Върховните съдии и адвокатурата се сблъскаха за конституционната реформа

Позициите на върховните съдилища и адвокатурата се сблъскаха по въпроса за конституционната реформа на Висшия съдебен съвет, която стои в основата на проекта, внесен от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.

Върховните касационен и административен съд подкрепят пълното разделяне на Висшия съдебен съвет на прокурорска и съдийска част, за да няма вмешателство на прокуратурата в делата на независимия съд. Председателката на Върховния касационен съд Галина Захарова предложи на депутатите да запишат в конституцията, че "съдебната власт е независима и неин носител е съдът".

"Струва ни се логично действащи прокурори и следователи да не бъдат избирани като членове на ВСС от парламентарната квота, за да се избегне усещането, че прокуратурата запазва възможност да влияе", коментира Галина Захарова.

Разделянето на сегашния ВСС на Висш съдебен съвет (само за съдиите) и Висш прокурорски съвет е ключова част от съдебната реформа. Така ще се елиминира влиянието на държавното обвинение и главния прокурор върху избора на шефове на върховните съдилища.

Реформата се подкрепя от Венецианската комисия, която от години призовава българските власти да ограничат влиянието на главния прокурор, провеждано и през съдебния съвет. Обявената политическа цел е реформата да бъде приета до края на годината, но много въпроси излизат нерешени.

В същото време обаче Висшият адвокатски съвет настоява ВСС да бъде запазен в този вид, защото е много важен орган в съдебната власт. Според адвокатурата премахването на общия съвет на съдии и прокурори е радикална промяна, която не може да бъде извършена от обикновено Народно събрание.

Липсата на единодушие в юридическата общност обаче единствено развързва ръцете на парламента да реши въпроса изцяло по своя преценка.

Председателят на конституционната комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ) каза, че целта на съдебната реформа винаги е била създаването на независим съд, отчетна прокуратура и въвеждането на правото на конституционна жалба.

"Професионалната общност никога не е имала готови текстове за провеждане на реформата", каза Чолаков и напомни, че в същото време българските граждани и представителите на съдебната власт от години са отправяли искания за реформа. "Когато парламентът започна реформата, професионалната общност се оказа неподготвена", каза той.

"Изменението на конституцията е общо дело, тя трябва да се промени с консенсуси, а не с компромиси. Да не ни обвинявате после с твърдението, че те политиците взеха решенията", допълни Чолаков с напомнянето, че депутатите са питали дълго професионалистите за тяхното мнение.

Прокуратурата се представя за жертва

Заместник-главният прокурор Мария Павлова призова депутатите да заложат гаранции срещу политическо вмешателство в дейността на държавното обвинение през Висшия прокурорски съвет. Конституционната реформа предвижда избраните от парламента членове на прокурорския съвет да имат мнозинство от шестима членове срещу четирима от прокурорската гилдия, което създава такива рискове.

Асоциация на прокурорите също обяви, че при така предлаганите промени прокуратурата ще попадне под политическа зависимост.

Радомир Чолаков също се намеси с коментара, че се притеснява, че конституционните промени може да "дебалансират съдебната система", сякаш в момента тя е супер балансирана.

"Съдът казва, че системата трябва да бъде дебалансирана. Прокуратурата прави плахи опити да се защити", каза Чолаков.

Практиката обаче показва, че каквото и да е съотношението на квотите в прокурорския съвет, политическото влияние никога не е изключено. Бившият главен прокурор Иван Гешев изглеждаше непоклатим във ВСС, докато ГЕРБ и ДПС не решиха да тръгнат срещу него, което доведе до уволнението му в рамките на около месец.

В подобна ситуация единствената гаранция за политичество вмешателство е изборът на доказано независими фигури в т.нар. правителство на съдебната власт.

Министърът на правосъдието Атанас Славов отговори, че разпределението на квотите е съобразено изцяло с позицията на Венецианската комисия.

"За членовете на (съдебния и прокурорския съвет ) от парламентарна квота трябва да има текст, че те трябва да са политически независими и неутрални", каза той.

Атанас Славов коментира, че ще заложи и опция за намаляване на необходимото парламентарно мнозинството при избора на съдебните кадровици, ако не може да се постигнат необходимите 160 гласа.

Нарушение на конституцията?

Бившият конституционен съдия и правосъден министър проф. Пенчо Пенев заяви, че пълното разделене на ВСС на съдийска и прокурорска част е радикална промяна в системата, която изисква Велико народно събрание. Според него това представлява реално изваждане на прокуратурата от съдебната власт.

Той предложи парламентът единствено да размести квотите на парламента в съдийската и прокурорската колегия във ВСС, продължавайки реформата от 2015 година, но без да се правят по-радикални промени.

"Конституцията ще бъде нарушена", предупреди и бившият конституционен съдия Румен Ненков.

mediapool.bg