Ерата на ТЕЦ-овете в Европа би трябвало да приключи до 2030 г.

Всички електроцентрали на въглища в Европейския съюз трябва да бъдат спрени до 2030 година, за да могат да бъдат изпълнени ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение за борба с климатичните промени, подписано от 195 държави през декември 2015 г. За повечето от българските топлоелектрически централи срокът дори е по-кратък – до 2020 г., сочи проучване на института Клаймит Аналитикс (Climate Analytics), обявено в четвъртък.

Целите в документа от Париж са ограничаване на средното увеличение на температурите до под 2 градуса по Целзий спрямо нивото от преди промишлената революция, което изисква бързо премахване на въглеродните емисии в световния сектор за производство на енергия и постепенното затваряне на централите на въглища в ЕС към 2030 година, смята институтът, извършил своеобразния стрес тест на ТЕЦ-овете в Европа.

Клаймит аналитикс е изчислил, че "въглеродният бюджет" на ЕС - въглеродните емисии, които може да произвежда, ако иска да остане под прага от 2 градуса по Целзий - е 6,5 гигатона до 2050 година. Авторите на доклада подчертават, че при сегашната работа на ТЕЦ-овете този бюджет ще бъде надвишен на 85 на сто към тази дата.

"Не само съществуващите въглищни централи се надвишат емисионния бюджет на ЕС, с единадесетте планирани нови мощности надхвърлянето ще е двойно", коментира Майкъл Шайфър, научен директор на Клаймит Аналитикс при представянето на доклада в Брюксел.

Изследването идва на фона на обявените от БСП предизборни намерения да строи нова въглищна мощност в комплекса "Марица Изток", без обаче да са ясни техническите и икономическите параметри на потенциалния проект.

В момента страната ни разполага с 36 въглищни блока с обща инсталирана мощност от 5372 МВ, което е дял от 4.9 на сто от европейските въглищни мощности. Българските ТЕЦ изхвърлят 29.7 мегатона въглероден двуокис годишно, според представения анализ.

Той маркира два начина за постигане на целите на Парижкото споразумение чрез поетапно затваряне на въглищните централи в ЕС – на регулаторен и на пазарен принцип.

Според предложените в него графици една четвърт от съществуващите 315 ТЕЦ в Европа с общо 738 блока трябва да бъдат затворени до 2020 г. като сред тях попадат повечето български въглищни централи. Други 47 на сто от въглищните мощности трябва да спрат работа до 2025 г., до 2030 г. това трябва да се случи с 90 процента от европейските ТЕЦ, а година по-късно да прекратят експлоатация всички. Най-потърпевши от подобна мярка ще са Германия и Полша, на които се падат 51 на сто от общо инсталирания в Европа капацитет на въглищните централи и са отговорни за 54 процента от въглеродните емисии.

Според изследването инвестициите в инсталации за намаляване на въглеродните емисии, изхвърляни от въглищните централи, ще са прекалено скъпи и нерентабилни.

"Най-евтиният начин за постигане на целите на Парижкото споразумение е да се изключат въглищните централи от електроенергийния сектор и техният капацитет да бъде заместен от възобновяеми източници и мерки за енергийна ефективност", коментира един от авторите на изследването Паола Янгуас Пара.

Изследването отчита, че използването на въглища в Европа е намаляло с 40 процента от 1990 г. до 2014 г. Най-силен спад има в Белгия (-69%), Дания (-60%), Испания (-55%) и Великобритания (-54%), докато далеч по-слаби са постиженията в България (-12%) и Полша (-29%), а в две държави дори потреблението е нараснало – в Холандия с 6 на сто и в Португалия – с 3 процента, според данни на Евростат за 2016 г.

В доклада се посочва още, че на въглищните мощности в пет държави от ЕС се падат над една четвърт от всички парникови емисии. Най-голяма част от тази дял се пада на България – 44 процента, според данни от 2015 г.

Делът на въглищата и лигнита в производството на електричество в ЕС е спаднал с 21 на сто между 1990 и 2014 година или с 1 процент годишно, цитира докладът още данни на Европейската агенция по околна среда.

mediapool.bg