчисти, в рамките на законни и рутинни действия.

По нашите ширини обаче под "ревизия“ нерядко се е разбирала саморазправата с политическия опонент. Това е възглед, който е особено характерен за левите политически сили. Най-важното е да не забравяме, че в демократичните правови държави е заложен принципът на правна стабилност. Принцип, който не позволява под предлога, че ние сме добрите, да сменяме режими, мандати и системи в крачка, забравяйки, че и нас може да ни сменят следващите по същия начин.

Ако ние сменяме тях по такъв начин, вече престава да има "ние“ и "тях“.

Не виждам основания за радикални промени. Основните ценности, законите, данъчната и фискалната система, са си на място. Промяната на елементи от позицията на прокуратурата не е радикална по дефиниция. Радикалната промяна трябва да стане в модела, но тъй като трябва да се промени културата, а не нещо друго, това ще отнеме време и усилия.

Важното е да не се бърка промяната на модела с промяна в законодателството. Дошло е време законите да се прилагат, а не да се пишат. Преходът свърши. Писането на изцяло нови закони всъщност отлага времето за тяхното изпълнение и е чудесно алиби за нищо-правенето. Разбира се, това не означава да не се продължи модернизацията на избирателната система, според разбирането на мнозинството, но промените вече трябва да са конкретни, целенасочени, обмислени и широко обсъдени.

Революцията свърши. Дойде време за еволюцията.

Честит празник!

mediapool.bg