Протести срещу насилието над жени в няколко града

С призив да си спомним за Евгения, Кристина, Анита и за всички 20 жени, които от началото на 2023 година са загубили живота си поради домашното насилие в страната започна протестът срещу насилието над жени под надслов “Нито една повече” в събота. Дори обилният снеговалеж не успя да попречи на десетките граждани, събрани под прозорците на Съдебната плата в София, да протестират срещу насилието над жени в България.

Демонстрации с призиви за незабавни и ефективни мерки срещу насилието, основано на пола, се проведоха и в други градове от страната както и пред българското ни посолство в Берлин.

От Съдебната палата тръгна шествие, което премина през центъра на София. Протестът и шествието протекоха мирно и без напрежение.

Шествието се организира от неформалния колектив "Феминистки мобилизации", които споделят, че по неофициална данни поне 20 жени са изгубили живота си вследствие на домашно или полово базирано насилие от началото на годината, а хиляди други са подложени на тормоз, насилие, преследвания и унижения от своите насилници ежедневно.

“Моята лична мотивация да съм тук е, че много от жените, които познавам - мои приятелки и съученички, са били жертви на някакъв вид насилие. Аз самата също в ученическите си години и мисля, че това е голяма част от мотивацията и на останалите, които се присъединяват към протестите ни”, каза пред Mediapool Десислава Димитрова от “Феминистки организации”.

“Събираме се под знака на “Нито една повече” за трета поредна година, защото вярваме, че борбата срещу насилието над жени трябва да бъде наистина за всяка една жена и когато казваме “Нито една повече”, наистина имаме предвид всяка една жена и излизайки тук ние се борим не само срещу домашното насилие, но и срещу джендърното насилие както и срещу насилието над маргинализираните групи жени - на ромките, на бежанките, мигрантките, транс жените, ЛГБТИ жените и интерсекс хората”, допълва тя.

Според Десислава нововъведените промени през лятото в Закона за защита от домашно насилие “са доста добра стъпка към по-добро”, но изрази огорчение от изключването на ЛГБТИ хората от тяхното право да се възползват от защита по този закон, заради дефиницията на интимната връзка.

Протестиращите отправиха искания за разкриване на кризисни центрове във всяка област в страната, задължителни часове по здравно и сексуално образование в училищата, разширяване на дефиницията за “интимна връзка” и др.

“Трябва да се водят постоянни информационни кампании , които да обучават още от ранна възраст момчетата и момичетата за различните видове насилие и техните измерения, за вредните патриархални роли, които всъщност водят до ситуацията, в която сме днес и реално са причината за пореден път да имаме тази стряскаща статистика за жени, пострадали от полово и домашно насилие”, каза Десислава.

В интервю за БТА в началото на ноември главният комисар на МВР Живко Коцев отбеляза, че през 2023 г. в България се отчита сериозен ръст на сигналите за случаи на домашно насилие, като има и увеличение на броя на досъдебните производства.

“До този момент са регистрирани 1359 случая спрямо 749 през 2022 г. т.е. има 81,4% увеличение на проявите на агресия в домашни условия, това е изключително обезпокоително”, каза тогава главният секретар на МВР.

“Трябва да се водят постоянни информационни кампании, които да обучават още от ранна възраст момчетата и момичетата за различните видове насилие и техните измерения, за вредните патриархални роли, които всъщност водят до ситуацията, в която сме днес и реално са причината за пореден път да имаме тази стряскаша статистика за жени, пострадали от полово и домашно насилие”, каза Десислава.

По време на протеста организаторите изчетоха писмо с историята на жена от затвора в Сливен, която излежава присъда за това, че е убила мъжа си при самозащита.

“Имаме още много път да извървим. Имам много различни и противоречиви коментари и наративи в обществото, но смятам, че след случая с момичето от Стара Загора и големите протести на 31 юли тази година има разлика. Все повече и повече момичета ни пишат на лично съобщение във Facebook. Питат ни как да се мобилизират в различни градове и също да правят протести и информационни кампании, което всъщност е показателно, че тази чувствителност се развива и със сигурност има огромна разлика от началото на годината”, посочва Десислава.

Сред протестиращите бяха и няколко руски граждани. Евгений от Москва заяви пред Mediapool, че е дошъл преди година в България в търсене на по-добър живот, но не е очаквал, че у нас има толкова голям проблем с домашното насилие.

“Нямах представа, че проблемът с домашното насилие в България, е толкова зле. Аз съм тук, за да апелирам управляващите да направят някакви реформи, да предоставят на жените незабавна възможност за подкрепа в случаите на насилие, където в подобна ситуация няма дори минута за губене и жените имат нужда от помощ сега. Не утре, не след час, а сега.”

По думите на Евгений руското общество е много патриархално и налага своя традиционализъм още по-засилено.

“Всъщност в Русия сега някои форми на домашно насилие са декриминализирани, преди година мисля, и вече не се считат за престъпление и това е зверство”, допълва той.

“Дори да разгледаме от религиозна гледна точка проблема, а аз не съм вярващ, домашното насилие е предателство срещу партьора ти. И предателите са най-големите грешници. Насилниците трябва да си понесат наказанията в пълната сила на закона”

Искания

Организаторите на протеста изразяват притеснение с нарастващите случаи на домашно и полово базирано насилие и настояват българските институции да предприемат незабавни действия срещу физическото, сексуалното, психическото, икономическото и структурното насилие. През 2022 г. жертвите на домашно насилие са 736 по данни на Министерството на труда и социалната политика.

“Държавата да изпълнява и разшири поетия ангажимент за събирането и изготвянето на официална статистика за проблема с полово базираното насилие”, посочват още от колектива.

Въвеждането на задължителни часове по сексуално образование, което в момента липсва от учебната програма, като превантивна мярка срещу сексуален тормоз също е част от исканията на организаторите.

“Феминистки мобилизации” обръщат внимание и към проблемите с “нарастващото институционално насилие и хомофобски и трансфобски атаки над ЛБТИ+ хората” и настояват за предприемане на мерки за защита на тяхната телесна автономност. От колектива посочват, че приетите по-рано през 2023 г. промени в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) и Наказателния кодекс (НК) правото на ЛГБТИ+ хората да търсят защита от домашно и полово базирано насилие е изключено, тъй като срокът от 60 дни, който се отнася до продължителността на отношенията между двама души в новоприетата дефиницията за “интимна връзка” в ЗЗДН не удовлетворява по никакъв начин исканията за улесняване и незабавна защита на хората, които са в насилствена връзка.

Протести в други градове

Протестни шествия

има и в други градове на страната като Пловдив, Варна и Велико Търново. Протест е насрочен и пред българското посолство в Берлин.

В Пловдив протестът събра граждани пред Съдебната палата . “Исканията ни са за превенция на насилието над всички жени, независимо от тяхната раса, етнос, сексуална ориентация, физическо, здравословно и психическо състояние”, каза психологът Мария Урилска, цитирана от БТА. Рада Еленкова от "Български фонд за жените" каза, че кризисните центрове в България са недостатъчни, което поставя жертвите в безизходица.

Пред сградата на Съдебната палата във Велико Търново се събраха млади хора и активисти с плакати, призоваващи да бъде прекратено насилието върху жени. Според Виктория Велчева, която за трета поредна година на този ден участва в протестите срещу насилието над жени във Велико Търново, тази демонстрация е важна, защото чрез своя апел гражданското общество задължава институциите да свършат своята работа. Тя посочи, че освен наказания, трябва да има и превенция срещу насилието във всичките му форми.

Спешна помощ можете да потърсите на Горещата телефонна линия за пострадали от насилие на телефон: +359 2 981 76 86.

mediapool.bg