Бизнес | Четв, 14 Ноем 2024г. 18:57ч. | От втори опит е сменен държавният надзорник в "Нефтохим"
Конституционният съд (КС) ще развърже ръцете на смелчаците в държавното обвинение, които намерят основание да образуват наказателно дело срещу главния прокурор, а после да го разследват и съдят. Решението ще бъде взето на 23 юли, но консенсус по темата вече е постигнат, научи Mediapool.
Конституционните съдии ще приемат, че главният прокурор не може да нарежда пряко на този, който го разследва. Принципът е, че "никой не може да е съдия по своя случай".
"Главният прокурор не може да дава конкретни указания по дела, по които е ангажирана неговата наказателна отговорност", е решението, което е обединило конституционните съдии
От това следва, че всеки прокурор, започнал разследване срещу големия си началник, би трябвало да получи моментално функционална независимост.
Реалността е проблем
Проблемът със свободата е в практическото й приложение. Механизмите на кадрови подбор през Висшия съдебен съвет, повишенията и управлението в прокуратурата през последните години доведоха да пълно подчинение в системата. Голяма част от прокурорите участват под строй, заедно с чистачките, в подписки в подкрепа на върховния си началник.
По този начин всеки смелчага, дръзнал да проверява или разследва главния прокурор, ще е принуден да прави това във вражеска среда, под обсадата на свои колеги, които са подчинени на разследвания от него началник.
Самотният независим прокурор ще трябва да продължи да изпълнява "методическите" указания на шефовете си, а самостоятелните му усилия няма да бъдат подкрепени от полицията, следствието и колегите му, които ще са подчинени на главния прокурор. Ако разследването приключи без осъдителна присъда, прокурорът, разследвал висшия си началник, ще се върне под негово подчинение.
"Никога не е имало съмнения дали някой редови прокурор може да разследва главния прокурор. Може. Проблемът е, че такъв прокурор няма", коментираха пред Mediapool конституционни съдии.
Решението на Конституционния съд обаче за пореден път ще хвърли светлина върху факта, че проблемът с недосегаемостта на главния прокурор винаги е бил следствие от липса на политическа воля, а не толкова на поправки в основния закон. Последните пет мнозинства в Народното събрание, включително сегашното, неизменно отхвърляха решаването на този въпрос, за да не си развалят комфорта с шефа на държавното обвинение.
Резултатът е пълна липса на граждански контрол и прозрачност в прокуратурата, както и липса на присъди за корупция по върховете на властта. Решението може да бъде само въвеждане на реален граждански и институционален контрол върху прокуратурата, както и звено от наистина независими магистрати, които могат да разследват големия началник.
"Реформата" на Данаил Кирилов
Предстоящото решение на Конституционния съд е по повод внесено през декември м.г. искане на правителството за тълкуване на основния закон, за да разбере дали фигурата на "независимия прокурор" е възможна.
Напънът за съдебна реформа на правителството бе заради доклада на Венецианската комисия, в който се препоръчва цялостна радикална реформа на конституцията и Висшия съдебен съвет.
Международната институция към Съвета на Европа обяснява от години, че без дълбока институционална реформа няма как да се премахне недосегаемостта на главния прокурор в България. Това означава не толкова промени в конституцията, които да засягат прокуратурата, колкото Висшия съдебен съвет, чрез който главният прокурор мултиплицира огромното си влияние върху системата.
Премиерът Бойко Борисов и правосъдният министър Данаил Кирилов обаче игнорираха напълно Венецианската комисия и внесоха набързо скалъпен законопроект в парламента само няколко дни след доклада на комисията. С него се предлагаше създаването на фигурата на независим прокурор, който да може да разследва главния прокурор.
И този проект обаче съхрани основния дефект на съществуващата система: кой би подкрепил въпросния независим прокурор в едно тежко разследване срещу най-влиятелната фигура в съдебната власт?
Два дни по-късно президентът Румен Радев критикува правителството и обяви, че сам ще предложи промяна в основния закон, но след провеждането на широки обществени дебати. Това така и не се случи, включително заради бойкота на управляващите и започналия вече конфликт между него и главния прокурор. Радев ще получи нов шанс след 23 юли, когато КС излезе с решението си.
Именно критиките на Радев обаче накараха Министерския съвет да оттегли законопроекта си и да попита КС в опит да изземе политическата инициатива от държавния глава. Още тогава конституционни съдии коментираха, че нагласата е да се произнесат в полза на ограничаване на огромната власт на главния прокурор чрез тълкуване на основния закон. Те наричат тази процедура "демократизиране на държавността".
Съдът бърза и за имунитета на Радев
На 30 юли КС трябва да излезе с решение по друго ключово "политическо" дело - за имунитета на държавния глава. По този случай съдът беше сезиран от самия главен прокурор Иван Гешев през януари. Тогава Гешев публикува запис на телефонен разговор на президента, който засяга проверка за конфликт на интереси от антикорупционната комисия (КПКОНПИ).
След това Гешев рязко пожела президентът да бъде обвинен за осуетяване на проверка поради съмнения за укриване на документи от КПКОНПИ. Проблемът е, че по този случай Гешев не може да ползва основното доказателство, което изнесе пред обществото – записите.
Законът постановява, че те трябва да бъдат унищожени, защото не са използвани за разкриване на тежко престъпление, извършено от държавния глава. И поради факта, че няма доказателства за нарушаване на конституцията или измяна, Иван Гешев пита КС как, за какво и кога може да бъде обвинен президентът.
Очаква се КС да потвърди принципно обема на сегашния имунитет на държавния глава и да каже, че отстраняването му може да се иска само за нарушение на конституцията и/или държавна измяна.
Висящите въпроси по това дело обаче са по-важни - какво се включва в понятията "държавна измяна" и "нарушение на конституцията". По тези теми съгласие все още няма, твърдят източници от КС.
Решението за имунитета на президента трябва да бъде прието на 30 юли.
Приключването на делото за президентския имунитет е било планирано за средата на септември, но протестите и напрежението около институцията са накарали КС да преосмисли графика си и да ускори работата.
mediapool.bg
