ЕК постави недосегаемостта на Иван Гешев в центъра на доклада

Европейската комисия (ЕК) постави безконтролността и безотчетността на главния прокурор в центъра на доклада за спазването на върховенството на закона в България. Брюксел призовава управляващите да решат този проблем, както препоръчва Венецианската комисия към Съвета на Европа.

Българите протестират заради липсата на наказания за политическата корупция, съдебната система продължава да не е напълно реформирана. Има забележими връзки между политици и медии, макар те да не са официализирани, пише ЕК..

Докладът на ЕК е сериозен удар за правителството и главния прокурор. Иван Гешев, както и неговият предшественик Сотир Цацаров, досега отричаше напълно проблема със своята наказателна недосегаемост и отчетност през обществото. Европейската комисия настоява за реална реформа, която да доведе до създаване на наистина независими прокурори, способни да проведат разследване на главния прокурор.

На това правосъдният министър Десислава Ахладова отговори със замразен законопроект, внесен миналата година от предшественика й Данаил Кирилов, който предизвика сериозни скандали. Проектът предвижда назначаването на независим прокурор с правомощие да разследва главния. Проблемите, които още преди година и половина с този проект бяха следните: независимият прокурор се назначава от прокурорската колегия, доминирана от главния прокурор и той щеше да продължи да работи в рамките на прокуратурата, т.е. функционално подчинен на главния. Проектът не решава и проблема за институционалната подкрепа, на която този независим прокурор би могъл да разчита.

"В момента се дебатира дали този независим прокурор, който ще разследва главния, има цялата независимост и дали не би бил по някакъв начин в подчинение спрямо главния прокурор", заяви Ахладова.

Ударът по правителството се състои в констатацията на ЕК, че и основният мониторингов механизъм върху страната все още не отменен. "Окончателно решение (за въведения през 2007 г. мониторинг) предстои", пише ЕК.

"Липсата на резултати в битката с корупцията е един от ключовите въпроси, повдигнати от протестите, започнали през лятото на 2020 г. и все така се очаква от властите да постигнат последователни успехи с окончателни присъди по корупционни дела от висок ранг", се казва в доклада на ЕК.

Изрично се споменава скандала "Апартамент гейт" и позицията на антикорупционната комисия, че няма конфликт на интереси. Политическото лобиране в България остава нерегулирано.

Комисията посочва, че решението на Конституционния съд в България е само част от пътя към постигането на тази задача и само по себе си не решава нищо.

"Пред България остават предизвикателно в съдебната реформа, в частност предприемането на мерки за ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор, както препоръчва Венецианската комисия", пише в самия увод на българския доклад.

Съставът и функционирането на Висшия съдебен съвет и Инспектората към ВСС продължават да пораждат спорове, признава ЕК. Европейският доклад напомня, че всички членове на съдебния инспекторат се назначават от Народното събрание, което води до съмнения за политическото влияние върху институцията.

Проблемът с ВСС е в самата му структурата и голямото влияние на главния прокурор върху него.

"Атаките срещу съдебната система продължават, но без подходяща реакция от компетентните власти", пише ЕК.

Припомня се, че през 2017 и 2018 година България е провела реформа на своята антикорупционна законодателна рамка, което е довело до подобряване на взаимодействието между институциите.

Пресконференцията на еврокомисаря по правосъдието Дидие Рейндърс и зам.-председателя на Еврокомисията Вера Йоурова може да проследите тук:

https://audiovisual.ec.europa.eu/en/topnews/M-005445

Очаквайте подробности

mediapool.bg