Екатерина Захариева иска съвет към МС да движи съдебната реформа

Правителството да създаде постоянно действащ консултативен съвет по прилагането на съдебната реформа, предлага новият правосъден министър Екатерина Захариева, съобщиха в сряда от ведомството й.

Според идеята й, на ротационен принцип в него трябва да вземат участие магистрати, неправителствени организации, представители на академичната общност и други институции. Очаква се предложението да бъде гласувано следващата седмица на заседанието на Министерския съвет (МС).

Целта на Захариева е този нов орган да координира изпълнението на стратегията за съдебната реформа, да извършва мониторинг по изпълнението на заложените цели, да приема пътните карти за изпълнение на стратегическите цели, както и да обсъжда документи, дейности и инициативи.

Според съобщението на правосъдното министерство, "създаването на съвета е от изключително значение за обединяване усилията на съдебната и изпълнителната власт, както и на академичната общност и неправителствения сектор за координирано постигане целите на стратегията".

"При обсъждане на въпроси, които изискват промени в законодателството или приемане на решение на Народното събрание, ще се канят за участие председателят на комисията по правни въпроси към Народното събрание и председатели на парламентарните групи или техни представители", предвижда още идеята на Захариева.

В предложението са заложени и критерии за участие на неправителствени организации в съвета – да са работили най-малко пет години по въпроси, свързани със съдебната реформа, както и да са с реализирани конкретни инициативи в тази сфера. Предвижда се към консултативния орган да се създадат експертни работни групи, които да подпомагат изпълнението на мерките по стратегията.

Следващата изключително важна стъпка от съдебната реформа, която бе започната в края на м.г. с приемането на сериозно орязаните конституционни промени, е внасянето и гласуването в парламента на изцяло нов Закон за съдебната власт (ЗСВ). Проект за него вече бе изготвен от екипа на предшественика на Захариева Христо Иванов, но така и не бе внесен

в Народното събрание, тъй като той подаде оставка заради отстъплението от "историческия компромис" по отношение на квотното разпределение на членовете на Висшия съдебен съвет.

Въпреки това приетите промени в конституцията дават зелена светлина законопроектът на Иванов да бъде гласуван без изобщо да бъде редактиран. Основното условие за това бе разделянето на ВСС на две колегии, което вече е факт. Захариева обаче даде да се разбере, че ще ревизира някои текстове "в съответствие на това, което се случи като изменение на конституцията".

Едно от най-важните предложения, записани в проекта за нов ЗСВ на Иванов, е премахването на единоначалието в прокуратурата, заради което всички в момента всички обвинители са тотално подчинени на главния прокурор, а не само на административните си ръководители и горните инстанции.

Предлага се и ликвидирането на първоначалната проверка, която често се ползва, за да бъде държан проверяваният в зависимост, без изобщо да има образувано разследване срещу него. Идеята е прокурорите да образуват директно досъдебно производство, срещу което главният прокурор Сотир Цацаров вече се обяви нееднократно.

Сред останалите важни моменти в проекта за нов ЗСВ е премахването на възможността за устни разпореждания на висшестоящите прокурори към подчинените им, като се разписва задължение ръководителите сами да се произнесат по съответната преписка, ако редовият прокурор откаже.

От ключово значение за съдиите е пълната демократизация в управлението на съдилищата – предлага се голяма част от решенията, взимани в момента от административните ръководители, да минат в правомощията на общите събрания. Освен това има идея съдиите да получат право да предлагат на ВСС кандидат-председатели и съветът да е длъжен да подлага на гласуване номинациите им.

mediapool.bg