Германия признава македонската идентичност и език в опит да ускори вписването на българите

Германия се опитва да даде тласък на усилията в Северна Македония за изчистване на пътя към начало на преговори с ЕС с нарочна декларация, която германският Бундестаг се очаква да гласува по-късно в четвъртък. Основното послание на противниците на ЕС сред политиците в Скопие се свежда до опорката, че включването на българите в конституцията на страната заплашва нейната идентичност, a и няма да е последното условие на София.

Ето защо в декларацията на германския парламент се казва, че той признава македонската култура, идентичност и език.

Декларацията "Активна подкрепа за Северна Македония по пътя й към Европейския съюз" е внесена от партиите в управляващата коалиция - Германската социалдемократическа партия, Свободната демократическа партия и Зелените.

В нея България е призована да очертае пътя на Северна Македония към ЕС и да се въздържа от допълнителни условия.

"ЕС може отново да изпадне в застой поради двустранни конфликти. Германският Бундестаг смята, че трябва да се положат всички усилия за бързо намиране на решение, за да се създадат условия за следващата стъпка в процеса на присъединяване на Северна Македония. Германският Бундестаг приветства усилията на двете правителства в

Скопие и София да засилят сътрудничеството в различни културни и икономически области с цел прагматично засилване на процеса на сближаване", се казва в проектодекларацията.

Подкрепа за управляващите в Скопие

Декларацията идва в ключов момент за напредъка на Северна Македония към ЕС. Управляващите от СДСМ преговарят с най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ за промяна на конституцията и включването на българския етнос в нея, което е основното изискване на София, за да може Скопие да започне реални преговори за членство в ЕС.

За постигането на тази цел СДСМ обяви, че е готов да преформатира управлението и ВМРО-ДПМНЕ да влезе в него, както и да се проведат предсрочни избори.

Промените в основния закон са невъзможни без 44-те депутата на ВМРО-ДПМНЕ в 120-местния парламент, тъй като приемането им изисква мнозинство от две трети.

Декларацията на Бундестага е ясен знак за подкрепа към управляващите в Северна Македония и призив към опозицията, която спекулира, че София ще предяви нови условия дори да бъде променена конституцията.

"В тази трудна ситуация както правителството, така и опозиционните партии в Северна Македония носят голяма отговорност за поддържането на социалния мир и продължаването на курса, ориентиран към демократични реформи.Те са решаващи за пътя към ЕС, а също и в интерес на Германия", се посочва в декларацията.

"Без Северна Македония ЕС не е завършен"

Депутатът от Свободната демократическа партия Томас Хакер коментира пред Дойче веле, че Скопие трябва да впише българите в конституцията си.

Прилагането на компромиса не застрашава македонския език, култура и идентичност, изтъква той.

"Успешното прилагане на компромиса лежи на сърцето ми.Тази стъпка ще даде възможност да се отворят първите преговорни клъстери от процеса на присъединяване към ЕС", посочва Хакер.

Процесът на присъединяване не може да продължи по същия начин, смята Хакер.

"Ето защо трябва да предложим на Северна Македония и на страните, които сериозно обмислят членство в ЕС, междинни стъпки. Предложението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за установяване на по-тесни връзки между страните от Западните Балкани с план от четири точки е стъпка в правилната посока", допълва той.

Томас Хакер предупреждава, че надеждите на държавите от Западните Балкани за присъединяване към ЕС няма как да са безкрайни. Затова според него трябва да се направят промени, които да забързат тяхната интеграция.

"Северна Македония е част от европейското семейство и без нея, както и без всички останали държави от Западните Балкани, ЕС не е завършен", обобщава позицията си Хакер.

ЕС: Не може да се очаква по-добра сделка с България

Посланикът на ЕС в Северна Македония Дейвид Гиър от своя страна заяви, че "не може да има или да се очаква по-добра сделка с България, тъй като тя беше договорена и доведе до започване на преговори през юли миналата година".

"Не трябва да се очакват нови споразумения, гаранции или обещания по отношение на присъединителния процес", каза Гиър, цитиран от БГНЕС.

Коментарът му беше по повод искането на ВМРО-ДПМНЕ Съветът на Европейския съюз да приеме нов документ, който да гарантира македонската идентичност и език.

"Първото нещо, което трябва да кажем е, че националната идентичност, език и култура не се губят по пътя към ЕС. И разбира се, македонският език вече е в преговорната рамка без никакви уговорки. Що се отнася до очакванията, смятам, че не може да има или да се очаква по-добра сделка с България, тъй като тя беше договорена и доведе до започване на преговори през юли миналата година“, каза той.

ВМРО-ДПМНЕ обаче настоява, че може да предоговори преговорната рамка.

Основното изискване на партията за подкрепа на конституционните реформи е те да влязат в сила след приключване на преговорите и членството на (Република Северна), което на практика означава предоговаряне на преговорната рамка.

Скопие: България не може да поставя нови условия

Външният министър на Република Северна Македония Буяр Османи също заяви, че България не може да поставя нови условия, защото преговорната рамка на РСМ с ЕС е затворена и промени в нея не могат да бъдат правени нито по искане на българската страна, нито по искане на опозицията в Република Северна Македония.

"Не очакваме, че с България ще вървим с калкулатор, за да смятаме кой какво е направил от Договора за приятелство и добросъседство. Надяваме се да изградим отношения на добра воля и разбиране един към друг”, каза Османи, цитиран от БТА.

Той коментира и случая с пребития в Струга македонец с българско самосъзнание в Струга Бекир Кадриески.

Османи посочи, че дотук са обособени две различни версии (на нападателя и на пострадалия) и отново призова случаят да не се квалифицира преди прокуратурата в Северна Македония да изясни причините за инцидента, за да не се дава лош пример и "утре всеки инцидент да бъде определян като инцидент на етническа основа, за да бъде получена определена защита".

Той съобщи още, че се е разбрал с новия български външен министър Мария Габриел

в близко време да се срещнат "в София или в Скопие".

Как се стигна до тук?

Миналата година България отвори вратата към началото на преговорите на Скопие за членство в ЕС, но под условия, които вече успя да изнесе на европейско ниво – да се спазват правата на македонците с българско самосъзнание и да се промени конституцията.

Отношенията между двете страни обаче се обтегнаха още повече след проблемите около българските културни клубове в Северна Македония и побоя над Християн Пендиков.

Президентът Румен Радев и назначеното от него служебно правителство втвърдиха тона и предупредиха, че Скопие няма да започне реални преговори, докато не изпълни българските условия.

В същото време македонският премиер Димитър Ковачевски коментира, че пътят на Северна Македония към ЕС не минава през София.

mediapool.bg