Какви са българските искания към Скопие и ще свърши ли работа нова декларация

Българската позиция да наложи вето на преговорната рамка на Северна Македония е принципна и отразява очакванията на всички български граждани. Това е казал премиерът Бойко Борисов по време на правителственото заседание в сряда.

Преди това от ГЕРБ отказаха той да бъде изслушан в парламента по искане на БСП и там отидоха вицепремиерите Красимир Каракачанов и Екатерина Захариева.

Борисов като цяло се дистанцира от темата, като я остави почти изцяло в ръцете на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, който даде сигнали, че “македонската карта“ ще е основният му коз и в предстоящата предизборна кампания.

Премиерът предпочете да обясни решението на София под формата на прессъобщение на Министерския съвет.

“Били сме изключително добронамерени, загрижени и в разговорите, които сме водили с тях, много внимателно сме им обяснили докъде могат да стигнат нашите компромиси“, посочил премиерът.

Борисов изразил съжаление, че в Скопие не са проявили ангажираност, смятайки че с натиск и лобизъм могат да накарат България да промени своята позиция.

“Нашата позиция не е позиция на инат или позиция да спрем нашите най-близки приятели“, посочил министър-председателят.

По думите му българската позиция е принципна и отразява очакванията на всички български граждани.

“Готови сме да продължим разговорите“, добавил Борисов.

В парламента вицепремиерът и военен министър коментира, че македонските управляващи се държат все едно България е кандидат, а не Северна Македония.

В последните години премиерът Борисов и външната министърка Екатерина Захариева демонстрираха по-умерен тон към Скопие, докато Каракачанов редовно размахваше пръст и демонстрираше обидни и снизходително поведение към Скопие. Това доведе дори до коментари от страна на македонските управляващи, че е възможно да се разберат с Борисов въпреки официалната позиция на парламента от октомври миналата година, която бе изпълнена с много червени линии от всякакво естество.

Какво иска България от Скопие

Двамата министри

в парламента бяха критикувани основно заради липсата на прозрачност, забавени действия, пропуснати шансове за натиск срещу Скопие и неуспешния Договор за добросъседство. По същество обаче нямаше реплики и парламентарните партии потвърдиха консенсуса за твърд курс към Скопие.

Резерви към ветото има само от страна на ДПС. Евродепутатът ИЛХАН КЮЧЮК Е докладчик на ЕП за Северна Македония предупреди в аванс, че ветото ще доведе до големи загуби за двете страни.

След българското вето македонският премиер Зоран Заев каза, че е готов да подпише нова декларация, каквото е българското изискване. Тя трябва да гарантира, че Скопие ще изпълнява подписания през 2017 година договор.

Каракачанов обясни пред депутатите, че в декларацията Скопие трябва да се откаже от:

малцинствени претенции.

езика на омразата. Според Каракачанов в македонските медии има повече публикации срещу България отколкото за Covid-19.

присвояването и фалшифицирането на българската история.

Освен това трябва да бъдат променени учебниците, да бъдат реабилитирани всички убити или затворени след 1945 година заради българското си съзнание и да бъдат възстановени всички унищожени или преправени български паметници.

Въпреки че Договорът за добросъседство не успя да регулира и изчисти спорните отношения, управляващите не признават, че са се провалили с него. Захариева коментира, че ако дадена страна не иска да спазва подписан от нея договор, винаги ще намери начин да го направи.

В същото време не стана ясно как в такъв случай може да се очаква, че Скопие ще спазва новата декларация.

Каракачанов посочи, че езикът на омразата по отношение на България в съседката ни се възпитава и през образователната система там, и през медиите, както и през културните им ведомства чрез финансиране на филми и различни програми.

“Представяйки неверни и изкривени факти от историята на българския народ, българинът е представен като враг и противник, едва ли не като душманин на държавата, която първи признахме“, допълни Красимир Каракачанов.

За разлика от българския договор Гърция успя да подпише конкретно споразумение с ясни изисквания, сред които и промяна на името на Македония.

България очакваше българските изисквания да бъдат отразени и в преговорната рамка на Северна Македония, но това не стана въпреки, че останалите страни членки бяха запознати с желанието на София. Скопие пък отказа да направи каквито и да е отстъпки.

София настоява в преговорната рамка добросъседските отношения да бъдат критерий за членството на Северна Македония в Европейския съюз, да се използва официалното конституционно име Република Северна Македония, а не краткото Северна Македония и формулировката за езика да бъде "официалния език" на страната-кандидат, а не "македонския език".

Скопие даде сигнали, че ще се съгласи да обяви пред ЕС и ООН, че няма териториални претенции и името "Северна Македония" се отнася само за страната, а не за региона. Може да се достигне и до пробив за езика, а според дипломати темата за малцинството се очертава като най-сложна.

mediapool.bg