Активният политически език е зарeден с безсмислици, зареден е с изказвания, твърдения, цели програмни масиви, които в дъното си са напълно кухи семантично. Такава тези развива проф. Стефан Попов, преподавател по философия и социология в НБУ, в новата си книга "Животът на кухите фрази: Критика на политически метафори".
Всяко политическо изказване има двойно битие - от една страна, употребата му и неговата циркулация в политическия език като политика, но от друга страна, доколко са рационални и какъв е смисълът, семантиката на определени програмни изказвания, казва Стефан Попов в интервю за БТА.
През последните 25-30 години, особено след падането на Берлинската стена, политиката се превърна в маркетингово занимание, конкурирайки се с такива форми като масовото шоу, всякакъв вид масовки, отбелязва той. По думите му политиката вече е много телевизионна, много експресивна, като шоу програма, и от тази гледна точка нейната референция към истинност и рационалност остава на заден план.
Според него по тази причина днес интелектуалецът не е добър политик, какъвто би бил идеалът на класическата модерност от XVII, XVIII, та дори и XIX век, днес той е шоумен. Това се наблюдава още от началото на XX век, но в наше време се засилва неимоверно.
В книгата си Стефан Попов представя опит за аналитично разглобяване на известни езикови конструкции, използвани от политиците, като например "война срещу терора", "организирана престъпност", "антикорупция", "популизъм", "неутралитет", "национален интерес", "политически център" и др.
Проф. Попов, който е и директор на Института за публични политики "РискМонитор", съветва хората да мислят, когато слушат по телевизията да им се произнасят някакви думи като много важни, и да се запитат има ли смисъл това, което чуват, или няма никакъв смисъл.
Интервюто на Георги Лозанов със Стефан Попов в Студио БТА може да видите тук.
mediapool.bg