Европа | Четв, 18 Апр 2024г. 18:03ч. | И управляващите, и опозицията в Хърватия твърдят, че водят преговори за мнозинство
"Парламентът трудно ще навакса за три дни пропилените три месеца за осъществяване на правосъдната реформа и най-вече за създаването на ефективен механизъм за контрол на главния прокурор", каза президентът Румен Радев пред журналисти в Перник в петък.
По думите му ако това наистина е било приоритет, е трябвало да е във фокуса на дебатите от самото начало на съществуването на 48-ото Народно събрание. "Силно се надявам това да не са маскарадни игри в този парламент. Когато разбраха, че дните са преброени, тогава се втурнаха да решават този въпрос", добави той.
По-рано през деня депутатите приеха на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се въвежда механизъм за разследване на главния прокурор. Въпреки това обаче има само минимален теоретичен шанс промените да бъдат приети окончателно преди парламентът да бъде разпуснат на 3 февруари - дата, която бе избрана от президента с решението му да насрочи изборите за 2 април.
Според Радев механизмът за контрол върху действията на главния прокурор е фактор за отпушване на политическия процес в България. "Той е неотложен като приемане, ако наистина всички политически сили имат за приоритет това да се случи, имат една седмица и могат, и според мен трябва, да го направят", каза още президентът.
По повод инициативата на ИТН за провеждане на референдум за смяна на формата на държавно управление от парламентарна в президентска, Радев каза:
"Аз нямам нужда от посредници в диалога с българските граждани. Ако имам намерение за промяна на формата на държавно управление, сам ще го заявя".
Преди ден шоуменът и лидер на ИТН Слави Трифонов също посочи, че държавният глава няма нищо общо с инициативата на формацията му.
Радев каза още, че в понеделник за Северна Македония ще заминат министърът на вътрешните работи, председателят на ДАНС и посланикът на България.
"Те ще поискат от македонските власти ясно да заявят какви мерки предприемат, за да се почувстват македонските българи защитени, да се чувстват свободни, както трябва да бъде в една европейска държава. Ние по този критерии ще съдим, но за да се стигне дотам, трябва много работа от страна на македонското правителство и македонските институции, за която многократно съм призовавал – като започнем от смяната на учебниците, от медиите, от цялото отношението на институциите към положението на македонските българи, от тяхното вписване в конституцията", добави той.
Според него ЕС трябва да приеме, че това не е двустранен проблем, не е въпрос само за история и език, а въпрос и за човешки права.
mediapool.bg
