Изтекла давност спаси подсъдимите за убийството на Чората

Ангел Димитров-Чората загина на 10 ноември 2005 г. в Благоевград при полицейска операция "Респект", разпоредена от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. След това беше съобщено, че Димитров е бил пребит от полицаите, участвали в акцията по задържането му, а обвинени и дадени на съда бяха петима униформени – Мирослав Писов, Георги Калинков, Янко Граховски, Борис Механджийски и Иво Иванов.

Софийският военен съд призна за виновни и петимата за това, че са убили Димитров умишлено и с особена жестокост, като Писов беше осъден на 19 години затвор, а останалите на по 18 години. Последва съдебна въртележка между инстанциите, като апелативният съд първо върна делото, след това потвърди присъдите, но решението му беше отменено от Върховния касационен съд (ВКС), накрая намали наказанията на подсъдимите на половина, а ВКС окончателно ги оправда през 2011 г.

Основният спор по делото остана между заключенията на различните експерти. Първоначалните изводи на лекарите бяха, че Чората е починал от причинена му тежка черепно-мозъчна травма и разкъсване на аортата, след като е бил бит и ритан от полицаите около 10 минути. След това обаче нова експертиза заключи, че Димитров се е задушил, докато е бил притиснат на земята с белезници. Според вещите лица, дали това заключение, мъжът се задушил фатално и заради хронични заболявания, поет кокаин и по-къса шия.

Когато ВКС оправда подсъдимите, съдиите Пламен Томов и Блага Иванова констатираха, че полицаите са били осъдени по непредявено обвинение, защото апелативният съд е приел, че Чората е удрян и се задушил, докато е на земята, а според обвинителния акт, удари са му нанасяни, докато е прав. Според ВКС полицаите нямало как да предвидят, че задържаният ще се задуши, защото всичко станало само за 3-4 минути, а според указанията на МВР за задържане, те са имали право да сложат белезници на арестанта и да го държат легнал на земята до един час. Така ВКС стигна до извод, че смъртта на Чората е случайно деяние, за което полицаите не носят отговорност. На особено мнение беше съдия Пламен Томов. Според него ВКС е трябвало да върне делото и да възложи да бъде изготвена т.нар. "арбитражна експертиза", която да даде окончателен отговор за причините, довели до смъртта на Чората. Процесът беше съпътстван и от явна политическа подкрепа за полицаите от страна на тогавашното правителство на ГЕРБ, като и премиерът Бойко Борисов, и бившият вътрешен министър Цветан Цветанов коментираха, че униформените са невинни, като призоваваха за "правилно решение".

През 2014 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург прие, че българските власти са нарушили правото на живот и забраната за нехуманно и унизително отношение, както и правото на справедлив процес, поради което държавата беше осъдена да плати 50 000 евро обезщетение на близките и близо 35 000 евро разноски.

Заради решението на съда в Страсбург, главният прокурор Сотир Цацаров поиска възобновяване на делото, което ВКС уважи през 2016 г. и посочи, че Военно-апелативният съд е бил длъжен да назначи нова експертиза, която да преодолее различията в предходните заключения на вещите лица.

Процесът във Военно-апелативният съд се проточи още две години, като още в началото беше назначена седморна съдебно-медицинска експертиза. Делото беше обявено за решаване преди половин година, а от решението, което е постановено на 6 юли, не става ясно какво е заключението на експертизата, тъй като мотивите на съда не са публикувани.

Съдиите полк. Стойко Спасов, майор Величка Влашева и капитан Даниел Луков приемат, че петимата подсъдими са причинили смъртта на Чората по непредпазливост, а не умишлено, поради което ги оправдава по първоначалните обвинения.

За убийство по непредпазливост Наказателният кодекс (НК) предвижда вече до 5 години затвор, но през 2005 г., когато почина Ангел Димитров, това престъпление се наказваше с до 3 години затвор и съдът е длъжен да приложи по-благоприятното за подсъдимите законодателство. Затова военните съдии пишат в решението си, че прекратяват делото поради изтекла абсолютна давност. Според НК абсолютната давност за преследване на деяния, които се наказват с до 3 години затвор, е седем години и половина.

С решението си апелативният съд изменя присъдата и в частта, в която са уважени исковете на роднините на Димитров срещу подсъдимите и полицията в Благоевград. Петимата са осъдени да платят солидарно с полицията в Благоевград по 14 000 лева на сина на Димитров и по 5000 лева на родителите и съпругата му.

Решението не е окончателно и може да бъде атакувано пред ВКС.

mediapool.bg