Изкопаемите горива и ядрената енергетика в Европейския съюз са получили по-високи директни субсидии от сочената за скъпа енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) и производството на енергията от зелени централи е по-евтино, отколкото от газови и въглищни централи, сочи анализ, изготвен по поръчка на Европейската комисия и обявен от екоорганизацията Глобален екологичен фонд WWF.

Митът за скъпата и евтината енергия се разбива когато към харчовете за производството й се прибавят "извънредните“ разходи като качеството на въздуха, токсичността и климатичните промени, според изследването Ecofys.

Според доклада, всичките директни енергийни субсидии в ЕС през 2012 година са били 122 млрд. евро,, от които изкопаемите горива (газ и въглища) и ядрената енергетика са получили около 36% (43 млрд. евро). В същото време възобновяемите източници на енергия са стрували на европейския данъкоплатец по-малко от мръсните горива – около 41 млрд. евро или 34% от субсидиите.

В доклада са включени и външните разходите от енергетиката, които не са част от пазарните цени, като ефектът върху околната среда, здравето на хората и климатичните промени. Тези външни разходи са прибавени към субсидиите и тогава процентно се получава, че 70% от разходите отиват за изкопаеми горива и ядрена енергетика, а едва 18% - за възобновяеми източници на енергия.

За електрическа енергия, генерирана от крайбрежни вятърни централи, разходите са приблизително 105 евро на мегаватчас. За сравнение, разходите за газова и въглищна енергия са съответно около 164 евро/ВМтч и 233 евро/МВтч.

"Това изследване най-сетне разби мита, че възобновяемите източници на енергия са по-скъпи от мръсните горива. Напротив, точно обратното е. Изглежда страните членки продължават да имат напълно грешна схема за субсидиране на енергетиката, въпреки твърденията и задълженията им. Те просто залагат на грешния кон“, зави Тони Лонг, ръководителят на офиса за европейски политики на WWF.

Докладът излиза в много ключов момент за ЕС, който се подготвя да постави основните на енергийната и климатичната политика за следващото десетилетие. Лидерите на ЕС трябва да се съгласят на рамката за енергийната и климатичната политика на срещата на Съвета на Европа на 23 и 24 октомври, припомня природозащитната организация.

Основните въпроси, които тогава ще бъдат обсъдени, отново са енергийната зависимост и сигурност, стабилността на доставките, намаляващото търсене, непосредствената нужда да се намалят емисиите на въглероден двуокис и мерките за справяне с климатичните промени.

"Всеки политик, без значение от назначено или избрано правителство, трябва да поеме ясната отговорност, че България ще направи бърз преход и поеме конкретни действия за повишаване на енергийната ефективност и увеличаване на дела на възобновяемата енергия във всички сектори на икономиката“, смята Георги Стефанов, координатор на климатичните политики в българския офис на WWF. "Подобни мерки са едни от малкото, които могат да доведат до икономическо развитие и намаляване на сметките за енергия на населението, допълва той.

Според него, когато ЕС си постави индикативна цел, България трябва да се стреми да постигне двойно повече. Когато ЕС иска 27% ВЕИ и 40% енергийна ефективност, то за нас ще е добре да имаме двойно по-високи цели, смята представителят на WWF. "Само така ще спрем да сме на опашката на най-бедните страни, обслужващи родни или чужди енергийни интереси, които традиционно вече се доказват като икономически и екологично неефективни“, допълва той.

mediapool.bg