Танкерът "Бадр" стана залог за българо-либийския бизнес

Съдбата на либийския танкер "Бадр" се превърна в залог за бъдещите бизнес отношения между България и Либия, стана ясно след проведен във вторник вечерта разговор между премиерите на двете страни.

Корабът бе върнат във вторник на пристанището в Бургас и ще остане там до разрешаване на "спора" за собствеността му. Развитието на случая бе съпроводено с множество неправдоподобни обяснения по казуса от частната компания "Булгаргеомин" и българските власти, които са обвинени от Либия в пиратство.

Случаят стана повод премиерът Бойко Борисов да проведе разговор по телефона с либийския си колега Файез Сарадж вечерта. Сарадж благодарил на Борисов и на българското правителство за навременна им намеса и демонстрираното желание казусът да приключи с положителен за двете страни край, съобщи правителствената пресслужба.

Либийският премиер обявил, че благоприятният развой на събитията и положителното решаване на казуса с кораба (явно в полза на неговата страна) ще даде допълнителен импулс на двустранните и икономическите отношения между двете държави. Сарадж също така приел поканата на Борисов да посети България в най-скоро време. Двамата премиери се разбрали да бъдат гарант за развитието на икономическите отношения и български фирми отново да стъпят на либийския пазар, допълниха от Министерския съвет.

"Булгаргеомин" успя да завземе кораба на 21 декември 2018 г. след претенции, че плавателният съд е залог по нейни вземания от страна на предишния му собственик. Досега танкерът беше в международни води. Назначеният от фирмата екипаж на кораба направи два опита за бягство в съседни държави, но безуспешно. Единият беше към Турция, откъдето "Бадр" бе върнат от местните власти. Преди ден танкерът пое към Одеса, но след това рязко зави и се върна в бургаското пристанище.

Планина от лъжи

На този фон директорът на "Морска администрация" Живко Петков обяви, че танкерът се е върнал в Бургас по негово нареждане. Той излезе с твърде неправдоподобната версия, че е издал заповедта заради реална опасност корабът да замърси териториалните ни води.

"С цел избягване евентуално замърсяване, стоейки корабът в икономическата зона на България, след като не е сертифициран, не са му проверени системите, следва да се очаква, че може да предизвика замърсяване. Това даде основание аз да приложа своите правомощия и да дам разпореждане до корабособствениците да бъде върнат обратно", казва Петров, цитиран от БГНЕС.

Обяснението на шефа на "Морска администрация" е доста учудващо. Преди 13 дни Върховният административен съд обяви действията на "Морска администрация" по превземането на танкера за незаконни. Тогава Живко Петров не издаде заповед за връщането на "Бадр" в Бургас. Остава висящ и въпросът защо властите изобщо са пуснали несертифициран кораб изобщо да отплава на 21 декември.

По същото време във вторник (15 януари) фирмата "Булгаргеомин" обяснява, че е върнала кораба по своя воля.

"Решението за връщането на танкера е взето на общо събрание на компанията, въпреки че “Булгаргеомин" има юридическо право да разполага с морското превозно средство", коментира Асен Кавдански, представител на мениджмънта на “Булгаргеомин".

Не става ясно по силата на какво съдебно решение "Булгаргеомин" смята, че има юридическо право да се разпорежда с кораба. Първо Бургаският окръжен съд обяви за незаконно обявяването на кораба за публична продан. Въпреки това той бе обявен за продан от частен съдебен изпълнител. После Върховният административен съд (ВАС) обяви за незаконни действията на българските власти, с които либийският екипаж бе сменен, а корабът им отнет.

"Аз ръководя прозрачна компания и съм готов да предоставя всички необходими документи за да се разреши този чисто правен спор", казва Кавдански, цитиран от собствената си компания.

"Булгаргеомин" твърди още, че всички документи за собственост са напълно редовни, но засега няма съд, който да е потвърдил това. Компанията пусна до медиите и копия от документите, с които разполага.

Либийски танкер "Бадр" се завърна в българската акватория във вторник сутринта след като направи два опит за бягство към Турция и Украйна през последните 25 дни. През по-голямата част от времето корабът стоеше на котва извън 12 милната териториална зона на България, за да не бъде задържан в разгара на скандала, припомня специализираното издание maritime.bg.

Сваляне на панамския флаг

Междувременно "Биволъ" съобщава, че българската компания "Булгаргеомин" е показала изцяло фалшиви документи за кораба пред "Морска администрация“. Всички сертификати за сигурност, както и временният панамски лиценз за навигация с номер "000265462" са били фалшифицирани. Сайтът се позовава на документи, с които разполага.

"Морска администрация" е знаела, че документите са фалшиви, но твърди, че са получили потвърждение от панамските власти, че корабът е с редовни документи, пише "Биволъ". "Морска администрация" носи отговорността за пускането на кораба да отплава след силовата смяна на либийския екипаж и флага.

Лицензът, с който е издаден панамския флаг на "Бадр", е с дата 13 декември 2018 г. и е от панамското консулство в Атина. Направеното вътрешно разследване на панамските дипломатически и морски власти констатира, че всички сертификати, с които е заявена смяната на флага и вписване на кораба "Бадр" с ново име "Бдин" в панамския регистър на търговския флот, са фалшиви, съобщава "Биволъ".

Поради това е суспендиран и издаденият временен лиценз за международно корабоплаване и е започнала процедура по отмяна притежаването на панамски флаг.

Все още няма реакция от МВР и за информацията, че в състава на частната охранителна фирма "Башев секюрити", с която корабът е бил превзет на пристанището, е имало и действащи служители на полицията. Един от тези служители е бил Александър Василев Лонгочев, който работи в специалните полицейски сили в София. Той се е качил на танкера с униформа на охранител на "Башев Секюрити Тийм", съобщава "Биволъ". Той е разпознат от капитана на кораба Абдулла Абдул Джалил.

По данни от регистрите на МВР фирмата "Башев Секюрити Тийм" няма и лиценз за охранителна дейност.

Историята

В края на миналата седмица прокуратурата заведе дело срещу частния съдебен изпълнител Тотко Колев, чиито действия доведоха до незаконното отнемане на танкера от либийската държава. Според държавното обвинение Колев е действал с цел да набави облага за частна фирма.

Танкерът бе задържан от българските власти на пристанище Бургас през ноември миналата година. "Булгаргеомин" претендира за обезпечение на дълг на либийската държава за 9.25 милиона долара. Твърдението на българската фирма е, че парите трябва да се платят от търговското дружество, което оперира танкера, защото то е собственост на Либийската държава.

"Булгаргеомин" твърди, че дългът е бил обезпечен с ипотека върху танкера. Бургаският съд обаче спира изпълнително делото с изричен акт. Въпреки това частният съдебен изпълнител провежда незаконни действия по реализация на публичната продан на кораба, която е приключила с възлагане на танкера на българското дружество, казва прокуратурата.

"Булгаргеомин" представя ипотека, изповядана от гръцкия нотариус Йоана Андреадаки, пише изданието Maritime.bg. Андреадаки обаче твърди, че "такава ипотека не съществува, а самата тя е станала обект на груба злоупотреба". Според нея "Булгаргеомин Лтд" е подала молба за принудителен запор на кораба BADR на базата на фалшифицирани документи. Дружеството отговаря, че това не е вярно.

Случаят с танкера от края на миналата година замеси България в международен скандал. Превземането на кораба доведе до ответни действия от Либия, че обяви, че ще задържа всеки български кораб в свои води. Триполи обвинява България, че е провела буквално "пиратско" превземане на нейния кораб.

mediapool.bg