Държавните мерки за качеството на въздуха са "повече от скромни"

Набелязаните от екоминистерството мерки за подобряване качеството на въздуха са "повече от скромни". Като се има предвид, че замърсяването идва основно от отоплението на въглища и дърва, предложенията не съдържат никакви икономически стимули за домакинствата, за да сменят сегашните си стари и неефективни печки. За да постигне целите са, правителството трябва да отдели от бюджета финансова подкрепа за потребителите да си купят нови и ефективни уреди за отопление на домовете, както и да се спре сегашната практика с енергийните помощи за социално слаби реално да се финансира закупуването на

най-замърсяващите енергийни ресурси за отопление като брикетите.

Това са част от изводите на Института за енергиен мениджмънт (Energy Management Institute - ЕМИ) за ефекта от публикуваната от Министерството на околната среда и водите Национална програма за подобряване качеството на въздуха, която е отговор на последната заплаха на Брюксел, че ще заведе ново дело срещу България – този път с искане за финансови санкции, заради неспазване на допустимите норми за замърсяване с фини прахови частици.

Според Иванка Диловска, член на управата на ЕМИ, голям пропуск на въпросната програма е липсата на икономическа оценка за ефекта от прилагането на набелязаните в нея мерки. В документа са посочени само разходите. Според анализите за смяната на старите печки на твърдо гориво в 28-те общини ще трябват около 156 и 188 млн. лв. за четирите години на изпълнението на целта. Предвижда се финансова компенсация за енергийно бедните домакинства, които сменят неефективните си и замърсяващи печки

с нови по-ефективни. Действително няма оценка например каква финансова полза могат да имат домакинствата от смяната и за какъв период от време би се избила инвестицията.

Разходите в нови уреди са невъзвръщаеми

Диловска коментира пред журналисти във вторник, че предложението няма да има никакъв ефект върху качеството на въздуха, защото надали мерките ще бъдат приложени реално. За домакинствата това ще означава разходи, които в никакъв случай няма да се избият за среден живот на новия уред от около 15 години. Дори и най-скъпите (от 18 до 37 хил. лв.), най-ефективни и най-евтини като платени сметки геотермални помпи за използване на външната или земната температура за добавяне на коефициент на полезно действие към работата на инсталацията за отопление, които са подходящи за къщи, се изплащат за 6-8 години и то с финансова подкрепа, според оценките на ЕМИ.

"Никой няма да извади пари за нов отоплителен уред, ако пресметне, че няма никаква финансова полза от това и сегашните му разходи ще се запазят, а изхарчените средства ще са на вятъра", посочи Диловска.

Стара печка или нов климатик – за бюджета на домакинството е все едно

Ако старата печка на въглища се смени с обикновен климатик, няма никакъв икономически ефект за домакинството, а и не може да се постигне комфорт на отопление като при централното парно или отопление на газ, смята Диловска. Тя посочи като притеснителен спадът на потребителите на централизирано отопление пада от 18 на 15 на сто за две години. В същото време, при осигурен достъп за газоснабдяване на 10 процента от домакинствата, едва 2% от тях го ползват. В същото време нараства броят на хората, отопляващи се с дърва, въглища, горящи стари гуми, обувки и дрехи в печките. 54 на сто от населението се топли по този начин и е отговорно за формирането на 72-88 на сто от фините прахови частици във въздуха.

Анализите на ЕМИ сочат, че причината за отказ от централно парно е лошата нормативна уредба за дейността на топлофикациите и изчисляването на сметките. Диловска смята, че въпросът може да се уреди за кратко време при наличие на политическа воля. По думите й у нас трябва да се приложи европейската практика – ако човек си е купил топлофицирано жилище, да е длъжен да ползва този начин на отопление, а не да сваля радиаторите.

Бюджетът да извади пари на екологични уреди за отопление

Според института, ако правителството иска да успее в екоцелите си, трябва да предложи безвъзмездно съфинансиране за смяната на старите печки на дърва и въглища. Диловска даде пример как във Великобритания от 2014 г. работи Доверителен фонд, който всяка година предоставя отпуснати от бюджета между 2 и 4 млрд. паунда за смяна на уредите за отопление. Така средната помощ за домакинствата е около 4 хил. паунда, а отделно фондът доплаща за седем години част от сметките за отопление на енергийно бедните.

Дали и как ще се прилага подобна мярка у нас, зависи изцяло от визията на кабинета, отбеляза Диловска, която като бивш дългогодишен служител на енергийното министерство е участвала във формирането на множество енергийни политики и програми.

Според оценките на ЕМИ трябва значително да се разшири обхватът на държавните помощи за енергийно бедните. В момента 210 хил. домакинства получават по 374 лв. през отоплителния сезон, като миналата седмица заради поскъпването на тока, газа и парното кабинетът реши да предостави еднократно по още 100 лв.

За има действително ефект от тези помощи, те трябва да обхванат много по-широк кръг от хора и да бъдат увеличени от сегашните около 100 млн. лв. годишно на поне 500 млн. лв., според анализа на института.

Работещи мерки има, но трябва политическа визия

Диловска допълни, че в европейската практика има редици примери за работещи мерки за ефективно и чисто отопление на домовете. Тя даде за пример Хамбург, където в жилищата се разполагат деценрализирани модули за едновременно производство на топлинна и електрическа енергия. Токът се продава на търговци, а топлоенергията се ползва от сградата на гарантиране за определен период от време цени.

В България обаче няма предвидимост на цената на топлоенергията, топлофикации и газоснабдителни дружества не хеджират пазарните си рискове, за да могат да предложат на клиентите си предвидими цени, а и енергийният регулатор не предприема нищо в тази посока, коментира специалистът. Според нея всички тези проблеми могат да бъдат решени при политическа воля от страна на правителството.

mediapool.bg