В края на 2021 г. три четвърти от българите са смятали, че страната не се управлява според "волята на народа"

В равносметка за отминалия период на политическа нестабилност през 2021 година, 17% от българите изказват съгласие с твърдението "Страната ми се управлява според волята на народа", а 77% отговарят отрицателно.

Това сочат данните за България от последното глобално изследване "Гласът на хората", проведено от световната асоциация "Галъп интернешънъл" в навечерието на 2022 г. Изследването за демокрацията покрива 45 държави по света и около 42 000 пълнолетни граждани – които представляват около две трети от световното население. Данните са от времето преди войната в Украйна, но са принципно актуални, посочват от "Галъп интернешънъл". Оттам допълват, че проведените три поредни парламентарни избори в нашата страна миналата година, съпроводени от неколкократни промени в Изборния кодекс, вероятно са оказали допълнително влияние за негативните нагласи у нас.

За България данните от приучването показват, че населението ни е по традиция сред най-критичните по отношение на демократичната природа на управлението си като цяло. В сравнение с предишната вълна на изследване, нагласите по този показател по-скоро се запазват и изглеждат дори по-критични. От "Галъп интернешънъл" уточняват, че следващото издание на изследването – след няколко месеца – ще покаже дали 2022 г. досега е донесла промяна в тези принципни нагласи.

Що се отнася до усещането за свободни и честни избори, оценката на българите изглежда е по-благосклонна, макар и отново обществото ни да е сред най-критичните. 22% от запитаните смятат, че изборите у нас са свободни и честни, а 65% са на обратното мнение.

Така и по двата индикатора страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията, изразявайки неудовлетворение както от основния механизъм на представителство в демокрациите (изборите), така и от самия принципен характер на упражняването на властта у нас.

Изглежда, че недоволството от управление, което не се ръководи в достатъчна степен от волята на народа, е сравнително по-силно изразено в източните страни от ЕС, с които България показва сходни резултати. Отношението към начина на провеждане на избори у нас обаче е видимо по -негативно на фона на ЕС като цяло, а и на държавите от източната част на Съюза, които обикновено са с близки до нашите нагласи.

Тази година 13% от българите смятат, че живеем в условия на силна демокрация, за 12% страната ни не отговаря на едно от условията за демократичност, а близо две трети намират нивото на демокрацията у нас за слабо.

Демократичност в управлението по света

42% от изследваните в световен мащаб са по-скоро съгласни или силно съгласни, че държавата им се управлява според волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не считат управлението си за достатъчно демократично. Делът на тези, които не могат да преценят дали държавата им се управлява демократично, е минимален.

Нагласите по този въпрос по света изглежда са се запазили в сравнение с предишната вълна на изследването година по-рано. Индия и Азия (особено източните части на континента) изпъкват сред регионите и големите държави с най-голяма увереност, че управлението им е според волята на хората. 64% от респондентите в Индия и малко над половината от изследваните в Източна Азия са съгласни или даже силно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа.

Най-изразено недоволство от демократичността на управлението на регионално ниво и ниво големи нации изразяват хората в Русия, но и в Европа, САЩ и Латинска Америка.

Открива се значителна разлика в обществените очаквания за демокрацията, в праговете на поносимост, в степента на лоялност на отговорите към властта и т.н. Разликите между обществата са огромни – те се определят от различни културни особености, политическата система, историята, текущата политическа ситуация и др. Тези условия биха могли да повлияят на степента, в която различните общества са склонни да критикуват своите управления.

Хората във Виетнам (84% там са съгласни или силно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа), Гана (81%), Азербайджан (77%), Албания (76%) и Косово (73%) са най-ентусиазирано свидетелстват за демократична природа на управлението в държавите си.

Обратно, гражданите на Босна и Херцеговина (92% там са несъгласни или силно несъгласни, когато стана дума, че страната им се управлява според народната воля), Румъния (80%), България (77%), Колумбия и Нигерия (и в двете държави 76%) и Украйна (73%) са най-критични към демократичността на управлението в своите държави. Данните, разбира се, са от времето преди войната.

Свободни и честни избори

Малко над половината от изследваните по света смятат, че изборите в тяхната държава са свободни и честни. 43% са на обратното мнение, а 5% не могат да формират мнение.

Сред големите нации и региони отново хората в Индия са най-уверени в свободата и честността на изборите в тяхната държава с дял от 73% утвърдителни отговори. Следват ЕС и САЩ. Най-много съмнения относно честността на изборите има в Русия (59%), Близкия Изток (51%) и европейските държави извън ЕС (52%).

Докато европейските граждани (както тези от страните в ЕС, така и тези извън него) изразяват силна загриженост относно демократичността на управлението си, те не споделят същите притеснителни нагласи относно честността на изборите. В ЕС, например, две трети от респондентите вярват, че изборите са свободни и честни. Увереността в демократичността на избраното управление обаче не е толкава широка – 38% и дори намалява в сравнение с миналата година.

Най-удовлетворени от свободата и честността на изборите в държавата си са хората в Гана (85% там са съгласни или твърдо съгласни, че изборите са свободни и честни), Азербайджан (78%), Индонезия и Виетнам (77% и на двете места), Косово (76%) и Чехия (75%).

Хората в Босна и Херцеговина (90% са несъгласни или твърдо несъгласни с твърдението, че изборите са свободни и честни), Нигерия (82%), Албания (70%), Колумбия (67%), България, Ирак и Румъния (65% във всяка от страните) изразяват в най-голяма степен загриженост относно изборите в своята държава.

Според данните 34% от изследваните по света намират, че живеят в условия на силна демокрация – гласът на хората там се самовъзприема като силен. т.е. мнозина са едновременно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа и че изборите са свободни и честни. 35% от изследваните по света живеят в условия на слаба демокрация – където, според обществените възприятия, нито изборите са честни, нито управлението се възприема като демократично, т.е. гласът на хората е слаб. Една четвърт от запитаните живеят в държава, в която поне едно от условията за силна демокрация не е осъществено, т.е. статусът е смесен.

mediapool.bg