Може ли лидер на партия да оттегли предложение за правителство?

Георги Марчев е основател, видеопродуцент и разказвач в Story Films. С опит в създаването на видеоистории в интернет, bTV и Nova. Тръгва от вестникарската и онлайн новинарската журналистика – в. "Дневник", сайтът Dnevnik.bg и в. "Капитал Daily". Завършил е журналистика и продуцентство в Университета за национално и световно стопанство. Част от авторския екип на текста под заглавие "От Истанбулската конвенция, та на Измамата к0вид-19", отличен с първо място в хакатона "Здраве на прицел" на Асоциацията на европейските журналисти – България.

Възможно ли е председател на партия да оттегли предложение за правителство?

Този въпрос задават потребители в социалните мрежи, след като във вторник председателят на партия “Има такъв народ” Станислав Трифонов обяви по собствената си телевизия 7/8, че оттегля проекта за кабинет с министър-председател Пламен Николов.

Краткият отговор е "Не"

Трифонов не е кандидат за премиер – “Има такъв народ” посочиха за кандидат Пламен Николов, а не председателя на партията. Освен това, предложението за кандидат-премиер се прави от парламентарната група, а Трифонов не е нейн член, защото не е депутат.

“Изявлението на лидера на партията мандатоносител Станислав Трифонов няма юридическа стойност в процедурата”, заяви пред правния сайт lex.bg Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право и народен представител от 36-ото до 41-ото Народно събрание.

А каква е процедурата?

Според чл. 99, ал. 1 на Конституцията президентът, след консултации с парламентарните групи, възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. В случая на 30 юли Румен Радев връчи мандат на излъчения от “Има такъв народ” кандидат.

Според решение №20 от 23 декември 1992 г. на Конституционният съд, който единствен тълкува основния закон, “успешно приключване на проучвателния мандат по смисъла на чл. 99, ал. 4 означава, че кандидатът за министър-председател е предложил пред президента структура и състав на Министерския съвет. Ако това условие е изпълнено и кандидатът отговаря на останалите конституционни изисквания за избираемост, президентът издава указ, с който предлага на Народното събрание избирането му за министър-председател.”

На 6-и август излъченият за премиер Пламен Николов върна мандата като изпълнен на държавния глава и предложи конкретна структура и състав на правителство. Още същия ден Радев подписа и указа, с който предлага кандидат-премиера на парламента. Указът беше внесен в деловодството на Народното събрание и се очакваше да влезе в дневния ред на 11 август.

Процедурата, описана от Конституционния съд, предвижда Народното събрание да гласува отделно предложението за премиер. Ако той бъде избран от парламента, той предлага кабинет и депутатите гласуват “ан блок” (заедно) всички.

Ако няма избран или премиер, или правителство, “трябва да се счита, че мандатът се изчерпва, т.е. приключва неуспешно”.

Прецедентът с оттеглянето на Николов

Въпреки процедурата, няколко часа след изявлението на Станислав Трифонов, кандидатът за премиер Пламен Николов поиска сам да оттегли кандидатурата си, независимо, че указът на президента вече е внесен в деловодството на парламента и беше предвиден за гласуване на 11 август. Искането му беше удовлетворено от председателя на Народното събрание Ива Митева (“Има такъв народ”), потвърдено и от липсата на точка с гласуване на кандидатурата в проекта за седмичен дневен ред. Това е прецедент, който не е предвиден в Конституцията.

От президентството разпространиха съобщение, че “с издадения от държавния глава указ конституционната процедура по избор на министър-председател вече е в решаващата си парламентарна фаза.”

“Доколко това не противоречи на решение на Конституционния съд е трудно да се коментира на прима виста. Би могло да се приложи хипотезата и гласуването да не попадне в дневния ред на Народното събрание, и да се пристъпи към връчване на втория проучвателен мандат. Това е по-хлъзгавият вариант. По-чистият вариант е да се проведе гласуване в Народното събрание”, смята Христо Паунов, преподавател по конституционно право в Пловдивския университет, цитиран от БНР.

Според Екатерина Михайлова пред lex.bg обаче “никой не може да бъде заставян насила да заема държавен пост.”

Христо Христев, преподавател по право на Европейския съюз, посочи, че “следва кандидатурата за министър-председател да бъде подложена за обсъждане и гласуване в Народното събрание”. “Логично е, когато предложеният кандидат за премиер декларира, че се отказва, не можете да го поставите за гласуване в Народното събрание”, добавя той пред БНР.

mediapool.bg