"Допълнително над 100 милиона лева ще са необходими през следващата година, ако се приеме предложението на социалното министерство хората с увреждания да получават месечна финансова помощ, обвързана с прага на бедност", каза социалният министър Бисер Петков в неделя пред БНР. По думите му тази помощ ще замени сегашните добавки за интеграция, а целта на законодателните предложения е хората с увреждания над 18 години да получават средства равни на тази, които им се полагат преди да навършат пълнолетие.
"Подкрепата за тези хора - сумарно, която ще получават като социална инвалидна пенсия, на която те имат право и получават от държавното обществено осигуряване, и тази месечна финансова помощ да е 100 процента от линията на бедност. Като допълнително те получават и добавка за чужда помощ, допълнително имат право и на така наречената "асистентска услуга", уточни министърът.
Той заяви, че в момента държавният бюджет заделя над 2 милиарда лева за хора с увреждания, а само за инвалидни пенсии се изплащат 1.7 милиарда лева. Предстои изготвянето на финансова оценка на законопроекта, която ще се съгласува и с финансовото министерство.
Министър Петков увери, че "правителството има воля да решава проблемите и да отговаря на реалистичните искания на хората с увреждания": "Разговори са водени, параметрите са дадени. Въпросът е, че трябва кабинетът да има убеждението, че по този начин не решава съществените проблеми на хората с увреждания, защото не бива да се получава това, както стана, след като се увеличи финансовата подкрепа за семействата на деца с увреждания, за което се даде една немалка сума, а се оказа, че проблемите не са решени и майките излязоха на протест".
"Стремежът на МТСП е да предложи цялостно решение на проблемите на хората с увреждания. Първоначалните реакции на проекта на Закона за хората с увреждания са по- скоро позитивни. Очаквам в понеделник всички страни да бъдат в работната група, да се проведе дискусия, за да можем да имаме законопроект, който като цяло се подкрепя от всички", коментира социалният министър.
Петков каза със съжаление, че държавата не може да си позволи безлимитна лична помощ. В проектозакона е предложено да има 3 степени на зависимост, които ще се оценяват, подчерта той и добави, че в зависимост от индивидуалната оценка ще се определя конкретно за всеки. Лимитът, който държавата ще финансира, ще бъде определен в тези рамки, които са предложени в законопроекта, каза още министърът и обясни: "Мерките, които се предвиждат в този законопроект, предполагат значителен финансов ресурс и въпросът е кое и доколко държавата може да осигури".
Социалният министър заяви пред БНР, че е запознат с искането на майките на деца с увреждания да се закрият ТЕЛК-овите състави и оценката на уврежданията да бъде на база на разширена епикриза. Медицинската експертиза е в компетентността на Министерството на здравеопазването и то направи стъпки към усъвършенстването й.
Личната помощ трябва да е взаимно допълваща се в двата законопроекта, които се подготвят от министерството, преди да се внесе законопроекта за личната помощ, смята Петков и каза: "Не мога да призовавам омбудсмана да оттегля този законопроект. Водим разговори с Мая Манолова по тази тема. Тя изрази публично разбирането си, че водещият закон трябва да бъде този за хората с увреждания. Нека да имаме готовност и с двата законопроекта. Тогава мисля, че ще се прецени има ли нужда от трите или всъщност би могло въпросът да се реши и с два закона".
Майките на деца с увреждания излизат в понеделник на национален протест с искане за законови промени, които да гарантират достоен живот на децата им. За протеста социалният министър каза:"Мисля, че в последните 2 месеца с представители на майките установихме работно взаимодействие. Мисля, че изградихме някаква степен на доверие. То на моменти се пропукваше, но мисля, че го има. Те са ценни с присъствието си, с мнението си и с позицията си, колкото и да са критични в работната група. Затова отидох на крака да ги поканя да се върнат в работната група. Затова и отидох да им връча проектозакона. Както и да бъде изразена тяхната позиция, за нас тя е важна. В рамките на общия контекст ще се съобразим. За нас е най-важно да има баланс. Живият контакт дава много повече възможности да се постигне съгласие. Затова аз отново каня майките и техните представители на заседанието на работната група, защото там е мястото те да изразяват позицията си и да бъдат чути и от другите участници и да постигнем общо решение".
mediapool.bg