Докладът на ЕК: Успехи по всички фронтове, само присъди за корупция няма

Успехи за България по всички фронтове е видяла Европейската комисия през изминалата година, но присъдите за корупция по върховете пак ги няма, а състоянието на медиите става все по-обезпокояващо. Това става ясно от доклада на Брюксел, който бе представен във вторник от Франс Тимерманс, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за върховенството на закона.

Основната констатация в политическия документ е, че се "оценяват положително продължаващите усилия и решимост на България" по изпълнение на препоръките за съдебна реформа, в борбата с корупцията и организираната престъпност. Едновременно с това Еврокомисията заяви, че ако страната продължи с усилията за изпълнение на препоръките от миналогодишния доклад, през следващата година мониторингът може да бъде прекратен.

"Три от шестте показателя – за независимостта на съдебната власт, законодателната рамка и организираната престъпност, могат да се смятат за временно прекратени", каза Франс Тимерманс. ЕК си запазва правото да възобнови наблюдението, ако бъде отбелязан сериозен регрес.

"Ако тези положителни тенденции продължат и България продължи с темпото на реформите по устойчив и необратим начин, комисията е уверена, че механизмът за сътрудничество и проверка може да бъде приключен преди края на мандата на тази комисия", допълни Тимерманс.

За Румъния ЕК посочва, че има отстъпление от досегашните реформи, особено в съдебната система.

Това е 12-ият доклад за напредъка на България и Румъния по механизма за сътрудничество и проверка, който ще е последен за комисията "Юнкер".

Фокусът е върху медиите

Докладът на ЕК започва с извода, че 2018 година е била период на политическа стабилност в България, което допринесло за процеса на реформи. Вследствие на това комисията отчита напредък по абсолютно всички индикатори. На този фон се прокрадват някои изводи, които ясно показват, че напредъкът на страната все пак не е толкова значителен, колкото говорят политическите оценки на Брюксел.

Един от тежките проблеми остават българските медии, а ЕК изрично отбелязва, че медийната среда е ключова за независимостта на съдебната власт.

"Международните наблюдатели отбелязаха съществено влошаване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници", се казва още в самото начало на доклада.

Европейската комисия обяснява, че медийната среда е от "особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси, и трудности при намирането на ефективни средства за правна защита". Допълва се, че Висшият съдебен съвет играе ключова роля в защитата на съдебната власт и отстояването на нейната независимост срещу подобни атаки.

"В по-общ план, способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от натиск, представлява важна основа за осъществяването на реформите", се посочва в доклада.

Вече имаме независима съдебна власт

Първият показател в доклада е за наличието на независима съдебна власт. ЕК съди по това дали членовете на ВСС са били избрани прозрачно, дали самият ВСС кадрува прозрачно и дали има подобряване на функционирането на съдебния инспекторат.

"Като цяло изглежда, че новият ВСС е поел и осъществява управленската си роля в дух на професионализъм и добро сътрудничество, избягвайки силно поляризираната атмосфера, която често пъти беше характерна за работата на предходния съвет. През изминалата година в съдебните органи бяха направени редица назначения на ръководни длъжности, които като цяло не породиха големи разногласия", пише Европейската комисия.

Следващият тест за ВСС ще бъде изборът на нов председател на Софийския градски съд, който да се ползва с доверието на обществото. След тези констатация ЕК съобщава, че заради почти пълното изпълнение на препоръките, наблюдението върху независимостта на съдебната власт се прекратява временно.

Реформата в прокуратурата вече няма значение

За последните шест години Европейската комисия извървя дълъг път в отношението си към българската прокуратура. През 2012 година Брюксел настояваше за реформа "из основи" на държавното обвинение. За този период не се случи никаква реформа. През 2018 година ЕК констатира, че всички обещани промени в съдебните и процесуалните закони вече може да се смятат за приети.

ЕК обяснява отстъплението си по въпроса за недосегаемостта на българския главен прокурор с това, че е "чувствителен въпрос". Премахването на тази недосегаемост беше една от препоръките в предишния доклад на ЕК, както и част от доклада след мисията на европейските прокурори в България. Стрната не направи нищо по темата, въпреки изричните настоявания и на Съвета на Европа.

В доклада на ЕК в бележка под линия се казва: "Липсата на ефективни механизми за разследване на действащ главен прокурор беше определена от Европейския съд по правата на човека като един от основните недостатъци на българското наказателно правосъдие в решение по знаково дело от 2009 г., по което последващите действия подлежат все още на мониторинг от страна на Съвета на Европа".

След това докладът отчита, че България е постигнала значителен напредък и мониторингът по този въпрос е временно прекратен.

Няма присъди, но всичко е точно

За борбата с корупцията по върховете на властта докладът казва ясно, че конкретни резултати няма: "И накрая, ключов проблем, подчертан в поредицата доклади, е липсата на последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта".

Въпреки това изводът е, че е постигнат значителен напредък и повечето препоръки са "почти" изпълнени. Властите са похвалени за създаването на антикорупционната комисия, която е посъветвана да се докаже пред гражданите и да бъде прозрачна.

"За новото ръководство (на антикорупционната комисия-б.р.) ще бъде важно да си изгради репутация на независимост и безпристрастност при управлението на дейностите на агенцията", казва докладът.

ЕК прекратява временно наблюдението върху България и в частта му за борбата с организираната престъпност. Това бе очаквано, предвид добрите оценки и в предишния доклад.

Изводът на ЕК е, че "с решителни последващи действия по останалите препоръки България ще направи важна стъпка към решаването на много от предизвикателствата, пред които е изправена".

mediapool.bg