Джулиан Барнс: Някой ден ще се върнем, ако още ни искате

През 1998 г. написах един роман, "Англия, Англия", който се развива в бъдещето (приблизително в нашето време), в който Обединеното кралство се произнася чрез урните за напускане на Европа и го постига, "преговаряйки с такава упорита безразсъдност, че накрая Съюзът плати (на британците), за да си тръгнат". Ако в този ден на меланхолия ме помолят да направя ново пророчество, бих казал: ще се върнем (ако ни искате)".

Известният английски писател Джулиан Барнс съжалява дълбоко за напускането на ЕС и му се иска да вярва, че това е само епизод, който ще приключи. Текстът на Джулиан Барнс е публикуван за първи път във "Фигаро"и преведен от Галя Дачковa за "Гласове".

"Днес някои мои приятели ще пролеят сълза, други ще бъдат страшно ядосани, трети може би ще се напият (с европейско вино или бира), други ще послушат любимите си парчета от европейската музика или ще прочетат любимите си пасажи от европейската литература. Аз от своя страна, не мисля да обръщам внимание на този ден, ще го смятам за ден като всеки друг, дори и да не е така. Не го приемайте като отричане, нито безразличие. Съжалявам и плача за напускането ни на Европа като всеки друг. мисля, че това е акт на безумен мазохизъм.

Но аз вярвам също в циклите на историята. Знам, освен това, че моето влечение и наклонност към Европа се споделят от половината страна и ще преодолеят всяка нова глупост, която нашето правителство ще ни навлече. Бях 27-годишен еврофил, когато се присъединихме към общия пазар през 1973 г., и четиридесет и шест години по-късно съм още по-убеден еврофил.

Единствената резолюция, която приемам за година I от нашето отстъпничество, е да прекарвам още повече време в Европа, отколкото обикновено.

Френският писател Барбе д’Орвили (1808-1889 г.) пише по повод на пуританския морализъм в началото на викторианската епоха във Великобритания: "Жертва на своя исторически живот, след като направи крачка в бъдещето, Англия се върна, за да седне в миналото си". Това изречение се отнася така добре и за днешната ситуация. Мнозина от онези, които се бориха и гласуваха за Брекзит, се позовават на славното минало на Великобритания, някои се връщат дори до битката при Креси, през 1346 година. Мнозина наблягаха на начина, по който през 1940 г. "ние се справихме сами" - и тази самота ни позволи да се проявим в най-добрата си светлина като нация.

Всъщност ние бяхме "сами", ако оставим настрана човешките ресурси на цялата Британска общност - Индия, Канада, Австралия, Нова Зеландия… Но както каза друг проницателен французин, Ернест Ренан, "историческата грешка е важен фактор при създаването на една нация". Това е дълбоко вярно. Знаем, че всяка страна се нуждае от основополагащ мит. Но Ренан твърди и нещо още по-смущаващо: всяка страна, казва той, за да продължи да върви напред, се нуждае от фантасмагоричен мит.

Генерал Дьо Гол наложи два пъти вето на влизането на Обединеното кралство в общия пазар, с аргумента, че не споделяме общия дух на ЕИО. До голяма степен беше прав. През последните 47 г. малцина британски политици някога са защитавали моралната кауза, каквато е Европа, или са се осмелили да заявяват простата истина: Европа беше най-големият успех на нашето време.

Точно обратното, нашите последователни правителства изтъкваха икономически аргументи, основани на националния интерес. През 1998 г. написах един роман, "Англия, Англия", който се развива в бъдещето (приблизително в нашето време), в който Обединеното кралство се произнася чрез урните за напускане на Европа и го постига, "преговаряйки с такава упорита безразсъдност, че накрая Съюзът плати (на британците), за да си тръгнат".

Ако в този ден на меланхолия ме помолят да направя ново пророчество, бих казал: "Ще се върнем (ако ни искате)".

Половината страна няма да престане да бъде еврофил, понеже другата половина е решила да се върне, за да се сгуши в миналото. Днес ние престанахме да бъдем оставащи и започнахме да бъдем завръщащи се. Първия път, когато отидох в Европа в края на 50-те г. на миналия век, това беше чуждо и донякъде смущаващо място. По време на годишните ваканции родителите ми водеха мен и брат ми на пътешествие с кола във френската провинция. Когато, в много редки случаи, срещахме друга английска кола, поздравявахме нейните пътници, сънародници, чужденци като нас в чужда страна.

Но Европа вече не е чужда и младото поколение, което ще дойде на власт, когато му дойде времето, ще е пътувало много. Не можем да забравим наученото или вече да не изпитваме вълнение. Така че е само въпрос на време да се съвземем. И след това въпросът ще бъде дали приемате нашето завръщане. Надявам се, че ще е така".

mediapool.bg