PULSE | Четв, 02 Май 2024г. 08:08ч. | От даряване до супермаркети за "спасяване" на храни: Битката на Европа срещу разхищението
Българо-македонското обединение "Бул строй инженеринг" е строител на магистралния участък, т.нар. нулев лот на магистрала "Струма", където тази нощ стана тежък пътен инцидент, при който загинаха 46 души.
В обединението влизат македонската фирма "Маврово" и българската "Бизнес мениджмънт систем-АБП", която по това време бе собственост на Николай Пишинов.
Участъкът е част от изграждането и ремонта на общо 39 километра от пътен възел Даскалово до Дупница. Строителството му започва през 2001 г. и завършва в края на януари 2007 година.
Обектът е разделен на две - строителство на нов път с магистрален габарит с дължина 18 км между Даскалово и Долна Диканя и рехабилитацията на старото трасе на пътя Долна Диканя - Дупница с дължина близо 22 км.
Финансирането е по предприсъединителната програма ФАР на Европейския съюз и заем от Европейската инвестиционна банка. Споразумението с банката е сключено през 1998 г., а с изпълнителя "Бул строй инжинеринг" - през 2001 г.
Проектирането на трасето е направено от италианската "Спеа", а контролът и надзорът по строителството е възложен на белгийската фирма "Луи Берже" и българската "Пътинвест инжинеринг".
Заради забавеното изграждане на отсечката на по-късен етап в строителството й се включиха още и българските фирми "ИСА - 2000" и "Гранит - 97".
Коя точно от четирите фирми е участвала в строителството на фаталния километър, където стана инцидента, към момента няма отговор от агенций "Пътна инфраструктура".
Навремето проектът с изграждането на нулевия лот на магистрала "Струма" стана печално известен със забавеното строителството с 24 месеца и увеличаването на стойността му от 26 милиона евро на 54 милиона евро.
През 2010 г. тогавашният министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев каза, че строежът на участъка се е оскъпил 3 пъти и е завършен с 4-годишно закъснение. По думите на Плевнелиев вместо за 32 млн. лв. с ДДС отсечката е направена за 97 млн. лв.
Въпреки че бе пуснат за движение още в началото на 2007 г. до 2013 година участъкът от Даскалово до Долна Диканя официално не беше въведен в експлоатация и допустимата скорост бе 90 км/час.
Причината за голямото забавяне за въвеждане на пътя с т.нар. Акт 16 бе разминаване между данните за трасето на пътя по кадастралните карти с тези на поземлените комисии, посочи навремето тогавашният шеф на АПИ Лазар Лазаров.
mediapool.bg
