Бившият военен министър и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов обяви, че поръчките на министерството по негово време са били законни и определи като "внушения" изнесената от служебния кабинет информация, че 90% от сделките за инфраструктура са били без конкурси и без контрол.
По същество Каракачанов не отрече голяма част от информацията, като обясни, че поръчките в сектора изискват да се ползват специфични разпоредби от Закона за обществените поръчки – основно чл. 20, ал. 6. Той разрешава директно възлагане и е "любим" в МО.
"Придържал съм се към практиката на предишните", обясни Каракачанов.
Преди ден служебният военен министър Георги Панайотов представи данни от проверка в главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" за 2018, 2019 и 2020 година. Според нея над 90% от поръчките са дадени директно и са били авансово платени. В договорите не е имало и срок за откриване на строителната площадка.
Каракачанов каза, че проверката е била назначена от него, тъй като е имало сигнали за нередности, и лично той, а не Панайотов, е сезирал прокуратурата.
В същото време според Красимир Каракачанов е нормално да се работи със стеснен кръг от фирми, тъй като специфичните поръчки изискват компаниите да имат достъп до класифицирана информация.
"Не е като да купуваш потници и чорапи", добави той.
Начинът, по който се правят поръчките в сектора, е известен от години, като обикновено се оказват законни. Ползват се разнообразни вратички в закона, които дават възможност на МО да работи, с който иска и както иска.
Според него служебният кабинет има за цел да вади подобни информации.
"След 20 дни служба да откриваме топлата вода ми се струва прибързано", посочи Каракачанов.
Според него Панайотов е бил подведен и му препоръча да чете документите до край.
Във връзка с информацията, че новите патрулни кораби за близо 1 млрд. лева са без боеприпаси и ще трябва да се инвестира още до 1 млрд. лева в тях, Каракачанов обясни, че такава е практиката и "никой не си купува зимни гуми преди да си купи кола".
В отговор на въпрос Каракачанов обясни, че не вижда проблем големи поръчки да се правят от ведомствения холдинг "ТЕРЕМ", като обясни, че така средствата остават в българската индустрия.
Този модел обаче се оформя като един от най-лесните начин да се избегнат конкурсите при скъпите военни сделки. "ТЕРЕМ" става "шапката" на проекта, а след това сключва договори с подизпълнители.
Миналата година той бе предложен за поръчката за ремонт на танковете Т-72.
Сделката за бронирани машини за специалните сили пък бе дадена без конкурс на българска компания.
В края на миналата година тогавашният премиер Бойко Борисов не скри гордостта си, че освен магистрали, вече строи и танкове "патриотично".
В момента се обсъжда дали може да се придобият и бронирани машини за Сухопътни войски по този модел. Проектът е за близо 1.5 млрд. лева.
Според Каракачанов няма никакъв проблем и в това как се инвестират средствата за модернизацията на военните летища, която се наложи заради придобиването на новите изтребители F-16. По думите му там се гонят стриктни срокове, а освен това проектите се сертифицират от американска страна.
За да може да приеме новите изтребители, България ще инвестира във военните бази общо около 400 млн. лева, като някои от средствата вече са разплатени.
От обясненията на Георги Панайотов преди ден не стана ясно дали тази практика ще бъде прекратена и данъкоплатците вече ще разберат какво оборудване се закупува и кои фирми ремонтират летищата.
mediapool.bg