БАН "произвежда" близо 40% от научната продукция у нас

Според световните научни бази данни близо 40 процента от научната продукция на българските учени се дължи на учените от Българската академия на науките (БАН). Това каза председателят на академията акад. Юлиан Ревалски на тържественото събрание за 153 години от създаването на институцията.

През миналата година са издадени или са в експертиза 47 патента и 25 полезни модела, добави той и припомни, че БАН е водеща организация в два центъра за върхови постижения и в четири центъра по компетентност, както е и водеща организация в четири национални програми. Една от тези програми започна през тази година и е насочена към развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина. Използването на експертния потенциал на академията за подготовката на стратегически документи и политики, за решаването на общественозначими проблеми, е заложено в нейната мисия, каза акад. Ревалски.

През 2022 г., освен политиката за повишаване на възнагражденията на академичния състав, БАН е заделила в централизирания си бюджет средства за реализиране на проекти, които позволяват привличане на млади учени, за подпомагане на наши колеги, пострадали от войната в Украйна, за стимулиране на издателската дейност и за организиране на престижни международни форуми, каза председателят на БАН.

Той подчерта, че в престижните класации на Станфордския университет в първите два процента са 52-ма учени от Българската академия на науките. "И тази година с гордост може да заявим, че най-много учени, носители на Националната награда "Питагор" за наука, са от БАН. С увереност може да твърдим, че в световното научно пространство Българската академия на науките заема достойно място със своите фундаментални изследвания и с научноприложните си постижения, които създават нови модели за иновационно развитие", заяви акад. Ревалски.

Българската академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество, учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила. Неговата цел, залегнала в първия му устав от 1869 г., е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина.

Първият председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност.

mediapool.bg