Европейските лидери се събират в четвъртък на двудневна среща на върха в Брюксел в опити да се постигне дълго търсено споразумение по въпросите за намаляването на парниковите емисии до 2030 г., но остри различия относно споделянето на разходите прави трудно постижима сделката, предаде Ройтерс.
В близост до сградата, където ще се проведе срещата, екоактивисти изнесоха представление, в което, облечени като бизнесмени и бизнесдами, демонстрираха как компании за добив и търговия със замърсяващите околната среда изкопаеми горива са патили през последната година 44 млн. евро, за да си осигурят лоби в ЕС за блокиране на общите действия срещу промяната на климата.
Европейската комисия определи три цели за 2030 година: намаляване на емисиите на парникови газове с 40 процента спрямо нивата от 1990 година, увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници до 27 процента от потреблението и подобряване на енергийната ефективност до 30 процента. Тези цели трябва да заменят предишните "20:20:20" които предвиждаха свиване на трите показателя с тези проценти до 2020 г.
Новите цели се налагат и заради конфликта между Украйна и Русия, която е най-големият вносител на горива в ЕС. Това допълнително фокусира ЕС върху усилията да намали вноса на изкопаеми горива чрез увеличаване на дела на възобновяемата енергия и използването на местните ресурси по-мъдро.
Споровете относно помощите за по-бедните държави и предпочитанията на ядрената енергетика през слънчевата и вятърната може да проточат до посред нощ, допускат дипломати, според които обаче бъдещата сделка е постижима.
"Аз се надявам, че ще сме способни да постигнем финална сделка тази вечер. Това е изключително важно споразумение поради много причини – заради световния климат, заради здравето на европейските граждани, заради водещата роля на Европа в международните разговори по въпросите на климата", каза президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой.
Ако се стигне до договореност, включително за по-амбициозно намаляване на емисиите на парникови газове, то ЕС ще бъде първото голямо обединение на държави, което ще определи цел за нивото на емисиите за 2030 година и ще зададе тона преди преговорите на ООН идната година за глобално споразумение за борба с климатичните промени.
Редица страни - от Полша до Португалия, обаче заплашват да блокират постигането на споразумение.
Полша, чиято икономика зависи от силно замърсяващите околната среда въглища, винаги е била сред най-отявлените противници, посочва Ройтерс. Португалия обаче също посочва, че ще се противопостави на проектоспоразумението, което засега се предлага.
Подготвителната среща бе "голям театър, който показа огромните различия между страните", каза европейски дипломат, пожелал анонимност.
Полша не е основният проблем или поне не единственият проблем, тъй като няколко държави заявиха, че ще отстояват позициите си до смърт. Това, пред което сме изправени сега, е
девалвация на борбата до смърт. Крайно време е да се успокоим и да приемем по-отстъпчив подход, отбелязва източникът.
Португалия е сред страните, които настояваха за по-амбициозни цели за борба с климатичните промени, но държи също така на твърд ангажимент за изграждане на нова
тръбопроводна и електропреносна инфраструктура през европейските граници.
Според европейски източници Испания има сходна позиция, тъй като (също като Португалия) има излишък от енергия, която не може да изнася към останалата част на Европа, тъй като няма начин да я транспортира през Пиринеите и след това през Франция.
Европейски представители прогнозират, че в крайна сметка ще има споразумение, но подробностите ще бъдат оставени за по-късно.
Ако новите цели бъдат одобрени тази седмица, то следващата Европейска комисия ще трябва официално да предложи законодателство, което ще бъде обсъждано продължително с
участието на страните членки и Европейския парламент.
mediapool.bg