В един свой стар текст бях написал, че тоталитарните общества винаги са оставяли впечатлението за обхванатост от някаква трескава, почти истерична приповдигнатост, от някакъв перманентен младежки (във всяка възраст, дори в преклонната) ентусиазъм, съчетани в същото време по причудлив, гротесков, направо абсурден начин с тежка и суха, намусена казионна безжизненост.
И да, при цялата си ръкомахаща хиперактивност тоталитаризмите са винаги удивително лишени от лица. В тях приповдигнати и "възторжени" са единствено и само анонимните (и затова сиви и във възторга си) маси.
mediapool.bg