Докато... не дошли селяндурите

“Будителят не е интелектуалец по европейски образец”, вика президентът.

Ако не бях със спомени от близкото минало, щях да се смея много. Но като чуя подобно нещо и свят ми се извива и лошо ми става от дежа вюта.

За вас не знам, но аз помня култа към селянина. Към работническия произход. Когато бях дете, учителката в училище ни попита какво работят родителите ни. Дойде моят ред и казах: Татко ми е хладилен техник, а мама – балерина.

На това учителката каза: “Значи у вас само един човек работи, защото балерина не е истинска работа”.

В обществото бе изграден култ към плочкаджията. Това баща ти да е плочкаджия беше най-великото.

А пък моят баща, който е ходил на училище през 50-те, ми е разказвал лъжите, които са учили по онова време – например, че руснаци са изобретили парния локомотив, електричеството и телефона.

Но забележете, тези руснаци били неизменно крепостни селяни. Защото кой друг, извинете, би могъл да изобрети локомотива освен някой здрав селянин с кенеф на другия край на двора.

Всъщност, ако прочетете великите, витиевати спомени на Константин Зидаров – цигулар, председател на българските лютиери и истински будител, ще разберете, че българинът в периода на “буржоазна България” в неговата културна идентичност е обожавал както националните си съкровища – народна музика, поети, художници, така и всички европейски културни влияния.

Дори простите хора без образование са се тресели от вълнение при споменаването на опера, симфония и са се тълпели да чуят училищния оркестър или читалищните прояви.

Образованите хора са се гордеели, ако са можели да завършат в Европа и после са разпространявали знания и опит из страната.

Да си част от културна Европа е било гордост за българите и те са се стремели всячески това да стане след Освобождението. И граждани, и селяни.

Докато не идват селяндурите на власт.

Та, човеко с потник и джапанки. Мило, червено баце.

Не ни лъжи по тоя начин, по който кръвта ми се смръзва. Европа и европейските ценности са били винаги с нас, просто сме били лишени и ограничени дълги години. И пак, въпреки трудностите и изоставането, сме тичали презглава към вратите на европейския ни дом.

Докато… не дошли селяндурите.

* Mediapool публикува коментара на Елисавета Белобрадова (Letiashtata Kozzila Erato) от профила ѝ във Фейсбук.

mediapool.bg